ЗЕМЛЯНИ (част 2: Храна)
Работник стреля
по прасе с пневматичен пистолет, но
пропуска. Чуваме го да си припява: "О,
пропуснах. Пропуснах те, скъпи. Но ще те пипна!" Той изстрелва още веднъж
и прасето се свлича с конвулсии. Работникът
казва: „Хванах те! Добро момче!“ После
застрелва и другите прасета. Още кадри
от кланица: крави, прасета, пилета, пуйки
и т. н. Кадри с месо в хранителни магазини.
Ставащото в
кланиците е вариация на темата за
експлоатацията на слабите от силните.
Повече от десет хиляди пъти в минута,
повече от шест милиарда пъти в година,
само в САЩ, животът е буквално изцеден
от т. нар. "животни за храна".
Притежавайки по-голяма сила, хората
решават кога тези животни ще умрат,
къде ще умрат и как ще умрат.
Интересите на тези животни не играят
никаква роля при определянето на съдбата
им. Само по себе си, убийството на животно
е смущаващ акт. Казано е, че, ако трябваше
да убиваме сами храната си, всички щяхме
да сме вегетарианци. Със сигурност много
малко хора някога са били в кланица, а
филми за кланични операции не са популярни
по телевизията. Хората може да се надяват,
че месото, което купуват, идва от животно,
умряло безболезнено, но всъщност те не
искат да знаят за това. А тези, които
чрез покупките си изискват животни да бъдат убивани, не заслужават да бъдат
предпазвани от този или от който и да е
аспект на производството на месото,
което купуват. И така, откъде идва храната
ни? За тези от нас, живеещи на месна
диета, процесът, през който минават
животните, е следният:
ЖИГОСВАНЕ
Главата на крава
е завързана между дървени греди с обеца
на носа. Горещо желязо е натискано върху
бузата на клетото животно.
За говеждото всички
животни се жигосват... в този случай, на
лицето.
ПРЕМАХВАНЕ НА
РОГАТА
Сега жигосаната
крава е завързана за друга ограда. За
отрязването на рогата й са използвани
клещи. Бликва струйка кръв. Животното
се опитва да се дръпне, но не може да
мръдне.
Обикновено следва
премахване на рогата. Никога с упойка.
А по-скоро с големи клещи.
ТРАНСПОРТИРАНЕ
Кадри с крави,
претъпкани в камиони, мъртви или
агонизиращи, електрически остени,
използвани, за да се накарат всички да
влязат вътре.
При транспортирането
животните са натъпкани толкова плътно
в камиони, че са на практика едно върху
друго. Горещина, ниски температури,
умора, травми и ветеринарно-санитарни
условия ще убият някои от тези животни
по пътя към кланиците.
ДОЕНЕ
Кадри
с млечни крави, наредени в обори; машини,
смучат от виметата им; изпъкнали вени.
Дойните крави се
държат оковани в краварника им през
целия ден без да получават никакво
движение. Използват се също така пестициди и антибиотици, за да увеличат производството
им на мляко. Рано или късно, дойните
крави рухват от изтощение.
Млечна крава е
дърпана с верига и натоварена на камион.
Тя мучи.
Обикновено кравите
могат да доживеят двайсет години, но
дойните крави обикновено умират до
четири. Когато пък месото им се използва
в ресторантите за бързо хранене.
МЕСО
Крава е вкарана в бокс за зашеметяване в кланица.
В тази кланица
жигосаните и обезроговени говеда се
вкарват в бокс.
ПИСТОЛЕТИ С
ПРИХВАНАТ БОЛТ
Кравата е
застреляна между очите. Свлича се на
пода. Главата подскача. Зашеметена е.
Пистолетът с
прихванат болт, който е проектиран
да изпраща животните в безсъзнание без
да причинява болка, изстрелва метален
болт с помощта на сгъстен въздух или
халосен патрон направо в мозъка на
животното.
ОБЕЗКЪРВЯВАНЕ
Около копитото
на животното се закачва верига и то се
издига във въздуха. Работник прерязва
гърлото й. Събира кръвта в кофа. След
това животното, ритайки, е движено по
конвейера, за да се „обезкърви“.
Въпреки че се
използват различни методи на клане, в
този масачузетски завод животните се
издигат и гърлото им се прерязва. Както
месото, така и кръвта им ще се използва.
Въпреки че животното е получило прихванат
болт в главата, което би трябвало да го
е направило безчувствено... както можете
да видите, животното е все още в съзнание.
Това не е нещо необичайно. Понякога те
са живи дори и след като са били
обезкървени и са на път към конвейера,
за да бъдат разфасовани.
БОКСОВЕ ЗА
ЗАШЕМЕТЯВАНЕ
Виждаме няколко
крави, вкарани в боксове за зашеметяване,
застреляни в главата с прихванати
болтове, след което се свличат на пода,
където се отваря въртяща се стена и ги
поглъща.
КАШЕР КЛАНЕ
Кадри от кашер
месозавод.
Това е най-големият месозавод „glatt” в
САЩ, отговарящ на
еврейските религиозни изисквания.
“Glatt“ на езика идиш
означава "гладък, плавен",
което ще рече най-високият стандарт за
чистота... и правилата за кашер
клането изискват минимално страдание.
Употребата на електрически остени върху
обездвижени животни е нарушение.
Обръщането на изплашени животни за
удобство на касапите също е нарушение.
Обръщането кара животното да вдиша кръв
след прерязването. Рязането на трахеята
и хранопровода от гърлата им е друго
забележително нарушение, тъй като
животните за кашер не трябва да се
докосват... докато кървенето не спре. А
със стоварване на борещи се и умиращи
добичета с висящи навън гърла през
метални улеи върху покритите с кръв
подове, тази "свещена задача" не е
нито чиста, нито състрадателна. Оковаването
и окачването са други нарушения, нито пък съответстват на правилата на кашер за
отношение към животните. Ако това беше
кашер, то смъртта не е нито бърза, нито
милосърдна.
ТЕЛЕШКО МЕСО
Телетата за месо
са завързани в клетки; опитващи се да
се освободят. Не могат да направят нищо
освен да стоят с въже около врата си.
Телетата, взети
от майките им до два дена след раждането,
са вързани за врата и се държат ограничени,
за да не могат да се развият мускулите
им. Държани на течна диета с недостиг
на желязо, без сламена постеля, вода и
светлина, след четири месеца подобно
окаяно съществуване те биват заклани.
ПРАСЕТА
Огромна
свиня-майка, легнала на една страна в
метален кафез, кърмеща малките си.
Свинете в промишлените
ферми са машини за развъждане, поддържани
постоянно бременни чрез методи на
изкуствено осеменяване. Големите
свинеферми "произвеждат", както
те го наричат, между 50 000 и 600 000 прасета
на година... всяка.
УСЛОВИЯ ВЪВ
ФЕРМИТЕ
Виждаме боксове
за опрасване и отходни шахти, канибализъм,
хернии и възпаления и няколко
мъртви прасета.
ПОДРЯЗВАНЕ НА
ОПАШКИТЕ
Отрязват се с
клещи опашките и ушите на прасенца,
зъбите им се изпиляват и животните биват
кастрирани. Всички те квичат от болка.
Подрязването на
опашките е практика, наложена от липсата
на място и стресиращите условия на
живот, за да не могат прасетата да си
отхапват опашките. Това се прави без
упойка.
ПОДРЯЗВАНЕ НА
УШИТЕ
Подрязването на
ушите е подобна процедура, също извършвана
без упойка. Както и рязането на зъбите.
КАСТРАЦИЯ
Кастрацията също
се прави без упойка и се предполага,
че ще произведе по-тлъсто месо.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
ОСТЕНИ
Прасета, на които
им са използвани електрически остени,
не могат да вървят след това. Едно от
тях трябва да бъде влячено за ухото.
Друго залита в клетката си, влачейки
задните си крака.
Електрошоковите палки се използват за очевидни причини:
управление.
ЕЛЕКТРОКУЦИЯ
Електрически
щипки се притискат около вратовете на
прасета. Волтове преминават през телата
им и ги обездвижват.
Електрокуцията е
друг метод на клане, както се вижда тук.
ПРЕРЯЗВАНЕ НА
ГЪРЛОТО
Прерязват се
гърлата на прасета, окачени с
главата надолу за конвейерна лента.
Прерязването на
гърлото обаче е все още най-евтиният
начин да се убиват животните.
ВАРЕНЕ И ОБЕЗКОСМЯВАНЕ
Мъртво черно
прасе е поставено във вряща вода, а след
това тялото му се върти върху машина,
което му отнема четината. Работник
прилага горелка, за да премахне
остатъците.
След пробождането
с нож прасетата се оковават, окачват се
на релса за обезкървяване и се потапят
в горещи резервоари, за да се премахне
четината им. Много все още се борят,
докато са потапяни надолу с главата в
резервоари с вряща вода, където биват
удавяни.
ПТИЦЕВЪДСТВО
Кадри с птици в
промишлени ферми. Хиляди от тях. Виждаме
ги новородени на конвейерна лента.
Що се
отнася до птиците, днешното потребление
на американците за един ден е толкова,
колкото е било за цялата 1930 г. Най-големите
компании за бройлери в света днес колят
по повече от 8,5 милиона
птици седмично.
ОБЕЗКЛЮНЯВАНЕ
Кадри с притъпяване
с горещо острие на клюновете на пиленца.
Рязането на човките
предотвратява кълването на перата и
канибализма при обърканите пилета,
причинени от пренаселеността, където
пилетата са неспособни да установят
социален ред. Днес, извършвана на малките
пилета, процедурата протича много бързо
– около 15 птици в минута. Такова бързане
означава, че температурата и остротата
на острието варират, което води до
немарливо рязане и сериозни наранявания
за птицата.
УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ
Широки кадри
със стотици пуйки в помещение. Виждаме
кокошки в „батерийни клетки“ над пода
с натрупани на купчини курешки под тях.
Що се отнася до условията на живот, между 60 000 и 90 000
птици може да бъдат натъпкани заедно в една
сграда. Страданието за тези животни е
жестоко. То е начин на живот. Въпреки че
човките им са отрязани, те се опитват
да се кълват взаимно. Кокошките пък
живеят в халета за снасяне, наблъскани
в т. нар. „батерийни клетки“. Много
губят перата си и развиват язви от
търкането в металните решетки. Ограниченото
пространство не им позволява да разперват
крилете си и така кокошките не могат да
задоволят дори минимални природни
инстинкти.
ТРАНСПОРТИРАНЕ
Пилета са
транспортирани и разтоварвани на конвейерна лента.
По време на
транспортирането всички животни страдат,
а много умират. Те се задушават, когато
други животни се струпват върху тях в
претъпкани, недобре натоварени клетки.
КЛАНЕ
Виждаме черно-бели
кадри с „бесилка за птици“ в Западна
Вирджиния, където пилетата са запращани
в стена и тъпчени от работниците. Те
висят с главата надолу, докато им са
прерязвани гърлата, или са налагани
с пръчка по пода.
Пилетата и пуйките
се колят по много начини. Някои може да
бъдат налагани с бухалки до смърт или
да им отрежат главите. Но повечето
минават през конвейерите на заводите.
Окачени нагоре с краката, главата им
бива прерязвана и са оставяни да кървят
до смърт. Други може да бъдат слагани в
тръби, за да не могат да се движат, докато
бавно кървят до смърт. Ако
кланиците имаха стъклени стени, нямаше
ли всички ние да сме вегетарианци?
Виждаме работник
да бие прасета в боксовете им.
Но кланиците нямат
стъклени стени. Архитектурата на
кланиците е непрозрачна, проектирана
в интерес на отрицанието, за да подсигури,
че няма да видим нищо, дори и да искахме.
А кой ли иска да погледне?
Ядосан работник
крещи: "Върви, шибаняк! Не спирай!
Давай, давай!!! Давай, кучко!" И бие
редица от прасета, неспособни да се
движат. Виждаме редици
опаковани в пластмаса
меса на хладилния щанд в
супермаркет.
Емерсън е направил
следното наблюдение преди повече от
сто години:
"Ти вечеря и колкото и грижливо да е скрита кланицата в приятната далечина на километрите, съучастничество има."
Прасе бива удряно
в главата. Работникът извиква: „О-о-о,
шибаняко, умирай!“ Виждаме друго праси,
което е паднало и не може да се изправи;
краката му са заклещени между решетките
на клетка. Работник го бие с усилие да
накара прасето да се изправи. Прасето
не може да мърда и квичи!
МОРСКА ХРАНА
Омари, замърсяване
на водата...
А за тези, които
мислят, че яденето на морска храна е
"по-здравословно" от яденето на
сухоземни животни, само си спомнете
колко безвъзвратни отпадъци и заразни
утайки се изхвърлят в океаните ни. В
миналото... нефтените... ядрените... и
химичeските
промишлености са направили малко за
защитата на морската околна среда... а
изхвърлянето на или под морската
повърхност винаги е било удобно за
отърваването от неудобни отпадъци.
СТОПАНСКИ РИБОЛОВ
Океански траулери
улавят огромни мрежи, пълни с риба.
Днешните комерсиални
рибари утежняват тази ситуация в огромни
мащаби. Използват грамадни
промишлени траулери с размерите на
футболни полета и модерна електронна
екипировка, за да откриват и ловят риба.
Разпъват се огромни мрежи сред океана,
поглъщайки всичко по пътя си. Тези
риболовци, в комбинация с нарастващия
ни апетит за морска храна, изпразват
океаните от живот с тревожно темпо. Вече
13 от 17-те основни световни рибарници са
изчерпани или в сериозен упадък.
Останалите 4 са прекалено или цялостно експлоатирани.
БОЛЕСТИ
Виждаме черно-бяла
снимка на смъртоносния микроорганизъм
„Pfiesteria piscicida”.
Скорошното избухване
на пфистерия, микроорганизъм, хиляда
пъти по-силен от цианида, се роди от
милиони галони сурови свински изпражнения
и урина, изсипани в реките, езерата и
океаните, превръщайки екосистемите им
в мръсни тоалетни, е изключително
обезпокоително. Заплашвайки морския
живот и хората, пфистерията е убила
повече от 1 милиард риби, най-големият рекорд за убити риби на югоизток, и все
още се разпространява. Следи от пфистерия
вече са били намерени от Лонг Айлънд до
Флорида, на разстояния от хиляда мили.
Всъщност, това водно нашествие
от пфистерия е едно от най-лошите
избухвания на опасен микроорганизъм в
историята на САЩ. Тя е биологическа
опасност от трета степен. Ебола е от
четвърта. СПИН е от втора. И този микроб
мутира като пряк резултат от масовата
ни консумация на животни, в частност на
свинско месо. Със свинеферми, угояващи
милиони прасета за клане, зърното влиза,
а отпадъците излизат. Тези отпадъци
достигат до океаните и водоснабдителните
ни системи, замърсявайки животните,
живеещи там, както и тези, които се хранят
от там.
КИТОЛОВ
Виждаме как
китоловци ловят китове с харпуни.
Накрая, китоловът.
Въпреки че Международната китоловна
комисия забрани търговския лов на китове
през 1985 г., много държави са продължили
да убиват китове за тяхното, т. нар.
"екзотично месо". Използват харпуни,
огнестрелни оръжия, куки, дори експлозиви,
или ги закарват в оторизирани заливи
за китолов, където ги закарват до брега
и убиват с ножове в плитчините.
ДЕЛФИНИ
Кадри с клане
на делфини във Футо, Япония.
Всяка зима между
октомври и март хиляди делфини са
ограждани и брутално избивани в малки
градове из Япония. Звукови палки под
водата се сблъскват със сонара на
делфините. Щом се дезориентират и се
хванат в мрежите, делфините се паникьосват.
Рибарите често раняват няколко делфина
с пробождане от копие или разрязване
от нож, тъй като делфините никога не
изоставят ранен член на семейството.
Майките и бебета се викат нещастно,
докато биват разделяни, окачвани и
влачени, за да бъдат скоро безжалостно
разсечени на парчета. Това са добри и
невинни създания и заслужават нещо
по-добро. И тук, докато лежат поразени,
безпомощно на циментовия под, са разрязани
с мачетета и оставени бавно да се
задушат, гърчейки се в агония, докато
наоколо минават ученици. Такива кадри
на клане и кървава вода ясно показват,
че японското правителство няма никакво
уважение към състоянието на океаните
с нехуманните си методи на риболов често в нарушение на международните
споразумения и закони, създадени да
защитят от свръхексплоатация океаните и създанията, живеещи в тях. Делфинското
месо след това се продава на пазари и
ресторанти, въпреки че често се обявява
за "китово месо".
Виждаме кадри
с дрехи, окачени по витрини.
Но като че ли
жестокостта към животните, отглеждани
за храна, не е достатъчна, та сме намерили
начини да ги използваме и за всичките
си дрехи: якета, обувки, колани, ръкавици,
панталони, портфейли, чанти и т. н. И
така, следващият въпрос очевидно е:
откъде идват дрехите ни?
Коментари
Публикуване на коментар