Въпроси за вегетарианството (част 4)

– Ако вие сте последователни, не трябва да ядете и растения, защото и те са живот – казват месоядците.

– Ако и вие сте последователни, трябва да ядете човешко месо – отговаряме ние, вегетарианците. Вие не ядете човешко месо – кое ви е основанието? Каквото и да казвате, това ваше основание не може да бъде друго освен нравствено и само нравствено: вие го смятате това за грях. Не защото човешкото месо е вкусно или не (разлика, каквато се прави между свинята и коня или кучето), а защото го смятате за грях. Нравствено е и нашето основание да не ядем месото на животните.

В логическия корен ние не се различаваме – основата е една: нравствена. Разликата е тази, че от един общ център ние описваме окръжност с по-голям радиус, която включва в себе си и животните. Разликата не е по същност, а по степен, също тъй, ако може да съществува разлика между две окръжности, тя е само в дължината на радиусите.

Големината на нашата окръжност напълно се покрива с обема на понятието убиване. Ние казваме: убит човек, убито животно, но никога убито растение. А понятието за постъпките на хората, нравствените понятия, не се измислят и не могат да се прекрояват по наше желание, защото те се изработват в безкрайната върволица на вековете, чрез живота на милиарди човешки същества – чрез цялата общественост. Ние трябва само точно да ги изясняваме за нашето индивидуално съзнание.

Вегетарианецът е по-последователен, той стои на по-високо нравствено стъпало, той иска да яде само оная храна, която не се добива чрез убиване: 

„Доводите – казва Елизе Реклю, – които би могъл да ни приведе човекоядецът в защита на човекоядството, биха били също така основателни, както и доводите на обикновените месоядци. Ние, вегетарианците, противопоставяме сега същите възражения против месоядството, които някога са се привеждали против чудовищния обичай – човекоядството. Ние предпочитаме да гледаме на коня и кравата, на питомния заек и кокошката, на елена и дивия заек, на фазана и чучулигата като на свои другари, а не като на дивеч...“

Но що е последователност и непоследователност (противоречие) в етичен смисъл? Там, където има съзнание за съвършен живот, за идеал, само там може да става дума за последователност и противоречие. От липсата на съзнанието за идеал, от неразбирането същността на това понятие произлизат споровете и привидната увереност на противниците на вегетарианството. А увереност, основана върху невежеството, е достойна само за съжаление.

Съзнанието за идеал е съзнание за един по-съвършен живот, който не е, но който трябва да бъде. В това трябва да бъде се съдържа съзнанието за дълг да се стремим, да се движим към идеала, което намира конкретен израз в усилието да се издигаме към съвършенство. Съзнаваното съвършенство е и задължително за съзнаващия го. Това е психичен факт. Идеалът се съзнава винаги като една върховна цел на живота. Идеалът е възможността в човека да съзнава една постоянна, висша цел, която направлява живота му. А животът е движение към съвършенство и направлението на това движение се насочва от идеала. Движението не може да бъде без направление, т. е. животът, истинският живот, никога не може да остане без цел. А то значи, че идеалът може да бъде само цел, затова именно той е непостижим. Постигнатата цел е унищожена цел; постигнат идеал е обезцелен живот, а обезцелен живот е унищожен живот. Непостижимостта на идеала като постоянна цел на живота е основен негов елемент. Щом целта е непостижима, движението е вечно. Безкрайно много са стъпалата към идеала.

Човек, по вътрешна необходимост, се стреми да съгласува своите постъпки, целия си живот, с изискването на идеала. Обаче това съгласуване никога не може да съвпадне със самия идеал. Тук има само възможно най-голямо приближаване („апроксимация“), но не и пълно сливане, както никога човек не може да реализира видимо една толкова точна, съвършена окръжност, каквато той си я мисли.

Висшият идеал за съвършен живот не се измисля, а се открива постепенно в душата на човека. Човек е създаден да има този идеал също тъй както е създаден да има способността да гледа. В откриването на висшия идеал във всичката негова пълнота и яснота има един процес на избистряне, както планинското езеро, което през своята кристална прозрачност дава да видим всичката негова дълбочина и богатства. Тоя процес на избистряне е различен по степен и бързина в различните индивиди и общества, но като факт той е даден безусловно у всеки човек.

Въпросът на живота е разрешен в своята същност и дълбочина, ако човек съзнателно, активно помага на процеса за откриване пълно изясняване на идеала и ако никога не позволява, до стигнатата степен на яснота, да се потъмнява. Истинската последователност се състои в онова постоянно усилие да поддържаме яснотата на идеала; в нашето единство и равновесие на духовните сили.

Идеалът като върховна цел е компасът в душата на човека. Същинската последователност е никога да не се усъмним в показанията на тоя компас, а винаги да се ръководим само от него.

Същинската последователност е вътрешна последователност. И тя само може да бъде абсолютна.

Ала видимият живот на човека, неговите постъпки, не могат да бъдат абсолютно последователни, също тъй както някой пътник, ръководейки се напълно от показанията на магнитната стрелка, не би могъл да се движи към север по геометрична права линия. Действителната линия на движението и на най-съвършения емпиричен (жив) човек никога не може да бъде права линия. Правата линия е в съзнанието; тя е идеалът.

Цялата тайна и на външната последователност се съдържа в признаването на душевния компас – идеала. И естествено, на оня, който най-строго се придържа в показанията на компаса, пътят на движението най-много ще се приближава до правата линия, той ще бъде най-последователен в своите постъпки.

А най-голямата непоследователност е да отречем идеала, да отхвърлим значението на компаса.

Можете да си представите пътя на оня моряк, който се движи в морето без компас, макар при ясно време. А когато припаднат мъгли, когато бушуват бури?...

А мъгли в житейското море постоянно има и бурите не са малко.

Но и цялата тайна на живота се състои в установяването на идеала, в приковаване на погледа към „пътеводната звезда“.

Вегетарианството е една неизбежна последица от идеалното искане: хармония с природните закони, любов към всичко живо. Този идеал, именно, съдържа оная най-висша цел, движението към която постепенно ще осигурява на хората най-голямото благо. Това не е измислица. Това всеки човек чувства дълбоко в своята душа.

Вегетарианството е една форма на движението към този идеал, при което всеки индивид тръгва от своя посока в пространството и се движи по свой път и със свое особено темпо на усилие и скорост.

Рецепта, програма, план – няма. Има свободно, живо растене под лъчите и топлината на идеала.

Илия Енчев

Из списание "Вегетариански преглед" (година III, април 1922 г., брой 8, стр. 131-133), орган на Българския вегетариански съюз – София