Вегетарианството и единството на живота

Вегетарианството за нас трябва да бъде не само кулинарна и диетична доктрина, а мироглед, философия, която хвърля нова светлина върху цяла съвкупност от индивидуални и обществени проблеми и същевременно води към тяхното най-правилно разрешение.

За нас вегетарианството трябва да бъде преди всичко едно стъпало, от което пред духовния ни поглед се открива един свят, пълен с хармония и красота. За нас не трябва да бъде важно само, че вегетарианството може да направи мускулите на човека по-силни, а организма му – по-способен да се бори с опасностите на живота и със смъртта – даже това е твърде маловажно, – а че то ни открива връзките на единство, които свързват човека с всичко и всички, и му дават възможност да разпространи чувствата, които са го освободили някога от човекоядството, първо върху себеподобните си, за да се освободи и от съвременното социално човекоядство, а после върху всички живи твари – за да измие душата си от всяка кръвожадност.

Вегетарианството трябва да бъде за нас едно отношение към храненето, при което последното се явява вече не само като въпрос чисто медико-диететически, а предимно духовно-нравствен.

Защото вегетарианството е израз на една особена чувствителност и съзнателност, която ни налага много задължения не само към храната и животните, но и към собственост, образование, общество и т. н.

И само така разбрано то може да бъде едно мощно и ценно движение за човечеството.

Вегетарианството в неговото широко схващане е неразделно свързано със закона за единството в живота, според който процесът на живота е еднакъв във всичко живо.

И затова то е предназначено преди всичко да разпространи идеята за това единство в живота; и неговата роля се крие тъкмо в това. И колкото повече хората го възприемат в това му именно съдържание, толкова повече то ще служи за истински белег, че те са намерили изход из забъркаността в живота и са стъпили здраво и сигурно на правия път към нравствено и физическо оздравяване и прераждане – пътят на освобождение от робството под нашата животна природа и неудържим полет към духовно растене. В това именно трябва да се вижда голямата заслуга на вегетарианството и ролята, която то има да играе в живота.

В основата на вегетарианството лежи ново отношение към всичко живо – отношение, което изхожда от признанието, че животът на всичко сам по себе си има абсолютна цена и че убийството, следователно, е нарушение на един основен закон, на хармонията в живота и отдалечаване от справедливостта, доброто и красотата.

Ето защо всички истински, активни работници за осъществяване правдата на земята не могат да не бъдат вегетарианци, както и обратно – истинските вегетарианци не могат да не бъдат активни работници за осъществяване на тази правда в живота: те не могат да ограничават своя интерес и внимание изключително върху доброто храносмилане.

Вегетарианството изтъква, че убийството на животните в никакъв случай не може да хармонира, при искрено, правдиво и честно отношение към този въпрос, с един мироглед, построен върху стремежа към доброто и правдата.

Вегетарианството е неизбежна, логическа последица от стремлението към усъвършенстване и същевременно и първото стъпало към това усъвършенстване, а последното пък е тясно свързано с общественото творчество: обществено творчество и морално усъвършенстване са немислими едно без друго.

Служенето на другите неизбежно предполага хора с чисто сърце, далеч от всички унизяващи личността привички. В този смисъл вегетарианството не може да бъде отделено от общото движение на човека и човечеството към правдата и доброто и само тъй разбрано то може да бъде сила за прераждане на живота.

Д. Т. Кацаров

Из „Вегетариански преглед“ (година II, октомври 1920 г., брой 2, стр. 17-18), орган на Българския вегетариански съюз – София