Отношението към котките през вековете
Отношението
на човека към различните животни се е
променяло много пъти в течение на
вековете. От безразличие или практичност
през преклонение и обожествяване,
а след това и към омраза.
Древен Египет
Например
древните египтяни високо ценели
способността на котките да унищожават
гризачи. Котката била много по-превъзходна
в това отношение от змиите и невестулките,
които преди били
държани в домовете.
Последните се оказали неспособни да се
справят с масово нахлулите в Египет
плъхове от Азия. Така че котката,
като много полезно животно,
била класифицирана като свещено животно
и едно от най-важните. Богинята на Луната,
плодородието и покровителка на бременните
жени Бастет била изобразена от египтяните
като жена с котешка глава.
 |
| Бастет |
На
тази богиня били построени пищни храмове,
където котките били държани в лукс и
хранени с най-подбрани храни.
Имали ли са собствени
жреци и поклонници, по-многобройни от
онези, за които може да се похвали
което и да е друго свещено
животно. Според гръцкия историк Херодот
фестивалът в град Бубастис, който имал
храм, посветен на котките, бил посещаван
от 700 000 човека, които
принасяли даровете си на богинята,
изобразена под формата на златни,
сребърни и бронзови статуетки, украсени
със скъпоценни камъни.
Прехранените
и мързеливи котки естествено счели за
под достойнството си подобно долнопробно
занимание като ловене на мишки. Но
полезните занимания на котката повече
не касаели жреците – те
се стремели да им намерят богоподобните
качества. И намерили доста от тях.
Изглежда, че котките имали общо не само
с богинята на Луната, но и с могъщия ѝ баща, великия бог на Слънцето Ра. Жреците
посочвали много признаци за родство
между това прочуто нощно животно и
дневното светило. Един от тях били
котешките очи. Колкото по-нависоко се
издига слънцето, толкова
по-тесни стават зениците на котката и
обратно. Когато слънцето залязва и падне
мракът, зениците на котката се закръглят
като две слънчица. Само това стигало
за показател, твърдели
жреците, че котката е роднина на слънцето.
Такова създание заслужавало не само
преклонение, но и внимателна закрила.
По време на пожар например, египтяните
били по-загрижени да спасят котката,
отколкото имуществото си.
Според
една легенда котките били причината
египтяните да изгубят битка от персите.
Персийският цар Камбис, приготвяйки
атака на египетски град, събрал много
котки и дал по една от тях на всички свои
воини, за
да ги държат
по време на атаката над
египетската армия. Египтяните се предали:
да атакуват персийците означавало да
убият тези свещени животни, а това те
не биха могли да направят.
Убийството
на котка, дори и по случайност, било
наказвано със смърт, като
често тя била отсъждана от възмутената
тълпа. Дори и намесата на фараона понякога
не успявала
да спаси подсъдимия.
Смъртта
на котка, живееща в къщата, била считана
за тежка загуба. Семейството обръсвало
веждите и отрязвало козината й в знак
на почит. Мъртвите котки били балсамирани
и изгаряни в специални ковчези, имащи
формата на котка. Тези ковчези често
били направени от злато или сребро и
богато украсени.
Котките
били изгаряни в специални гробища. През
1860 г. било открито котешко гробище,
съдържащо останките на 180 000 котки в
околностите на Бени Хасан в Египет.
Култът
на котката в Египет продължил през много
векове. Дори когато древноегипетската
култура била забравена, когато се
установил ислямът, а
арабските език и култура господствали,
котките останали свещени или във всеки
случай били високо почитани.
Към
XIII в. например, султан
Байбарс, страстен любител и поклонник
на котките, завещал огромна овощна
градина в околностите на Кайро единствено
за използване от котки.
Виждаме,
че котките имали лек живот в Древен
Египет. Не по-тежко са живеели и в Южна
Европа. В Древна Гърция и Рим котката
била тачена като символ на свободолюбието.
Средновековие
Щастието на котките в Европа завършило рязко преди около 700 години през Средновековието, когато католическата църква в опит да унищожи влиянието от Изток, също така се обърнала срещу почитаните в Ориента животни. Котката била една от първите ѝ жертви; те били осъдени като олицетворение на дявола и вещиците.
(Това суеверие подпомогнало за разпространението на Черната смърт защото, избивайки котките, от своя страна гризачите, които котките ловували, се умножили и разпрострели чумата по-бързо. Бел. пр.)
Безспорно имало много причини за това обвинение: Къде ходела котката през нощта и какви били нощните ѝ занимания? Защо стъпвала безшумно? Защо очите ѝ блестели в мрака? Огънят на ада ли горял там по някаква случайност?
Отговорът на всички тези въпроси, даден от Църквата, бил, че котката била въплъщението на злото, личен съучастник на Сатаната. Хората, асоциирани с дявола – вещици и магьосници, – често приемали видим образ на котка. За целта трябвало да изядат специално ястие, приготвено от котешки мозъци, и да си натъркат гърба с пъпна връв от новородено дете.
Естествено, духовенството не успяло да се справи с тези чудовищни създания. Така че котките били изтезавани наравно с жените, които били обвинявани във вещерство и в приемане образа на черна котка. Хиляди жени така били екзекутирани през Средновековието с обвинение, че си имат работа със Сатаната чрез посредничеството на котки. Често котките били горени живи заедно със злочестите „вещици“. Имало обичай в много европейски страни да се организира ежегоден лов на вещици, който се състои в улавяне и изтребване на котки. В славянските страни голям брой котки били давени в навечерието на Еньовден, когато било вярвано, че растението на вещиците – горската папрат – цъфти. Другаде били хвърляни от високи кули или изгаряни на клада. В Нидерландия имало специална „котешка сряда“, когато били улавяни котки и масово избивани.
Останки от древните суеверия и представи за котките
Няколко
обичая са достигнали до нас от тези
времена, когато котката била свещено
животно или поне се радвала на всеобщо
уважение.
Например,
английските моряци все още вярват, че
котка на борда, особено черна, носи
късмет. По време на корабокрушение
котките били първите, които били
спасявани. В крайбрежните области на
Йоркшир, Англия, все още се поддържа
вярата, че черна котка в къщата защитава
стопанина си от нещастия в морето.
Англичаните,
за разлика от руснаците, не мислят, че
черна котка, пресичаща пътя, е лоша
поличба. А напротив, че е добро
предзнаменование. Ако котка влезела в
къща или в стая, предвещаво добри новини,
а ако кихнела по време
на сватба близо до булката, бракът се
очертавал да бъде щастлив.
 |
| Руска фолклорна рисунка от XVIII в. "Казанска котка" |
Някога
черните котки били ценени и в Русия.
Било вярвано например, че такава котка
би могла да доведе до подобрение на
дадена болест. Ако на някого му излезел ечемик на окото, било
достатъчно да се докосне окото с опашката
на черна котка, за да бъде излекуван.
Опашката на трицветна котка се
предполагало, че защитава човек от
брадавици. Ако някой кажел: „Наздраве!“,
след като котка кихне, той се излекувал
от зъбобол.
Ако
котка си миела лицето, можели сте да очаквате
гости. А когато си наостряла ноктите,
времето очертавало да се развали.
Но
тези предзнаменования били просто
останки от някогашната добра репутация
на котките. Те, особено черните, дълго
са били смятани за символ на злото във
всички европейски страни, схващане,
което останало и до днес.
Такава
е драматичната история на котката:
богиня и вещица, животно, както много
обичано, така и силно мразено, типична
история за животно и далеч не единичен
случай.
Из „Човекът и животните“ (1973 г.) от Юрий Дмитриев
Yuri Dmitriyev, "Man and Animals", Raduga Publishers 1984, Moskow, стр. 36-39
Допълнение:
За какво се използвали котките през Средновековието
През Средновековието освен за лов на мишки, котката е използвана и за други цели, а именно медицински и хранителни.
Средновековната медицина използвала различни части на котките за приготвянето на балсами и лекарства. Често котешки екскременти влизали в рецептите, считани, че забавят окапването на косата или че лекуват треска или епилепсия. Маста и костният мозък от котка се намират в рецептите против артрит и други ставни заболявания, вкл. подагра, а плътта на котката е използвана за лекуването на болки в гърба или хемороиди.
В периоди на глад или обсада месото на котките се консумирало. Това било ресурс, който имал предимството, че е евтин и лесно откриваем. Да се яде котешко обаче се счита за варварство, когато е въпрос на вкус, а не на нужда, поне във Франция. Изглежда, че в Испания се консумират котки по-редовно и извън периодите на глад. Рецепти за печено котешко са били издавани от Робърт де Нола, автор на първата готварска книга (1520 г.) на испански и готвач на краля на Неапол Фердинанд I.
Домашната котка също така е била използвана за кожата си през цялото Средновековие. Котешките кожи с косъм били преди всичко предназначени за народа, а не за аристокрацията, защото били евтини и с по-ниско качество от тези от зайци, агнета и лисици. От тях се правели завивки, килимчета и тапицерии за столове. Търговците на кожи хващали котките от улицата или събирали труповете им преди да ги одерат и да продадат кожата им. Тогава бил разпространен съветът да се изгаря козината на собствената котка, за да не бъде хваната от търговец на кожи на улицата.
Коментари
Публикуване на коментар