Съзнателността на животните


Съзнателността (sentience) е способността на едно същество да бъде засягано по позитивен или негативен начин и да изпитва усещания. Това не е просто способността да възприема стимули или да реагира на някакво действие, както в случая на машина, която извършва разни неща, когато се натисне бутон. Съзнателността, или способността да се чувства, е нещо по-различно: тя позволява да се приемат стимули и да се реагира на тях по съзнателен начин, усещайки ги отвътре.

Едно същество с усещания е съзнателно същество 

Едно съзнателно същество е субект на преживявания (усещания). Това е същество, способно да усети онова, което му се случва. Един организъм може да бъде субект на преживявания, ако е организиран така, че да има способността за съзнание и да представя структури като нервна система, които правят едно същество съзнателно.

Да бъдеш съзнателен“ е същото като „да имаш усещания“. Твърдението, че някой усеща нещо, е равно на твърдението, че го осъзнава. Следователно, когато някой не е повече съзнателен, той повече няма усещания и с това спира да бъде индивид. Например, когато някой стане жертва на катастрофа, вследствие на която завинаги изгубва съзнание (изпада в кома), този човек престава да съществува, дори и тялото му да е все още живо.

Едно съзнателно същество може да бъде засегнато по позитивен или негативен начин

Причината, поради която съзнателността е ключова за морала, е, че усещанията, които само съзнателните същества могат да имат, могат да бъдат позитивни или негативни за индивидите, които ги изпитват. Усещанията могат да засегнат съществата за добро или зло. Оттам съзнателността може да се опише като способността да се изпитва вреда или полза.

Има някои важни разяснения, които трябва да се направят за понятията „вреда“ и „полза“.

Има някои предмети, които могат да бъдат повредени, но не и наранени. Това са предмети, с които можем да извършим нещо, като например чук, и предмети, които могат сами да извършват нещо за нас, като например автомобил. Ако нещо попречва на тези предмети да функционират, казваме, че са повредени. Но този вид щета е много по-различна от начините, по които едно съзнателно същество може да бъде наранено. Един предмет не може да бъде наранен. Един предмет не може да осъзнава, че е повреден, и това не го касае по никакъв начин, защото предметът не е индивид, който може да изпитва страдание или удоволствие.

Употреба на термините „страдание“ и „удоволствие“

Обикновено позитивните усещания са свързани с термини като „удоволствие“, „благосъстояние“ или „щастие“, а негативните усещания с термините „болка“, „страдание“ и техни синоними. Тази терминология понякога може да заблуждава, защото може да доведе до мисълта, че се отнася само до някои видове позитивни или негативни усещания. Да отбележим, че думите „удоволствие“ и „страдание“ често са свързвани с понятията за физическо удоволствие и болка. А друг път са отъждествявани с по-широки понятия като психологическо удоволствие и страдание. Обаче те могат да не включват неща като чувството на удовлетворение, което някой изпитва след извършване на важна работа.

Това може да бъде объркващо и заблуждаващо. Ако използваме тези термини, за да се позовем на съзнателността, трябва да включим всички позитивни и негативни преживявания и всички форми на съзнателност, които позволяват на едно същество да изпитва нещо добро или лошо. Според същата тази идея, ако предположим, че негативните усещания се отнасят като цяло до „страданието“, а позитивните – до „удоволствието“, е възможно да припишем друго име за съзнателността като „способността да се изпитва страдание и удоволствие“. Онези, които предпочитат да използват термините „страдание“ и „удоволствие“ в по-тесен смисъл (физическа болка и удоволствие), не би трябвало да използват израза „способност за страдание и удоволствие“ като синоним на съзнателност. Авторите често употребяват този израз, за да се позоват на съзнателността, като включват всички позитивни и негативни усещания.

Психическите състояния са усещания

Психическите състояния“ понякога са използвани като синоним на „съзнание“ или „съзнателност“. Едно психическо (душевно) състояние може да бъде изпитано само от ума. А той е субект на усещания. Така едно психическо състояние е всеки вид преживяване, колкото и просто да е, като изпитване на физическа болка или удоволствие. Обаче думата „ум“ се използва в друг смисъл, като се отнася до когнитивни функции или сложни интелектуални способности, свързани с мисленето и ученето. В този смисъл, понятието за „ум“ означава нещо съвсем различно от това, което означават думите „съзнателност“ и „съзнание“. Не е необходимо да притежаваш комплексни интелектуални качества, за да имаш душевни състояния. Съзнанието е единственият задължителен елемент, а други когнитивни качества може да липсват. Предвид това, има сериозни основания да се счита, че много животни, различни от човека, имат душевни състояния.



Коментари

Популярни публикации