Вегефобия (Различни форми: Подигравки)
Отхвърляне на етичното вегетарианство и дискриминация на вегетарианците*
* За краткост в настоящата брошура, под вегетарианци/вегетарианство се включват и веганите/веганството освен при допълнително уточнение.
II. Различни форми на вегефобия:
1. Подигравки
Осмиването
е водещата вегефобска реакция. Въпреки
външния вид, тези безспирни подигравки
не са нито леки, нито невинни.
Подигравките
често са първата степен на агресията,
трудни са за отбиване, защото изглеждат
забавни, дружелюбни и шеговити.
Критикуването им излага вегетарианците
на риска ситуацията да се обърне и самите
те да изглеждат неприятни, обидчиви и
агресивни. Често повтаряеми, тези
подигравки могат да се превърнат в
истинско обсебване дотолкова, че много
вегетарианци предпочитат да не разкриват своята позиция.
Следва неизчерпателен списък с различните
форми на подигравки, които вегетарианците
срещат в своето ежедневие:
Тези,
които се насочват към чувствителността (прочутата "сантименталност“)
"Не ти ли е жал за моркова, когато го режеш?"
Всяко
съчувствие към това, което животните
изпитват, изглежда неуместно и нелепо,
лесно класифицирано като „сантименталност“.
Това предполага, че отказът от месо се
базира само на свръхчувствителност.
Изборът на вегетарианеца е лишен от
всяка следа от рационалност и дори не
е считан за достоен да се обсъжда.
Насмешката
се умножава чрез добавяне на сексистки
предразсъдъци: чувствителността – емоция,
лишена от рационалност, традиционно се приписва
на жените, докато един „истински мъж“,
рационален и господар на емоциите си,
трябва да яде месо без угризения.
Социалното приемане на женското
вегетарианство (което изглежда малко
по-лесно от мъжкото вегетарианство) се
обяснява вероятно от факта, че жените
са омаловажавани и делегитимирани: тъй
като са подозирани в ирационалност,
гледната им точка почти не би се взела
наистина на сериозно.
Тези,
които отричат жизнеспособността на
вегетарианството
"Но
какво ядеш, камъни ли? Ще се разболееш от
недохранване. Вегетарианците, които
съм познавал, са били кльощави и бледи,
и умираха на по 40 години."
Съветите
по диетология, раздавани от хора, които си нямат никаква представа в областта, а
просто си вярват, че имат, са двойно
вредни. От една страна, защото тези хора
често са толкова нечестни, че никакво
обяснение няма да им повлияе. А от друга
страна, защото повеждат разговора към
последствията на вегетарианството за
хората и така премахват животните от
въпроса.
Възможността
за вегетарианството също може да бъде
отречена по по-конкретен начин:
вегетарианците често са изправени пред
невъзможността да получат вегетарианско
ястие по време на семейни сбирки или в
ресторанти, дори и да са уведомили
готвача преди това. Понякога дори скришом
им се сервира малко количество месо в
чинията им като бекон или риба тон в
салатата им.
Невъзможността
за изпълняване на безмесна диета също
се налага на практика. Отказвайки да
ядат това, което е в чинията им,
вегетарианците „доказват“, че начинът
им на живот е социално неустойчив и че, следователно, едва ли не не може да се
живее с вегетарианци.
Тези,
които възхваляват вкуса на месото
"Обожавам
вкуса на месото. Не знаеш какво изпускаш.
Ама че е безвкусно това тофу! Сигурно
се пречупваш от време на време."
Тези
„размишления“ целят да намалят
противоречието между интереса на
животните да живеят и интереса на хората
да ядат плътта им. Ако яденето на месо
е изключително удоволствие, убийството на животни става
по-малко осъдимо,
щом е за задоволяване на това удоволствие.
Интересното в този вид коментари е, че
те загатват за известно съзнание за
несъответствието между относителното
и мимолетно удоволствие от яденето на
месо и значението, което животните
придават на живота си. Но в същото време препотвърждават абсолютното право да се
убиват или да се поръчва убийството на
животни за нещо, което се оказва просто
една прищявка.
Тези,
които омаловажават вегетарианската етика,
като я осмиват
„...
още не бях седнал, когато започнаха да
се шегуват. И четиримата едновременно.
И за двайсет минути се превиваха от
смях, като размахваха шишчета, печени
на барбекюто. Поставяха ги под носа ми,
имитирайки животински викове и ми
казваха: „Чуваш ли как цвърчи телешкото?"...
Хората
лесно се солидаризират срещу вегетарианците, които понякога се озовават
притиснати от стена от шеги, които клонят
към агресивност. Зад маската от лека и
хумористична забележка се крие отричането
на това, за което се борят вегетарианците:
съдбата на животните става забавна
тема, самата загриженост към животните
става забавна. Каквато и да е тяхната
реакция, вегетарианците винаги излизат
губещи от този вид ситуации.
Ако
приемат коментарите и се смеят, за да
предотвратят конфликт или защото не
забелязват никаква злонамереност у
събеседниците си, те потвърждават факта,
че условията на животните не е сериозна
тема. В този случай вегефобията е
достигнала целта си: страданията на
животните и етичното значение на проблема
биват минимизирани.
А
ако отбележат коментарите и се опитват
да отговорят сериозно, атмосферата се
променя. Вегетарианците изглеждат агресивни или твърде сериозни,
неуместни и раздразнителни, защото не
могат да поемат шегата.
Абсурдните
шеги
"Знаеш ли, че Хитлер е бил вегетарианец?"
"Животните
се радват да жертват живота си за нас!"
"Ако спрем да ядем месо, градовете ще
бъдат завзети от кравите и прасетата!"
Вегетарианците
и веганите често се изправят пред
абсурдни аргументи, които нито са
логични, нито се базират на факти, но
все пак са част от компрометирането на
вегетарианството и веганството.
Използването на всеки случаен довод
без никаква грижа за уместността му
загатва, че нито вегетарианската кауза, нито защитникът й биват вземани на сериозно. Така съдбата на животните е смятана за тема, която
дори не заслужава внимание, камо ли да
се обсъжда сериозно.
Освен
това всички вегетарианци не са равни
пред тези шеги. Начинаещ вегетарианец; дете; срамежлив човек, изолиран
в социалната си група или изправен пред някой по-горен
в йерархията, т. е. социално уязвим човек
– те ще се затруднят да отвърнат. Не
можем да кажем, както твърдят много
вегетарианци активисти, че
тези шеги нямат ефект просто защото сме се научили как да се справяме с тях. Много
вегетарианци не знаят как да
се справят и се чувстват изолирани и
нападнати от безспирните шеги.
Източник: http://www.veggiepride.org/wp-content/uploads/2016/03/Vegephobia_EN_lecture.pdf
Коментари
Публикуване на коментар