За вегетарианството (II) - Е. О. Димшиц 1911 г.
IV.
Същността
на вегетарианството е дотолкова проста
и ясна, че почти никой не възразява
направо против нея.
Както всяка
здрава истина, тя сама се потвърждава.
Тя е очевидна. Никой сериозен и здравомислещ
човек няма да каже направо, че трябва
да се убиват овцете, кравите, рибите и
да се ядат. Никой няма да каже това,
защото всеки знае в душата си, че това
не трябва да се прави.
Възраженията,
които обикновено се правят на
вегетарианците, не се отнасят до същността
на вегетарианството, не са възражения
против вегетарианството, а са по-скоро
опити да се оправдае така или иначе, от
една или друга страна, месоядството;
затова вегетарианците нямат нужда да
доказват и защитават вегетарианството
(няма какво да се защитава и доказва), а
трябва да разрушат и унищожат опитите
да се оправдава месоядството.
Трябва да
се разкрият основите на тези възражения,
за да не се обърква и затъмнява същността
на вегетарианството.
Главните
възражения, които обикновено се правят
на вегетарианците, са:
„Ние не
убиваме!“ – Да, казват мнозина, да се
убиват животните е жестоко, противочовечно,
но ние не убиваме.
Излиза, че
са виновни за убиването на животните
не тези хора, които ги ядат, а касапите,
които ги убиват... Но ясно е, че това е
нелепост; ясно е, че не може да се отделя
убиването на животните от яденето им,
че едното е причина за другото, че яденето
иска убиването. Като яде някой месо, не
може да не знае, че това месо се добива
с убийство, че разните месни ястия са
от труповете на животни, които преди
няколко дни са се движили, чувствали
са, живели са – живели са може би у тях.
Всеки месоядец трябва да знае истинското
значение на месоядството – трябва да
знае, че две кила говеждо не значи просто
две кила месо, а значи две кила от трупа
на убитото говедо – животно. Трябва да
знае, ме изяденото през живота му месо
е всъщност убиването и изяждането на
толкова и толкова крави, свине, овце,
птици и др.
Какво от
това, че месоядецът не убива сам? Самият
факт говори против него.
Ако
месоядството е редно и естествено
явление, то убивайте сами, сами прерязвайте
гърлото на вашата жертва... Защо
вие сами не убивате?
(вие знаете, че, за да има месо, трябва
да се убива) Защо не можете да убивате?
Защо не можете даже да гледате как
закланото животно се гърчи в смъртта
си? Самият този факт говори против вас.
Вие не можете да убивате – толкова
по-зле за вас. Вие заставяте да правят
други това, което на вас е противно и
което вие сами
не можете да правите. Излиза, че вие не
само участвате в убиването на животните,
но помагате още и да се създават обособени
хора с груби и жестоки нрави – касапи,
с постоянно занятие да убиват, които
вие сами презирате.
V.
„Но нима
– добавят защитниците на месоядството
– ще се прекрати убийството на животните,
щом само аз се откажа от месото?... Не!
Животните не ги убиват именно за мене;
убиват ги общо за всички и след моето
отказване от месо пак ще ги убиват; и
тъй като тях вече ги убиват, защо тогава
да не ям месо, когато е все едно: ям ли
или не ям месо?“
И това
възражение се струва на мнозина твърде
основателно, както са се стрували
основателни за робовладелците
възраженията, които те са отправяли към
отрицателите на робството: „Нима ще се
прекрати робството само затова, че
единствено аз няма да поробвам? Не! Роби
все ще има, тях вече ги има, тогава не е
ли все едно: владея ли аз роби или не“...
Така са казвали робовладелците, така
казват сега и месоядците: „Да – казват
те, – хубаво ще е, ако всички
разберат идеята за вегетарианството!
Това е висока идея, но тъй като, ако само
аз се откажа от месоядството, животните
пак ще бъдат убивани, то...“ – чудно
нещо: хора, които в други области на
живота разсъждават съвсем правилно,
под влиянието на привичката и вкуса,
често и на апетита, не виждат нелепостта
на своите разсъждения, която нелепост
можеха ясно да видят, ако разумът им
беше свободен, ако стомахът им не се
бъркаше в техните разсъждения.
Да,
това е вярно. Ако само аз се откажа от
месоядството, убиването на животни няма
да престане, както няма да се прекратят
и убийствата и насилията между хората,
ако само аз не участвам в убийствата и
насилията. Но какво от това? Нима от това
положение сериозният и искрено мислещ
човек, а не оня, който (често без да
забелязва това) само оправдава своите
привички и слабости – ще смогне да
извади онова заключение, до което
обикновено достигат защитниците на
месоядството: че тъй като убийството
на животните няма да престане, ако само
аз се откажа от месото, то няма защо да
се отказвам от него?
Но
защо в такъв случай да се спираме само
върху убиването на животните, а да не
отиваме и по-нататък? Също така няма да
се прекратят и убийствата и насилията
между хората, ако само аз се откажа да
участвам в тях; също така няма да се
премахне и развратът, пиянството и
робството, ако само аз се старая да не
развратнича, живея трезво и не поробвам...
Защо да се спираме само върху убийството
на животните? Като отиваме по този път,
като разсъждаваме така, ще дойдем до
пълното оправдание на себе си от всички
мерзости и гадости в живота.
Но
честно и сериозно мислещият човек, който
истински желае да си изясни въпроса и
да има правилно отношение към него, а
не да извърта мислите така, че само да
оправдават неговите привички, вкусове
и слабости, не може да разсъждава така.
Хората,
които считат убийството и насилието за
нещо лошо и противно, не могат да
разсъждават така и да достигнат до
заключението, до което достигат онези,
които желаят да оправдават себе си и да
си затварят очите пред действителността.
Ако истински считам убийството за лошо,
аз
няма да убивам,
няма да участвам в убийството по никакъв
начин и ако считам, че ще е добре да
престанат всички да убиват и насилват,
то ще се мъча с всички сили да спомагам
за това, ще се мъча да се разпространяват
хуманитарни идеи, да проникнат в
съзнанието на широките маси народ, ще
възпитавам децата си в този дух, като
първо самият аз захвана да проявявам духа
на хуманността, захвана да се въздържам
от убийство и престана да употребявам
за храна месо.
Нека
„всички!“ Но кои са тези „всички“, на
които ние обикновено се опираме? Кой
съставлява тези „всички“? Като казвам
„всички“, имам предвид Иван, Стоян,
Драган. Иван казва „всички“ и има
предвид мен, Стоян, Драган. Нали ние
влизаме в тези „всички“, значи ние
всички сме тези „всички“. И за да се
измени животът на хората, на нас не ни
остава друго да правим освен да изменим
личния си живот и колкото се може повече
да разпространяваме истинските идеи;
само по такъв начин ще се измени животът
на всички. Защото колкото се изменят
привичките, вкусовете, разбиранията и
идеалите на отделните хора, толкова се
изменя и животът на всички. Не могат
всички от един път да разберат истината;
всяка нова идея среща в развитието си
това неизбежно „всички“ и работата на
мислещите и стремящите се хора към добър
живот е именно тая, да разрушат това
инертно, стихийно и сляпо „всички“, да
разрушат старото лъжливо обществено
мнение и да създават ново. И колкото
отделните личности се освобождават от
властта на „всички“, толкова ще отслабва
и тази власт, докато се унищожи съвсем.
Е. О. Димшиц
"За вегетарианството"
(София, изд. "Възраждане", III издание, 1924 г.)
Прев. Григор Арнаудов
Коментари
Публикуване на коментар