Как се сформираха „Бандата на милосърдието“ и A.L.F.

Автор: Рони Лий

„Бандата на милосърдитето“ (Band of Mercy) бе организирана от мен и още петима души през 1973 г. в Лондон. Всички ние бяхме или вегетарианци, или вегани и участвахме в различни организации за защита на животните. Всички споделяхме виждането, че тези организации не успяваха да се справят с целите си поради недостатъчната си агресивност. Чуствахме, че трябва да използваме преки акции без да сме сигурни доколко ще успеем, но просто нямахме друг избор.

Името „Бандата на милосърдитето“ бе избрано заради друга група, действала през XIX век, състояща се от младежи, които повреждали оръжията на ловците като част от тяхната кампания за защита на животните. Ние решихме, че нашите действия трябва да са насочени срещу собствеността и не трябва да използваме насилие срещу хора освен при самозащита. Това решение за някои от нас беше продиктувано от морални съображения, но за други то бе взето поради тактически съображения. Днес малко съжалявам заради това, защото мисля, че можеше да се използва известна сила директно срещу насилниците на животни.

Първите ни цели бяха превозните средства, с които ловците превозваха ловджийските си кучета. Към края на 1973 г. направихме два опита да подпалим строяща се лаборатория за вивисекция (експерименти с животни). След това унищожихме малък морски съд, на който са клали малки тюленчета. Последва вълна от атаки срещу камионетките, с които откарваха животни в лабораториите.

През лятото на 1974 г. аз и още един от групата бяхме арестувани и осъдени на 3 години затвор, заради някои от тези действия. Предполагах, че наличието на риск ще накара хората да се въздържат от подобни преки действия, но когато излязох от затвора бях изненадан от броя на желаещите да се присъединят. Тогава именно се реши да си сменим името на „Фронт за освобождение на животните“ (Animal Liberation Front – A.L.F.), за да е пределно ясно за какво точно се борим.

A.L.F. действаше по същия начин като „Бандата на милосърдието“, но благодарение на повечето хора, които участваха, имахме по-големи успехи – като освобождаването на животни от лабораториите. Акциите зачестиха, появяваха се все нови и нови A.L.F. групи из цялата страна и дори извън нея. За жалост се увеличиха и арестите и присъдите, като към днешна дата броя на активистите, минали през затвора, се равнява на няколко стотин.

Най-активният период на A.L.F. бе от началото до средата на 80-те години на XX век. Оттогава е и най-големият ни успех – съсипването на британската кожарска индустрия, след като универсалните магазини отказаха да складират кожени изделия поради страх от нападения на A.L.F.

Макар днес броят на извършваните акции да е по-малък, ефективността се е увеличила. С малки изключения в миналото акциите не се съсредоточаваха върху определена цел. Това помагаше на засегнатите насилници лесно да се възстановят и да продължат престъпния си бизнес. Днес има тенденция да концентрираме действията си върху определена цел.

Превод от "No Compromise", брой 28
Източник: http://www.animalliberationfront.com/ALFront/Premise_History/RonnieLee_NoComp.htm