Лев Толстой и първото стъпало към добър живот


Граф Лев Николаевич Толстой (1828-1910), най-големият писател на Русия, е бил повече от писател. Той е бил и морален философ, хуманист и социален реформатор. 

Толстой бил също етичен вегетарианец и радетел за хуманно отношение към животните. През 1885 г. заедно с две от дъщерите си станал вегетарианец и заживял с проста храна като хляб, плодове, зеленчуци и каши. Причините му за това са изразени в есето "Първо стъпало", което написал като предговор към руското издание на "Етика на храната" от Хауърд Уилямс. Според този влиятелен предговор, откъси от който можете да намерите по-долу, а целия можете да прочетете в секцията "Брошури и есета" в блога, основната причина на Толстой да спре да консумира животни е убеждението му, че употребата на животинска плът е "безнравствена, тъй като изисква постъпки, противни на нравственото чувство, изисква убийство и се предизвиква само от лакомия и чревоугодничество". Толстой смята, че всички хора са братя и че между тях съществува естествена връзка. Той вярва, че тази връзка е любовта и че тя трябва да се разпростре до всички живи същества.

В тази творба Толстой описва подробно ужаса си, по време на посещения в кланицата, от нехуманните и груби начини, по които са колени животните. Наблюденията му го убеждават, че като участва в подобни нехуманни практики, "човек без нужда задушава в себе си висшата душевна способност на съчувствието и състраданието към също такива живи същества като него, и като насилва себе си, става жесток. А колко дълбоко е вързана в сърцето на човека забраната да убива животните!"



Той защитавал вегетарианството като едно от "първите стъпала към добър живот". Есето имало дълбок ефект върху тогавашните по-чувствителни руснаци (и българи), много от които станали вегетарианци, след като прочели написаното от Толстой.

*****

Постът е необходимо условие за добър живот; но и в поста, както във въздържанието, се явява въпросът: с какво да се започне постът, как да се пости, кога да се яде, какво да се яде и какво не? И както един човек не може да се занимава сериозно с никаква работа без да е усвоил нужната в нея последователност, така също не може и да пости, като не знае с кое трябва да почне въздържанието в храната. 

Пост! Че пък и придирчивост как и с какво да се пости! Тази мисъл се струва смешна за повечето хора. 

Помня как един евангелист с радост за оригиналността си, като нападаше аскетизма на монашеството, ми казваше: „Моето християнство не е с пост и лишения, а с бифтек.“ Християнство и добродетел, изобщо с бифтек! 

В нашия живот в продължение на този дълъг мрак, през който е отсъствало всякакво езичество или християнско ръководство, са се промъкнали толкова диви и безнравствени неща, особено в ниската област на първата крачка към добър живот – отношението към храната, на която никой не обръщал внимание, – че ни е трудно даже да разберем доколко дръзко и безумно е да се смесва днес християнството или добродетелта с бифтека. 

Но ние не се учудваме пред това твърдение само защото над нас се е случило такова необикновено нещо: гледаме и не виждаме, слушаме и не чуваме. Няма такова зловоние, към което човек да не привикне, няма звук или безобразие, към което също да не привиква така, че да не забелязва вече онова, което може да зачуди непривикналия човек. Същото е и в областта на нравствеността. Християнството и нравственост с бифтек! 

[...]

А кокошките и пилетата, които всеки ден се колят с хиляди из кухните и с отрязани глави, облени с кръв, комично и страшно подскачат, като блъскат с криле? 

И нежната и изтънчена госпожа ще яде труповете на тези животни с пълна увереност в правотата си, като твърди две взаимоизключващи се положения: 

Първо, че тя (в което нещо я уверява докторът) е така деликатна, че не й понася само растителна храна и че за слабия й организъм е необходима месна храна; и второ, че тя е така чувствителна, че не само не може да причинява страдания на животните, но не може даже и да гледа това. 

А между това тази бедна госпожа е слаба само защото са я приучили да се храни с една несвойствена за човека храна; а да не причинява страдания на животните, тя не може, защото ги яде.

Не можем да се преструваме, че не знаем това. Ние не сме щрауси и не можем да вярваме, че ако не гледаме, няма да го има това, което не искаме да видим. А толкова е по-невъзможно, когато това, което не искаме да видим, е това, което искаме да ядем. И то това да беше поне необходимо! Но като не е необходимо, поне полезно ли е по някакъв начин? – Не, само да се възпитават зверските чувства, да се развъждат прищевките, страстите, блудството и пиянството – нещо, което постоянно се потвърждава с това, че младите, добрите и неразвалени хора, особено жени и моми, чувстват, че добродетелността е несъвместима с бифтека и като поискат да станат добри, оставят месната храна. 

Какво прочее искам да кажа? Това ли, че хората, за да бъдат нравствени, трябва да престанат да ядат месо? Съвсем не. 

Аз искам да кажа само това, че за добър живот е необходим известен порядък в добрите постъпки; че ако стремлението към добър живот е сериозно в човека, то неизбежно ще приеме един известен порядък; и че в тоя порядък първата добродетел, над която човек трябва да работи, ще бъде въздържанието, себеотрицанието. А като се стреми към въздържание, човек неизбежно ще следва също един известен ред и в този ред първият предмет ще е въздържанието в храната, постът. А като пости, и ако сериозно и искрено се стреми към добър живот, то първото нещо, от което ще се въздържи човек, ще бъде употребата на животинска храна, защото, без да говоря за възбуждането на страстите, на което помага тази храна, употребата й е безнравствена, тъй като изисква постъпки, противни на нравственото чувство, изисква убийство и се предизвиква само от лакомия и чревоугодничество. 

[...]

„Но ако престъпността, т. е. безнравствеността да се яде месна храна е така отдавна известна на човечеството, то защо хората и досега не са дошли до съзнанието на този закон?“ – ще попитат хората, на които е свойствено да се ръководят не толкова от разума си, колкото от общото мнение. Отговорът на този въпрос е, че моралният прогрес на човечеството, който съставлява основата на всеки прогрес, се извършва всякога бавно; и че признакът на същинския, не случаен прогрес е неговото безспирно и постоянно ускорение. 

[...]

Това движение трябва да е особено радостно за хората, които живеят със стремлението към осъществяване на царството Божие на земята и то не защото самото вегетарианство е една важна крачка към това царство (всичките истински крачки са и важни, и неважни), а защото то служи за признак, че стремлението към нравствено усъвършенстване на човека е сериозно и искрено, тъй като то е приело едничкия му свойствен порядък, който започва с първото стъпало.

Коментари

Популярни публикации