Елизе Реклю за вегетарианството



Елизе Реклю (1830-1905) е виден френски географ, анархист, революционер и педагог. Предшественик на социалната география, геополитиката, геоисторията и екологията, той има обемни трудове и множество статии върху историята и географията, както и книги, статии и брошури с безвластническо съдържание. Взема участие в Парижката комуна и в Интернационала. 


Повече за него можете да прочетете тук

Елизе Реклю е вегетарианец още от младежките си години и излага възгледите си върху вегетарианството в статия, поместена през 1901 г. в списанието "Хранителната реформа", орган на Френското вегетарианско общество. 

Той пише: "За повечето вегетарианци [...] най-важното е да се признаят онези връзки на привързаност и доброжелателство, които свързват човека с животните, и да се прострат върху тези наши така наречени по-низши братя чувствата, които са сложили край на човекоядството между хората." Животните не трябва да бъдат считани като "ходещо месо", а като същества, които "обичат, чувстват също като нас и когато се намират под нашето влияние, прогресират или регресират заедно с нас." 

Следват откъси от статията му, която можете в цялост да прочетете в секцията "Брошури и есета" в блога.

*****



Всеки един от нас, особено онзи, на когото му се е случвало да живее в някое провинциално градче, далеч от големите и сиви градове, където всичко щателно се скрива и маскира, всеки един от нас често е виждал подобни варварски постъпки, които се вършат от консуматорите на месо спрямо онези животни, с които те се хранят. [...] Но тези впечатления с времето се заличават; те се унищожават от пагубното влияние на възпитанието, което се стреми да убие в човека всичко, което би могло да създаде от него самостоятелна личност. Родителите, учителите, лекарите (като не говоря за онази могъща личност, която носи името „всички“) със задружни усилия работят, за да направят детето съвършено нечувствително към „ходещото месо“, което при все това обича, чувства също като нас и когато се намира под нашето влияние, прогресира или регресира заедно с нас.


Едно от най-печалните последствия от месоядните ни нрави е фактът, че животните, жертвани за задоволяване на човешкия апетит, систематично се изродяват, обезобразяват и се понижава тяхното умствено и нравствено достойнство. Дори самото име на животното, например свиня, се употребява като една от най-грубите ругатни; тази безформена маса от тлъстини и месо, въргаляща се в калта, е толкова противна наглед, че се стараем да избегнем дори сходството между името на това животно и името на ония ястия, които приготвяме от него. Каква голяма е разликата между външността и привичките на дивия овен, катерещ се по планинските скатове, и домашната овца, изгубила всякаква лична инициатива и достигнала до положението на парче месо, дотолкова страхлива, че нито минута не се решава да се отдели от стадото и толкова недогадлива, че сама от страх се хвърля в устата на преследващото я куче. Също такова израждане е постигнало в наше време тежко мърдащият по пасбищата вол, когото скотовъдците са превърнали в грамадна, подвижна маса, сякаш от по-рано предназначена за касапския нож. И създаването на такива безобразия ние наричаме „опитомяване“! Ето как човек изпълнява дълга си на възпитател спрямо своите братя – животните!

[...]

Да се споменават ужасите на войната във връзка с избиването на добитъка и месоядните пирове, не значи да се отклоняваме от темата. Храненето на хората е тясно свързано с техните наклонности. Кръвта иска кръв. В тази насока всеки, който възкреси в паметта си образите на хората, които е познавал, без мъка ще забележи огромната разлика, която съществува между вегетарианците и грубите консуматори на месо, жадни кръвопийци – особено в приветливостта на обноските, кротостта на характера и балансирания живот. 

[...]

Както и да е, ние просто твърдим, че за повечето вегетарианци съвсем не е важно дали са по-здрави техните мускули от мускулите на месоядците и не е въпросът в това по-способен ли е организмът да се бори с опасностите в живота или дори със самата смърт, което е още по-важно; за тях най-важното е да се признаят онези връзки на привързаност и доброжелателство, които свързват човека с животните, и да се прострат върху тези наши така наречени по-низши братя чувствата, които са сложили край на човекоядството между хората. 

Доводите, които би могъл да приведе канибалът в защита на човекоядството, биха били също толкова основателни, колкото и доводите на обикновените месоядци днес. Ние, вегетарианците, противопоставяме сега същите възражения против месоядството, които някога са се привеждали против чудовищния обичай на човекоядството. Ние предпочитаме да гледаме на коня и кравата, на заека и елена, на фазана и чучулигата като на наши другари, а не като на месо. Ние държим да ги запазим като уважавани помощници в работата или просто като другари в радостта и обичта. 

„Но – ще ни възразят – ако вие и да се въздържате от месна храна, другите хищници, хора или животни, ще се хранят с нея вместо вас или гладът и природните сили ще се обединят, за да изтребят многото животни.“ Без съмнение равновесието на видовете ще се поддържа, както и по-рано, съобразно жизнените случайности и взаимната борба на апетитите, но поне нека в този сблъсък на разните породи ролята на изтребител да не пада на нас.

Коментари

Популярни публикации