Философия на правата на животните

Художник: Jacob Jaskoviak Knight 

"Философия на правата на животните" от Том Рийгън е ключов текст в движението за правата на животните. В него се представят въвъдение в тази философия, философски аргументи в полза на правата на животните и опровержения на чести възражения спрямо правата на животните.

Другите животни, които човек яде, използва в науката, ловува и експлоатира по различни начини, имат свой собствен живот, който за тях има значение, отделно от ползата, която имат за нас. Те не са просто в света, те го осъзнават. Това, което им се случва, има значение за тях. Всяко едно от тях има живот, който се развива добре или зле за самото него.

Този живот включва множество биологични, индивидуални и социални нужди. Задоволяването на тези нужди е източник на удоволствие, а тяхното осуетяване или злоупотреба е източник на болка. По тези фундаментални аспекти нечовешките животни например в лабораториите и във фермите са същите като човешките същества. И затова етиката, която трябва да ръководи взаимоотношенията, които имаме помежду си, и взаимоотношенията, които имаме с тях, трябва да отговаря на същите фундаментални морални принципи. 

На своето най-дълбоко ниво човешката етика се базира на независимата стойност на индивида: моралното значение на един човек не трябва да се измерва според ползата, която то има за интересите на други хора. Третирането на човешки същества по начини, по които се накърнява тяхната независимата стойност е нарушение на това най-фундаментално човешко право – да бъдат третирани с уважение. 

Философията на правата на животните изисква единствено спазването на логиката. Защото всеки основателен аргумент, който обяснява независимата стойност на човешките същества, предполага и че другите животни имат същата стойност и че я имат наравно. 

Вярно е, че жените не съществуват, за да служат на мъжете, нито чернокожите – за да служат на белите, нито слабите – за да служат на силните. Философията на правата на животните не само признава тези истини, но и ги изтъква и оправдава. Обаче тя отива по-надалеч. Наблягайки върху независимата стойност и правата на другите животни, тя дава научно подкрепени и морално безпристрастни основания за отричане на схващането, че другите животни съществуват, за да ни служат. 

Щом се признае тази истина, е лесно да се разбере защо философията на правата на животните е безкомпромисна в отговора си към всяка несправедливост, която изтърпяват другите животни. В случая с животните, използвани за научни цели, справедливостта не изисква по-широки и по-чисти клетки, а изисква клетките да бъдат празни. Не изисква завръщане към „традиционното“ животновъдство, а премахване на всякаква търговия с животински продукт. Не изисква по-“хуманен“ лов, а пълно изкореняване на тази варварска практика. 

Защото, когато една несправедливост е абсолютна, трябва да й се противопоставим абсолютно. Не „реформа“ на робството е изисквала справедливостта, нито „реформа“ на детския труд или „реформа“ на потисничеството над жените. Във всеки един от тези случаи единственият морален отговор е премахването им. Реформирането на несправедливостта, това е нейното удължаване. 

Философията на правата на животните изисква същия този отговор, а именно премахване на несправедливата експлоатация на другите животни. Не детайлите в несправедливата експлоатация са това, което трябва да бъде променено, а трябва да се сложи край на цялата несправедлива експлоатация, била тя във фермите, в лабораториите или в дивата природа например. Философията на правата на животните не изисква нищо повече, но няма и да се задоволи с нищо по-малко.

Том Рийгън 


Tom Regan, "The Philosophy of Animal Rights" (1989) 

Коментари

Популярни публикации