Защо защитниците на животните трябва да се фокусират върху антивидизма, а не върху веганизма?

Активисти излизат по улиците на Сан Франциско, за да призоват хората да си отворят очите. Източник


Следващата статия хвърля светлина върху значението, което имат антивидизмът и веганизмът в информирането и убеждаването на невеганите да се загрижат за животните и/или да станат вегани, както и върху значението на антивидизма и веганизма за съдбата на животните, различни от човека, в бъдеще. Изразите "веганско застъпничество" и "антивидистко застъпничество" се използват в смисъл, че при първото се подхожда с фокус върху вредите на животинската експлоатация върху животните и околната среда и хората биват насърчавани да станат вегани поради тези или други причини; докато при второто се подхожда с фокус върху справедливото ни и загрижено отношение към животните като цяло.

Как можем да помогнем възможно най-много на другите животни? Правилен отговор на този въпрос би могъл да спаси милиарди животи от страдания и смърт, докато грешен такъв би осъдил също толкова животи на тази съдба. Така че си струва да помислим добре, за да открием правилните отговори.


Фокусирането на нашето застъпничество върху антивидизма може да бъде най-добрият ни коз. Накратко, антивидисткото застъпничество изглежда много обнадеждаващо, защото то обхваща всички нечовешки животни и предполага морални задължения към тях, а също и защото хората може да бъдат особено възприемчиви към подобно застъпничество. Освен това антивидизмът може да остане приложим за дълго време, което го кара да изглежда изключително устойчив, ако погледнем на нещата от много дългосрочна перспектива.



Стойността на антивидисткото застъпничество

Антивидизмът обръща внимание на всички начини, по които дискриминираме животните, а не просто определени области на тази дискриминация като цирковете или животновъдните ферми. За разлика от най-честите подходи към застъпничество на животните, той изисква от нас да вземем под внимание всички форми на страдание, изтърпявано от другите животни.

Кампаниите срещу добива на ценни кожи, например, не покриват страданието и смъртта при други форми на видистка експлоатация като индустриите за яйца и мляко. Веганизмът, от друга страна, е много по-обхватен в това, че отхвърля всяко страдание на животни, причинявано директно от човека. Застъпничеството на интересите на сравнително малко на брой същества, когато можем да защитаваме интересите на много повече за същото време и ресурси, е вероятно загубена благоприятна възможност.

Но дори и веганизмът не е толкова обширен, колкото антивидизма, тъй като той [веганизмът] нищо не казва за огромното мнозинство от чувствителни същества на тази планета: животните, които живеят в дивата природа. Дивите животни също страдат и не трябва да им се обръща по-малко внимание просто защото страданието им не е по наша вина.

Антивидизмът включва в себе си веганизма – т. е. че „изключваме, доколкото е възможно и осъществимо, всички форми на експлоатация и жестокост към животните за храна, облекло и всяка друга цел“, – но за разлика от веганизма, антивидизмът изисква от нас сериозно да вземем под внимание и нечовешките животни, които биват наранявани в дивата природа. Антивидизмът посочва, че би трябвало да помагаме на дивите животни в нужда точно както би трябвало да помагаме на хора, страдащи от глад или болести, които не сме причинили ние. За съжаление нечовешките животни са често наранявани в природата и често загиват от глад или жажда. За щастие има много възможности, за да работим за бъдеще с по-малко вреди над тях. (В България фондация "Дивите животни" оказва помощ на пострадали диви животни и предоставя информация за спасяване на изпаднали в беда животни – бел. ред.)


Дори и да очакваме хората да са по-възприемчиви към реторика, която е по-тясно насочена и с която е по-лесно да се съгласят, всеобхватната природа на антивидисткото застъпничество би могла да означава, че то има по-голяма обща очаквана стойност.

Но хората все пак наистина ли са по-малко възприемчиви към подобно застъпничество? Концепцията за видизма може да изглежда абстрактна и авангардна и може да ни се струва като нещо, което само преданите защитници на правата на животните знаят и разбират. Все пак има причини да се смята, че тази интуиция е погрешна. 

Оскар Орта, професор по морална философия, който провежда лекции за правата на животните, неведнъж е тествал тази песимистична интуиция. По време на различни лекции пред испански гимназисти се е опитвал систематично да оценява нагласите на присъстващите, като ги е анкетирал. Един от главните резултати на това оценяване според Орта е бил, че: „[…] обратно на това, което някои мислят, повечето хора, които посетиха тези лекции, приемаха аргументите срещу видизма.“

Това е от съществено значение: мнозинството от присъстващите приели аргументите срещу видизма. И може би не би трябвало да се изненадваме чак толкова от това. Повечето хора вече разбират концепцията на дискриминациите, а видизмът е форма на дискриминация. Фактът, че мнозина вече са запознати с концепцията на дискриминациите и приемат, че те са несправедливи, предполага, че може да има шаблон, по който видизмът лесно може да бъде оспорен. Това може да бъде част от обяснението за това защо повечето от посетителите на лекциите на Орта приели аргументите срещу видизма. Друга причина може да бъде и това, че аргументите срещу видизма са изключително силни и трудни за оборване, а като ученици, посетителите на лекциите на Орта може да са били способни да подходят към темата с отворено и рационално съзнание, което ги е предразположило да се съгласят с подобни аргументи.

Друго интересно откритие на Орта било, че учениците изглеждали по-възприемчиви към послание, оборващо видизма, отколкото към такова, подкрепящо веганизма. Както той разказва: 

„Това, което е противоречиво, не е настина дебатът за видизма. Обратно, най-противоречивото е (както може да се очаква) дебатът за това дали трябва да спрем да ядем животински продукти. Все пак този дебат може да се проведе и без големи проблеми, поне ако се следват няколко препоръки: Първо, ако този дебат не се появи в началото на речта, а по-скоро към края, когато видизмът и нуждата от уважение към всички чувствителни същества вече са били обсъдени. Тогава има по-голяма охота да се вземе под внимание този въпрос, защото тогава публиката има благосклонно отношение и към животните, и към лектора. Но ако подходим в обратен ред и първо изложим аргументи за веганизма и след това аргументи срещу видизма, реакцията ще бъде различна. Резултатът е, че има по-малка охота да се вземе под внимание веганизмът. И не само това, но и приемането на аргументите срещу видизма е по-малко.“

Ако тази разлика в ефективността между веганската и антивидистката реторика е сходна при по-широка публика, то последствията за застъпничеството са големи: дори и целта ни да е само да промотираме веганизма, то най-добрият начин за това може да е да говорим за видизма, отколкото да говорим, или поне преди това, за веганизма. Заслужава си да се отбележи, че директното говорене за веганизма изглежда е направило учениците по-малко възприемчиви не само към самия веганизъм, но и към аргументите срещу видизма. 

По-цялостното възприемане на откритията на Орта и тяхното приложение върху по-широка и разнообразна публика биха увеличили значително вярата ни в заключението, че антивидисткото застъпничество е по-важно от веганското за създаване както на антивидисти, така и на вегани. Дотогава докладваните открития на Орта поне предполагат, че хората могат да приемат аргументи срещу видизма и че антивидизмът може да бъде сред идеите за правата на животните, към които хората са най-възприемчиви.

Плащат ли скъпо дивите животни за веганското застъпничеството?

Веганското застъпничество би могло да струва скъпо на животните, които то не обхваща. Орта твърди:

„Има много хора, ангажирани в антивидизма, които се боят да защитават идеята, че трябва да помагаме на [неексплоатираните от човека] диви животни в беда. Дори и напълно да са съгласни с нея, те вярват, че повечето хора напълно отхвърлят тази идея и дори я считат за абсурдна. Но все пак сред присъстващите на лекциите ми имаше широк прием на идеята.“

Това е добра новина за животните и техните защитници предвид това, че огромна част от нечовешките животни живеят в дивата природа. Помагането на животни в дивата природа – например чрез ваксинации и лечения на болести – може да е сред най-ефективните начини, по които можем да помагаме на животните. Веганското застъпничество изключва вземането под внимание на техните интереси, но антивидисткото застъпничество – не. Това означава, че не само че може да струва скъпо да се фокусираме главно върху веганизма с интерес да разпространим антивидизма или самия веганизъм (в сравнение с фокусирането главно върху видизма и чак след това да се повдига въпросът за веганизма), но може и да струва скъпо по отношение на целта да помагаме на животните в дивата природа. Възможно е говоренето за веганизъм вместо за антивидизъм да направи значително по-трудно да се довежда до намеси, които биха помагали на животни.

В сравнение с веганизма антивидизмът е и много по-трудно да се сбърка с екологията, поддръжниците на която често препоръчват открито видистки намеси като масовото избиване на същества в името на „здрави екосистеми“ и биоразнообразие. Тази липса на потенциално объркване е още една силна точка в полза на антивидисткото застъпничество.

Отвъд веганизма

Антивидисткото застъпничество обаче е много по-пренебрегвано, отколкото веганското. Веганството е във възход и има много мотиви, изцяло откъснати от загрижеността към животните, за изоставяне на производството на животински продукти. Икономически погледнато, неефективно е да се издържа животно, за да се използва неговата плът или кожа, вместо да се отглеждат директно в лаборатории месо или други животински продукти или да бъдат заменени с растителни алтернативи. Подобно на това, има силни мотиви и в областта на общественото здравеопазване, което животновъдството заплашва, като увеличава рисковете от заболявания, пренасяни от животни на човек, от резистентни на антибиотици бактерии и от сърдечносъдови заболявания. (От екологична гледна точка, животновъдният сектор е един от най-големите фактори за глобално затопляне, обезлесяване, замърсяване на водите, почвена ерозия и др. – бел. ред.) Тези мотиви, никой от които няма нищо общо със загриженост към животните, биха могли да тласнат човечеството към веганизма по-силно от всичко друго.

Ако имаме веган свят след век поради споменатите по-горе мотиви, то светът вероятно все още ще бъде видистки в много други аспекти. Така че освен призивът, който антивидисткото застъпничеството има за животните, които хората масово нараняват в момента, категоричният антивидистки подход е важен за животните в бъдеще, включително и за онези, които може и да не нараняваме, но на които можем да помагаме. Работенето за едно по-малко видистко бъдеще може както да спомогне за затварянето на кланиците, така и да помага на много животни за дълго след това.

Точно както загрижеността към хората, които са обект на дискриминация, може да донесе полезна опора днес за повдигане на въпроса за видизма, така и антивидизмът може да бъде обобщен и да донесе подобна опора в случаите на нови форми на дискриманация.

Последна точка в подкрепа на антивидисткото пред веганското застъпничество е, че посланието на първото е чисто етично-политическо по своята природа и затова не рискува да се сбърка с неморално потребителско предпочитание или мода, както често се случва с веганството. Основата на антивидизма е ясна, лесна за предаване и от нея произхождат множество практически следствия.

Допълнителен източник

Оскар Орта предоставя още причини в полза на антивидисткото застъпничество в следващата реч на английски език "За стратегиите" ("About Strategies") .


Магнъс Вайндинг


Коментари

Популярни публикации