Възхищението на европейците пред Индия и вегетарианството

Корицата на „Безкръвната революция“ от Тристрам Стюърт

Матю Рикар, "Пледоария за животните" (2014), първа глава.

Към част 1: Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните

Към част 2: Преобразяване на отношенията ни към животните

Към част 3: Оправдания за експлоатацията на животни в християнството и западната философия

Към част 4: Застъпници на животните в християнството и западната философия

Към част 5: Застъпници на животните в юдаизма и исляма

Към част 6: Индуизмът и вегетарианството

Към част 7: Джайнизмът и абсолютното ненасилие към животните

Към част 8: Отношението на будизма към животните

Към част 9: Как да определим едно "чувствително същество"?

Към част 10: Будизмът и вегетарианството

В биографията на Аполоний Тиански софистът Филострат Атински разказва как този философ неопитагореец от I в. от н. е. посетил брамините от Таксила (днешен Пакистан) и оттогава станал защитник на вегетарианството. Заявявал, че „земята предоставя всичко, което е необходимо на човечеството; тези, които са щастливи да живеят мирно със сътворението такова, каквото е, не се нуждаят от нищо повече", докато месоядните хора – продължил той – „глухи за виковете на майката земя, точат ножовете си срещу собствените й деца.“ Именно на това – твърди Аполоний – "учат брамините от Индия“.[73] Също така отшелникът св. Йероним, който живял през IV – V в., заявил, че примерът на брамините е достоен да бъде последван от християните. По същото време Паладий, епископ на град Еленополис, си представил как браминът Дандамис пренебрегва даровете на Александър Велики, като му отговаря: „Земята ми предоставя всичко, както майка дава мляко на своето дете“, преди да добави иронично, че „за предпочитане е да бъдеш даден за храна на зверовете, отколкото да направиш от своето тяло гробище за други създания.“[74]

В „Безкръвната революция“ английският историк Тристрам Стюърт описва как редица европейски пътешественици преоткрили индийската цивилизация от XVII в. нататък и били запленени от доктрината за ненасилие – ахимса. С учудване тези пътешественици установили съществуването на болници за животни и приюти за възрастни животни – нещо немислимо в тогавашна Европа. Те били свидетели на преобладанието на вегетарианството в индийското общество и на благосклонността спрямо всички животни, дори и спрямо най-незначителните. Както Жерар Бюске обяснява в „Свещени крави и прокълнати кучета“, тези европейски пътешественици били изумени, когато виждали диви животни като лопатари, антилопи, жерави и марабута да се разхождат спокойно из селата. Тези западняци, идващи от общества, където се преследвала и унищожавала всяка животинска форма на живот, като се изключат опитомените животни, не можели да разберат едно такова отношение, диктувано от религиозни и културни фактори, присъщи за Южна Азия.[75] 

Някои от тези пътешественици осмивали тези обичаи, но други били впечатлени от една такава морална система, напълно непозната на Запад. Съществуването на една толкова напреднала и уважителна спрямо животните цивилизация поставяло голямо предизвикателство пред християнските идеи за доминацията на човека. Това неочаквано отваряне на очите довело до криза европейското съзнание. Много интелектуалци били запленени от моралния кодекс, идващ от Изтока, и няколко съчинения допринесли за популяризирането на тези възгледи сред широката публика и породили дискусии, загатващи днешните дебати около вегетарианството и третирането на животните.

Следва продължение...

[73] Flavius, Vita Apollonii, издадено от Olearius (G.), Lipsiae, 1709. Цитирано в Stuart (T.), The Bloodless Revolution: Radical Vegetarians and the Discovery of India, Harper Press, 2012. Kindle, 1133-1139. 

[74] Stuart (T.), op. cit., Kindle, 1176. 

[75] Busquet (G.), Vaches sacrées et chiens maudits.