Предшественици на съвременното движение за освобождение на животните



Матю Рикар, "Пледоария за животните" (2014), първа глава.


Възникнали две течения. Първото промотирало „научно“ вегетарианство, твърдейки, че то било по-добро за здравето от храненето с месо. Трима големи философи от XVII в. – Рене Декарт (който, както видяхме, легитимирал клането на животни, за които имал един от най-нехуманните възгледи), Пиер Гасенди и Френсис Бейкън – били съгласни, че вегетарианството е диетата, която подхожда най-много на хората. Бейкън направил каталог с множество прочути вегетарианци от историята и които освен това били известни с дълголетието си: есеи, спартанци, индуси и много християнски аскети. 

Второто течение отстоявало състраданието към животните, считани за чувствителни същества като хората. Английският търговец и писател Томас Трайън, който виждал с ужас как съгражданите му християни по цял ден шибали с камшици роби в плантациите на Барбадос, станал също така и пламенен защитник на животните и публикувал през 1683 г. въображаем диалог между брамин и французин, който постигнал голям успех.[76] Там той хвалел моралното величие на брамините, моралната им въздържаност и уважението им към животинския живот и заключил, че липсата на състрадание към животните води и до липса на състрадание към хората.

Трайън се противопоставил на Хобс, който твърдял, че хората имали право върху животните просто защото имали властта да го изпълняват: „Правото е на по-силния.“ - възхвалявал той. Трайън предложил да се предостави на животните правото на живот независимо от човешките интереси и притиснал английския парламент да признае „правата на човека и беззащитните невинни създания, които нямат никакъв защитник на този свят.“[77] Говорел за всички живи същества като за „съграждани на света.“

„Турският шпионин“, епистоларен роман от Джовани Паоло Марана, поставя на сцената един ориенталец, шпионинът Махмут, който открива историята и нравите в Европа. Този роман, който постигнал голям успех, е безмилостно и иронично обвинение срещу установените религии, съпровождано и от осъждане на начина, по който християните си служели с Библията, за да оправдават своята „лакомия, жестокост и арогантност“ към животните. Така той допринесъл за промотирането на вегетарианството в Европа.[78]

Бернарден дьо Сен-Пиер, писател и приятел на Русо, бил убеден вегатарианец, също както и големият шведски натуралист Карл Линей, който се противопоставял на своя колега Жорж-Луи дьо Буфон, за когото убиването на животни било „законна и невинна“ практика.[79] 

Големият учен Исак Нютон пък желаел да простре заповедта „обичай ближния си, както себе си“ над животните. Той бил патетично хвален от Волтер за това, дето показал, че е напълно противоречиво да се признават чувства у животните, докато им се причиняват страдания.[80] Както видяхме, Волтер изказвал без извъртания мнението си за тези, които мислели, че животните били поставени на пълното им разположение от Бог: 

"Съвсем сигурно е, че това отвратително клане, безспирно извършващо се в кланиците и в кухните ни, не ни изглежда като зло, напротив, гледаме на този ужас, често и чумав, като божия благословия и все още извършваме молитви, в които благодарим на Бог за тези убийства."[81] 

Шопенхауер, вдъхновен между другото от Индия и будизма, също имал благоразположение към животните и въставал срещу позициите на Кант, Декарт и юдео-християнския антропоцентризъм като цяло: 

"Твърди се, че животните нямат права; уверява се, че поведението ни спрямо тях няма никаква връзка с морала или – ако използваме езика на този морал – че нямаме задължения спрямо животните: това е възмутителна, груба и варварска доктрина, присъща на Запада и чийто корен е в юдаизма. При все това във философията тя се опира на хипотезата за абсолютната разлика между човека и животните, допускана въпреки очевидното."[82] 

В непубликуваното си есе „За растителното хранене“ големият английски поет Шели заявил, че причиняването на страдания на животните, за да се консумира плътта им, било „вредно за мира в човешкото общество“.[83] В поемата си „Кралица Маб“ Шели си представя, че един ден „човек не ще убива вече нивга невинно агне с кръвожадна стръв”.[84] Предшественик на съвременната екология, той добавя, че „месото, с което се тъпчат богаташите, идва буквално от зърното, отнето от устата на бедните“, понеже количеството хранителна растителна маса, нужна за угояването на един вол, би доставило десет пъти повече средства за съществуване, ако беше използвана за отглеждането на ядливи растения. Той твърдял, че с увеличаване на човешкото население, то трябвало да премине към растително хранене, което е единственото, което би могло да удовлетвори увеличените нужди на хората. Томас Малтус, който вярвал, че изоставянето на месото би било желана вероятност, се присъединил към неговата гледна точка. През 1881 г. драматургът Джорд Бърнард Шоу, вдъхновен от творбите на Шели, станал вегетарианец и скоро след това бил последван от Лев Толстой. Всички тези, които защитавали каузата за животните – Волтер, Шафтсбъри, Бентам, Мил и Шоу – били също и сред най-пламенните защитници на правата на човека. 

Тези идеи бяха споделени още по-безкомпромисно през 2003 г., когато Колин Тъдж, изследовател в Лондонското училище по икономика, показа, че светът ще има недостатъчно обработваеми площи, ако не намалеят покачващите се нива на месно производство.[85] 


[76] Tryon (T.), Philotheos Physiologus: A Dialogue Between an East-Indian Brackmanny or Heathen-Philosopher, and a French Gentleman, in The Way to Health, Long Life and Happiness, Andrew Sowle, Kindle, 1683. 

[77] Tryon (T.), The Knowledge of a Man’s Self: Or the Second Part of the Way to Long Life, T. Bennet, 1703, стр. 36. Цитирано в Stuart (T.), op. cit., Kindle, 1706-1707. 

[78] Marana, (G. P.), L’espion dans les cours des princes chrétiens, ou, Lettres & mémoires d’un envoyé secret de la porte dans les cours de l’Europe où l’on voit les découvertes qu’il a faites dans toutes les cours où il s’est trouvé, avec une dissertation curieuse de leurs forces, politique & religion ; appelé ordinairement L’espion turc, Coda, 2009. Цитирано в Stuart (T.), op. cit., Kindle, 2725. Този роман вдъхновява романа на Монтескьо "Персийски писма".

[79] Buffon, Histoire naturelle, IV, 1766, стр. 164-194. Цитирано в Stuart (T.), op. cit., Kindle, 4267. 

[80] Stuart (T.), op. cit., Kindle, 2311. 

[81] Voltaire, « Il faut prendre un parti », в Œuvres complètes, Garnier, 1877, t. 28, p. 534-35. 

[82] Schopenhauer (A.), Le Fondement de la morale, превел Burdeau (A.), Aubier Montaigne, 1978, стр. 153-154, стр. 158. 

[83] Shelley (P. B.), The Complete Works of Percy Bysshe Shelley, издадено от Roger Ingpen и Walter E. Peck, Gordian Press, 1965. Цитирано в Stuart (T.), op. cit., Kindle, 8342. 

[84] Според Élisabeth de Fontenay, в Cyrulnik (B.) et al., op. cit. Kindle, 1849. 

[85] Tudge (C.), So Shall We Reap: What’s Gone Wrong with the World’s Food and How to Fix it, Penguin UK, 2004. 

Коментари

Популярни публикации