Дарвиновата революция и зараждането на съвременното движение за освобождение на животните




Матю Рикар, "Пледоария за животните" (2014), първа глава.


Дарвин преобразил дълбоко представата ни за взаимоотношенията между различните форми на живот, като по внушителен начин показал, че в продължение на милиони години еволюцията на видовете се изразявала само в постепенни преходи между тях. Това било пълен обрат, тъй като Дарвин изтъкнал, че разликите между хората и животните не били въобще толкова фундаментални, колкото се било предполагало:

"Видяхме, че чувствата и интуициите, различните емоции и качества като любов, памет, внимание, любопитство, подражание, разум и т. н., с които се гордее човек, могат да се видят в зачатъчно, а понякога дори и в напълно развито състояние при по-низшите животни."[86]

Чарлз Дарвин
В своя дневник той пише също така: „Човекът в своята арогантност си мисли, че е велико творение, достойно за делото на един бог. По-скромно е, и според мен по-вярно, да го смятаме за създаден от животните“.[87] Това е първият път, в който се налага идеята, че разликата между човека и животните е само по степен, а не по природа. Дарвин е загрижен също и за хуманното отношение и уважението към животните. Той твърди:

"Човечността към по-низшите животни е една от най-благородните добродетели, които човек има, и това е последният стадий на развитието на нравствените чувства. Едва когато се загрижим за всички чувствителни същества, нашият морал ще достигне до най-високото си ниво."[88]



Още през XIX в. Шопенхауер отразява едно зараждащо се движение в защита на животните: „И в Европа от ден на ден се събужда чувството за правата на животните.“[89] Той правел следното заключение: „Състраданието към животните е толкова тясно свързано с добротата, че може да се каже, че този, който е жесток към животните, не може да бъде добър човек.“

През XX в., в края на 60-те и през 70-те години се заражда движение, което няма да спре да се разширява и ще започне значителна промяна на нагласите спрямо животните в западните общества. Първо бива публикувана книгата „Животни-машини“, в която Рут Харисън, половин век след „Джунглата“ на Ъптон Синклер, отново описва ужасните условия, които продължават да преобладават в промишленото животновъдство. Скоро след това се сформира „Оксфордската група“, която събира десетина интелектуалци и личности около Ричард Райдър. Той от своя страна публикува няколко статии и брошури срещу злоупотребите, на които са жертви животните, една от които, през 1970 г., разисква „видизма“, нов термин, предложен от него, за да привлече вниманието върху факта, че отношението ни към животните произтича от същия манталитет, както при „расизма“ или „сексизма“. Той описва своето откритие по следния начин:

Ричард Райдър
"Революциите през 60-те години срещу расизма, сексизма и класовата дискриминация бяха близко до това да обхванат и животните, но не го направиха. Това ме разтревожи. Етиката и политиката по това време просто забравиха нечовешките същества. Всички сякаш се занимаваха само да намалят предразсъдъците спрямо хората, но не бяха ли чували за Дарвин? Аз също мразех расизма, сексизма и класовата дискриминация, но защо да се спира дотам? Като клиничен психолог бях убеден, че стотици други видове животни изпитват страх, болка и скръб, колкото и аз. Трябваше да се загрижа за това. Трябваше да се постави паралел между нашата съдба и тази на другите видове. Един ден, през 1970 г., докато се къпех в стария чифлик в Сънингуел, близо до Оксфорд, внезапно ми дойде наум една дума: „видизъм“. Бързо написах брошура, която разпространих из Оксфорд."[90]

Питър Сингър и книгата му "Освобождение на животните"

Отначало никой не обърнал внимание на тази брошура, до деня, в който Питър Сингър, студент в Оксфорд, влязъл в контакт с Ричард Райдър и въвел концепцията за „освобождение на животните“. На нея през 1975 г. той посветил книга, която намерила световен отзвук и чието заглавие – „Освобождение на животните“ – дало името на това ново движение.[91] Други гласове обогатили дебата, а именно този на основния теоретик на правата на животните Том Рийгън, приматолозите Джейн Гудал и Франс де Ваал, които показали, че животните изпитват най-различни и сложни емоции, включително емпатия, писателят Джонатан Сафран Фоер и мнозина още, които говорят за етика към животните, права на животните и отношенията ни към животните.


[86] Darwin (C.), The Descent of Man and Selection in Relation to Sex, John Murray, 1871, стр. 193. Френско издание: Darwin (C.), La descendance de l’homme et la sélection sexuelle, Reinwald, Libraire-éditeur, 1891.

[87] Пак там.

[88] Пак там, стр. 101.

[89] За по-обстойно изложение на тези становища вж. Jeangène Vilmer (J.-B.), Éthique animale, PUF, 2008, стр. 35.

[90] Ryder (R.), "Speciesism Again: The Original Leaflet", Critical Society, 2, 2010, стр. 1-2.

[91] Singer (P.), Animal Liberation: The Definitive Classic of the Animal Movement, Harper Perennial Modern Classics, 2009. Първото издание датира от 1975 г.

Коментари

Популярни публикации