От призив за добродетелност към искане за справедливост за животните - Пиер Сиглер (2013 г.)

1. Морална мобилизация

1.1. Искане за справедливост и призив за добродетелност

Моралната философия (етиката) се подразделя на няколко дяла. Мета-етиката изследва основните концепции на етиката, нормативната етика определя кое е добро и кое лошо, приложната етика изучава и решава конкретни случаи... Остава още една област, която не е изследвана обстойно: моралната мобилизация. Как, изправени пред голямо бедствие, да мобилизираме моралните субекти, за да се справим с него?

Виждам два възможни начина: искане за справедливост и призив за добродетелност. По природа искането за справедливост в основите си е с политически характер: то цели законови, институционални и социални промени. Призивът за добродетелност е аполитичен: той цели хората да са по-добродетелни, да променят индивидуалното си поведение. За да се пребори бедността, искането за справедливост се състои например в искане за изграждане на социална държава, установяване на минимална заплата, сформиране на синдикати, преразпределяне на богатствата и т. н. Призивът за добродетелност се състои в насърчаването на хората да бъдат по-милосърдни, на общините да организират раздавания на топли супи, на шефовете да положат усилия да се съобразят със служителите си. Призивът за добродетелност предписва на бедните да бъдат по-солидарни едни към други. Той ги съветва да избягват излишните разходи, да правят икономии, да работят повече в рамките на възможното или да се откъснат от материалните копнежи.

Искането за справедливост се извършва на обществено равнище. То е насочено към гражданското общество. Призивът за добродетелност се извършва на индивидуално равнище. Той е насочен към частните лица: потребителите, дарителите, вярващите, последователите...

Като аполитичен призивът за добродетелност може да се направи и при авторитарен режим, докато искането за справедливост се нуждае от демокрация (ако искаме да избегнем затвора).

1.2. Причини за проблемите

Тези два подхода произтичат от различни (но не противоречиви) анализи на предотвратимите причини за проблемите. За привържениците на искането за справедливост основните предотвратими причини за проблемите са недостатъците на социалните структури (типичен случай: законите). Следователно, за да се коригират, трябва да се променят законите, да се създаде, измени или премахне дадена институция, да се установят мерки (финансови или други) за насочване поведението на хората (такса въглища, например). За привържениците на призива за добродетелност основните предотвратими причини за проблемите са слабостите на моралните субекти. Липсата на състрадание, прекалената алчност, твърде буйните страсти, липсата на нравствено възпитание; с една дума: порокът. Следователно, за да се коригират, призивът трябва да бъде насочен към индивидите, да бъдат поучавани, да се стимулира състраданието им (чрез трогателни репортажи, например), да им се помогне да успокоят буйните си страсти (чрез молитва, медитация или прочитане за пореден път на книга за древните мъдреци), да бъдат информирани; накратко, да се стимулира добродетелността им.

Привържениците на искането за справедливост не отричат значението на индивидуалните поведения, но смятат, че те могат да бъдат променени по-ефикасно чрез политически мерки, отколкото чрез индивидуални поучения и информирания; че е по-лесно да се въздейства върху социологическите причини за поведенията, отколкото върху психологическите причини.

1.3. Стратегия, изпълнена с последици

Задоволяването само с призиви за добродетелност, за да се мобилизират моралните субекти, не остава без пагубни последствия. Това подразбира, че се базираме на етика на добродетелта, че това, което предлагаме, надминава моралните ни задължения или е недостъпно, и че да се прави другояче пак е основателно.

1.3.1. Етика на добродетелта

Етиката на добродетелта е течение в нормативната етика, която си дава за цел да подобри характера на моралните субекти и да развие техните добродетели: добрината, великодушието, умереността, смелостта... Етиката на добродетелта е индивидуален морал, целящ самореализацията и добрия живот. Тя се противопоставя на универсалната етика, за която това, което е добро и зло, е същото навсякъде по света, независимо от мнението на субектите, докато за етиката на добродетелта намеренията са от първостепенно значение.

Етиката на добродетелта винаги има нотка на елитизъм. Аристотел я резервирал на гражданите. Една по-съвременна школа на етиката на добродетелта се нарича перфекционизъм. Както показва името й, целта на тази етика е сам човек да се усъвършенства. Критиците й виждат в нея неегалитарна доктрина, за която се налага изключителните индивиди в обществото да бъдат облагодетелствани. Ницше е представител на перфекционизма.

Не всеки призив за добродетелност произлиза от етиката на добродетелта. Например, едно НПО (неправителствена организация) може да призове дарителите към добродетелност, като в същото време се базира на универсална етика (правата на човека, например). Обратно, когато човек се базира на етиката на добродетелта, той може да мобилизира моралните субекти само чрез призив за добродетелност. Добродетелта може да се появи само от вътрешен импулс, а не по принуда. Би било абсурдно да се иска да се забрани лошотията или да се издаде заповед за смелост. Донякъде човек проявява по-лесно добродетели в отвратителен свят, отколкото в идиличен свят: един веган по-вероятно би проявявал повече добродетели (морална сила), живеейки във видистки свят, отколкото в невидистки свят.

По този начин едно мисловно течение, което използва само призиви за добродетелност, ще остави впечатлението, че действа чрез етика на добродетелта и че, следователно, предлага персонална етика; и с по-голямо право, ако поведението, което то иска да разпространи, има вид на доброволно лишение, наподобяващо списък със забрани, или ако тази група хора се определят чрез поведението си, а не чрез идеологията си.

1.3.2. Незадължителни действия

По дефиниция, искането за справедливост изразява някакви задължения („трябва да се забрани обрязването“, „трябва да се сложи край на дискриминациите на чужденците“), докато по принцип действията, които призивът за добродетелност насърчава, са незадължителни, т. е. надминават моралните ни задължения. Да се дарят средства на благотворителна организация се смята за нещо добро, но не и за морално задължение. Да се купуват продукти, произлизащи от биоземеделие или справедлива търговия, е смятано за морално добро, но да се купуват продукти от конвенционално земеделие и търговия не се счита за неморално.

И това е логично: ако едно действие е наистина наказуемо, то трябва да се иска неговата забрана. Ако се дават само препоръки, то значи не се мисли, че е основателно да се забрани, или че забраната му се смята за неосъществима.

1.3.3. Недостижима утопия

Често тези, които призовават за добродетелност, отказват да искат социални промени, като мислят, че тези промени са невъзможни, че това, което предлагат, е осъществимо от дребно силно мотивирано малцинство, но не и от масата смъртни.

Основната идея е:

- или че всяка политическа реформа е невъзможна. Остава само да се насърчава персоналната етика за по-добър живот.

Това се наблюдава в Древна Гърция. За да приложат на практика своите етически принципи, философите от Древна Атина по време на класическия период са имали политически подход: те са си представили идеалните градове-държави, нови конституции, политически и икономически реформи. Но в елинистичния период (този на гръцките царства след завоеванията на Александър Велики), преките демокрации в Гърция били заменени от царства, а после и от Римската империя. Тъй като политическите промени станали невъзможни, засилвали се индивидуалният морал и мъдрост: цинизмът, епикурейството, стоицизмът...

- или че човешката природа е лоша и непоправима. Тогава на човек остава единствено да се обърне към етиката на аристократичната добродетел.

Често религиите приемат тази гледна точка. Християнското милосърдие се състои в облекчаване на страданието, бедността, но не толкова в борбата с причините за тях. Страданието се дължи на първичен грях, значи то е присъщо на човешката природа (дори заслужено). Освен това в традиционната християнска етика човек е загрижен едва на второ място от последствията (тях ги оставя на Бог), целта на етиката е да се държим добродетелно, за да изкупим греховете си.

Ненасилието в индуизма е също недостижим идеал. Вниманието е насочено към доброжелателността на субекта, неговото състрадание, като целта е да се подобри кармата чрез добродетелта. Страданието е заслужено (човек страда толкова повече, колкото е лоша кармата му, т. е. колкото по-малко е бил добродетелен в предишен живот). Следователно няма смисъл да се премахват кастите, да се третират по-добре недосегаемите, да се намалят социалните неравенства и т. н.

1.3.4. Другите мнения също са основателни

Използвайки се само призивът за добродетелност, се намеква също и че нещата, които се критикуват, са основателни – дори и да се успее да се покаже, че са неморални. Например, човек може да бъде в пълно несъгласие с някое политическо течение, да смята, че на власт представителите му вземат несправедливи мерки, но да смята и че това течение има своето място в демократичния строй, че би било лошо да бъде забранено и катастрофално да се установи само една партия, колкото и добри да бъдат идеите й.

Човек също така може да се откаже от всякакво искане за справедливост поради морален релативизъм, т. е. като се присъедини към определена морална теория, смятайки, че другите „ценностни системи“ са еднакво основателни.

1.4. Активизиране на интуициите ни за "етика на добродетелта"

Нямаме нужда да познаваме изрично етиката на добродетелта, за да мислим в тези рамки. Моралното ни чувство до голяма степен разчита на интуицията. Някои от тези интуиции, оформени от еволюционната ни история, принадлежат на етиката на добродетелта. Преди да предприемем сътрудничество с някого, от съществено значение е да оценим надеждността му. За тази цел трябва, на базата на миналото му поведение, да си изградим мнение за това какъв тип личност е (какви са силните и слабите му черти, пороците и добродетелите му). Така можем да използваме концепциите, разсъжденията и категориите на етиката на добродетелта без да осъзнаваме това. Един призив за добродетелност активизира частта на "етиката на добродетелта" от нашето морално чувство, понякога дори и без да си даваме сметка за това.

2. Настоящата веганска стратегия*

* В оригиналния текст е използвана думата "вегетаристка".

Тук става въпрос за използваната стратегия, а не за факта да бъдеш вегетарианец или веган, който сам по себе си е много хубаво нещо. Наричам „веганска стратегия“ онази, която се базира на следните идеи:

- Използването само на вегански продукти представлява същественото, което може да се направи за животните;

- Най-добрият начин да се отслаби месната индустрия е да се увеличи броят на вегетарианците и веганите;

- Стремежът да се убеждават другите да станат вегетарианци или, още по-добре, вегани е най-ефикасният метод за увеличаване на броя вегетарианци и вегани.

Тази стратегия е приета например от Гари Франсион, който пише в една брошура:
"Веганството е най-важната форма на политически активизъм, който може да се започне за благото на животните. И веднъж станали вегани, започнете да образовате семейството си, приятелите си и други хора от вашата среда, за да ги насърчите да станат вегани. Ако искаме да премахнем експлоатацията на животните, съществуването на веганско движение е необходимо условие. И създаването на това движение започва от решението на всеки индивид."
2.1. Стратегия, основана на призив за добродетелност

Трябва да се отбележи, че насърчаването към вегетарианството и веганството се основава на призив за добродетелност. Впрочем, по самата си същност, ограмотяването (във веганство или друго нещо) не се опитва да промени обществени неща (закона, националната програма за здравословно хранене, университетските курсове по медицина...), а частни случаи (хората).

Разбира се, тези, които привилегироват този подход, през повечето време са подбуждани от универсална етика и желаят промяна в обществото. Простият факт, че са активни, показва това. Но средствата, които използват, не съответстват на вижданията им. Ето защо вегетарианството се възприема от обществото като нещо, попадащо в областта на персоналната етика (следователно от типа „етика на добродетелта“), като нещо незадължително или утопично, а консумацията на месо въпреки всичко като нещо легитимно.

За това свидетелстват известен брой възражения, които ни отправят:

- „Никой не е перфектен!“

Това възражение не би имало на практика никакъв смисъл в отговор на едно искане за справедливост. То има смисъл само за действия, надминаващи моралните задължения, в рамките на една етика на добродетелта: всеки избира своя начин да прави добри дела, едни чрез дарения, някои с доброволен труд, други са вегетарианци.

Така основателката на Néoplanète (информационен сайт) представя вегетарианството си:
„Не понасям страданието. Вегетарианството е моят начин да кажа: „Не!“. Човек е това, което яде. А духовността, религиозна или не, започва в чинията. Мъжът ми, децата ми и приятелите ми ядат месо, но аз никога не съм се опитвала да ги убедя, защото това е лично решение, саможертва, която не всеки може да приеме.“
- „Но аз също съм добър човек!“ (вариант: „във всеки случай не ям много месо“)

L'Elfe, френски блогър, представя това възражение така:
„Надуха ми главата с тяхната добрина, миловидност, добродушие, любовта им към животните или отговорното им поведение... Без никога да подозират колко ми пука. Смятам за жалко, че се чувстват съдени от моето поведение, нещо, което е на светлинни години от целта ми.“
Въпреки че не това е целта, именно това разбират хората от реториката на „go vegan”. И тук тези негодувания не биха имали смисъл в отговор на едно искане за справедливост.

- „Вегетарианството е вид религия“; „вегетарианците образуват секта“

В действителност, тъй като религиозната етика е етика на добродетелта, то призивът за добродетелност, особено ако е вегански, изглежда в очите на лаиците като списък с хранителни забрани (да не кажа табута). Ето пример с това как един лекар, ангажирал се в промотиране на веганството, представя нещата:
„Да бъдеш веган не е само да не консумираш никаква животинска плът, т. е. никакво червено месо, нито риба, но и никакви животински продукти. Веганите не консумират мляко, яйца, както и продукти, произлезли от мляко и яйца. Следователно веганите не ядат сирене. Накратко, вегетарианците не ядат никаква животинска плът, а веганите – никакви животински продукти.“
Паралелът с религиозните забрани се набива на очи:

Един практикуващ евреин не консумира никакви продукти, които не са кашер, т. е. никакви продукти, които не са получили официален печат от религиозните власти. Да бъдеш евреин е да консумираш само бозайници с раздвоени копита (следователно нито прасета, нито зайци, нито камили и т. н.). Птиците са позволени с изключение на 24 нечисти вида (Левит 11:13-19 и Второзаконие 14:12-18). От водните животни са позволени само онези с люспи и перки, следователно един евреин не консумира ракообразни, черупчести мекотели и други морски дарове. Другите животни са забранени. Продуктите на земята са позволени освен плодовете на дърво на възраст под 3 години. Позволено е млякото от чисти животни, но един евреин не смесва млечните и месните продукти по време на едно хранене. И т. н. и т. н.

Да цитираме и:

- „Веганите се смятат за по-висши от месоядците!“

- „Вегетарианците имат леко посърнал вид“. (превод: не е кой знае какво като програма за личностно развитие)

- „Всеки с мнението си. Свободен си да бъдеш вегетарианец, така че остави ме да си ям месо.“

В същия дух и самите вегетарианци представят вегетарианството: като „начин на живот“. Начинът на живот не спада към искането за справедливост, нито дори и към универсалната етика; той зависи от индивидуалността на всеки. За най-нравствените хора или философите той произтича от етиката на добродетелта, а за повечето хора – от прост въпрос на нрави, на лични навици и други семейни и социални традиции. Освен това, вегетарианската литература изобилства с изрази, присъщи на етиката на добродетелта: „начин на живот без жестокост“, „състрадателен начин на живот“, „веганството: пътят на състраданието“...

2.2. Хипотезите на тази стратегия

Тук говорим за догадките на тази стратегия, когато тя се осъществява от хора, подтиквани от универсална етика. Когато един вегетарианец базира вегетарианството си на етика на добродетелта, напълно нормално е той да призовава за добродетелност.

2.2.1. По всеки въпрос хората имат убеждения и действат съобразно тези убеждения

Привържениците на ограмотяването във веганство мислят, че е необходимо да се промени съзнанието на всеки. Пример:
„Веганството е колективно движение, въпреки че всеки трябва да приеме този начин на живот след размишления, които трябва да са неговите собствени.“
Темата за лично размишление е силно застъпена във вегетарианските текстове. Обичайно те не завършват с предписание, било то като искане за справедливост („трябва да се забрани яденето на месо!“; „искаме затваряне на кланиците!“) или призив за добродетелност („трябва да спрете да ядете месо!“). Дават се аргументи, а заключението се оставя отворено, събеседникът е свободен да приеме или не същото заключение като нас. Ето заключението на етичната аргументация от сайта на Френското вегетарианско дружество:
„И дори страданието на животните да бъде сведено до една секунда (което не може да се предвиди в рамките на интензивното животновъдство), справедлив акт ли е да се отнеме животът на едно животно, когато това не е необходимо? Това е въпрос, на който съществуват толкова отговори, колкото хора на земята.“
Използваната стилна фигура (хиперболата, че съществуват милиарди възможни отговори) ми изглежда симптоматична за желание да не се отговори на въпроса, формулиран с известна дързост. Това е друг начин да се каже: „всеки с мнението си“. Друг пример за веганско ограмотяване:
„Не трябва да се казва на хората да станат вегани, а да им се внуши възможността. Не трябва да им се поставят пред очите кадри с умрели животни без да са поискали, защото, дали го искаме или не, това е агресия, която би довела до вменяване на вина у тях.“
Следователно се счита за нужно хората сами да си създадат мнение и да действат съобразно него. Обаче когато хората биват запитвани защо ядат месо, мнозина намират въпроса за необичаен (защото по принцип е необичайно да трябва да оправдаваш един избор). Най-честият отговор е: „Защото винаги съм го ял.“ След това идват: „Защото би било доста сложно да бъда вегетарианец“ (т. е. предлагането на вегетариански продукти в магазините и ресторантите е оскъдно), „Защото нямам желание да се напрягам прекалено“ (т. е. от детството си имам рутина да ям месо и ще ми са нужни усилия да я променя), „Защото обичам месото“. Това оправдание за яденето на месо като въпрос на предпочитание крие обикновени навици от детството и значението на карнистките изкушения в нашето общество. Никакво лично убеждение в тези отговори, никаква идеология, присъства само значението на навиците и социалното напрежение. Дори и по-идеологическите отговори („човекът е на върха на хранителната верига“ и другите подобни) се основават повече на предразсъдъци, отколкото на осмислена идея.

Да вземем пример с хомофобията. През последните десетилетия в западните страни тя не е отстъпила, защото всеки в душата си е разбрал погрешността на натуралистичния софизъм или празнотата на концепцията за „престъпление без жертва“*, а защото хомофобията е отстъпила в цялото общество, защото е станало социално деликатно да се изразяват хомофобски мисли (и е дори с наказателна отговорност от 2005 г. във Франция).

* Поведение, отхвърлено от обществото, но което не причинява вреда на никого. Неодобрението срещу него е неоснователно в очите на консеквенциалистите (застъпници на етическата теория, че за моралната стойност на всяко действие може правилно да се съди единствено по последиците, които са настъпили от извършването, а не от намеренията на този, който върши действието) - Б. а. 

Защото върху дадена тема повечето хора нямат лична преценка. Те постъпват или мислят като обкръжението си, правят избори според приетото от тяхното общество или социална група. От друга страна, човек може да има дадено убеждение без да го прилага:
„Периодично анкети ни информират, че една значителна (и растяща) част от населението осъжда страданията, на които са подложени животните, дори и да ги одобрява чрез потребителските си избори. Да дадем три примера от Франция:
Според проучване от ноември 2009 г. 82% от запитаните са смятали да консумират фоа гра (гъши или патешки черен дроб) на следващата коледна вечеря. Едно друго проучване, извършено през същия месец, показвало, че 63% от анкетираните смятали, че гъските и патиците страдат от гушенето, а 44% от тях били благосклонни към забраната на гушенето.
През януари 2000 г. е било направено проучване сред консуматорите на яйца, за да се изчисли възприятието им към клетъчното отглеждане на кокошки носачки. Със значително мнозинство (повече от 80%) са се обявили за съгласни с мненията, описващи доста негативно този вид отглеждане […]. На въпроса: „За в бъдеще бихте ли […] благоприятствали забраната за клетъчно отглеждане на кокошки носачки и разрешението само за свободен начин на отглеждане, знаейки, че тази мярка ще повлече увеличение на цената на яйцата?“ 86% са отговорили с „да“. Накрая 70% са преценили като „много важен“ критерия „благосъстояние на кокошките“ при покупка на яйца. Обаче по време на това проучване 90% от продадените яйца във Франция са произхождали именно от ферми с клетъчно отглеждане.“
А сред привържениците на биоземеделието и справедливата търговия колко от тях избягват традиционните продукти напълно?

2.2.2. Постулат: хората постъпват на базата на индивидуални вярвания

В някои случаи е вярно, че постъпките ни се базират на вярванията ни ("мисля, че вали, затова ще взема чадър"); в други случаи приемаме вярванията в съгласие с нашите постъпки.

Случаят с месото спада типично към втората категория. Първо ядем месо и едва след това евентуално си изграждаме мнение по въпроса.

Можем дори да действаме без наистина да сме мотивирани от конкретни вярвания, по рутинен, машинален начин. Поне отчасти това е случаят с месото. Хората го ядат, защото всички около тях го ядат и защото винаги са го яли. Иначе казано, всеки прави х, защото всички (вкл. и аз) правят х.

2.2.3. Заключение: повечето консуматори на месо подкрепят кланиците

Стратегията на конвертиране във вегетарианството или веганството се основава на хипотезата, следствена на предишната, че (почти) всеки консуматор на месо е привърженик на животновъдството и кланиците, било защото е непоправим видист, или защото отказва да се информира, за да не се отврати от животинските продукти. В тази връзка, убеждаването на широката общественост е равно на това тя да стане вегетарианска (или още по-добре веганска).

През 2008 г. Дан Къдахи пише:
„Както професор Франсион ясно признава в „Rain Without Thunder" ("Дъжд без гръмотевици“), петте критерия [определящи реформата, наречена аболиционистка] водят промишлените практики до толкова опустошителни за индустрията промени (например водещи до елиминирането на нещо съществено като „убиване на животни за храна“), че подобни промени не биха имали никакъв шанс да бъдат приети в настоящето ни видистко общество. Единствено общество с политически жизнеспособно веганско население би приело едни толкова революционни промени.“
Странен довод. С какво това да се убеди населението да стане веганско би било по-лесно от това то да бъде убедено (например), че консумацията на месо трябва да бъде забранена или че по принцип бойкотът на продукти на животновъдство и клане е нещо справедливо? Това има смисъл само ако заявим, че всеки месоядец е привърженик на кланиците (и че съответно всеки противник на кланиците е вегетарианец или веган).

Наличните проучвания сочат обратното. Ето два примера:

Допитване, проведено от Каз-Вилет (2004 г.), за отношението на френския потребител към месото показва, че:

- 14% от анкетираните отговарят, че са несъгласни с твърдението: „Нормално е хората да отглеждат животни за тяхното месо“;

- 39% не одобряват "да се убиват животни чрез риболов“;

- 58,8% не одобряват „да се убиват животни чрез лов“.

Обаче само 1,2 % от запитаните са били вегетарианци.

Анкета, проведена в САЩ, показва, че през 2011 г. на твърдението: „Ако селскостопанските животни са третирани с уважение и хуманно, нямам проблем с консумацията на месо, мляко и яйца“:

- 51% от американците изразяват силна степен на съгласие с това твърдение (степен 8-10);

- 42% умерена степен (степен 4-7);

- 7% ниска степен (степен 0-3).

Тези, които са силно съгласни, били 63% през 2007 г. и 54% през 2010 г.

2.2.4. Заключение: трябва известен брой хора да станат вегетарианци преди да се започне обществен дебат относно премахването на месото

Това наистина е логично в случай, че се вярва, че хората постъпват съгласно своите убеждения и че следователно консуматорите на месо подкрепят кланиците и биха променили мнението си вследствие лични и дълбоки размишления.

Пример:
„Мислиш, че е възможно да се забрани месото, докато 98% от хората го ядат? Още веднъж, ако 98% от хората пушат и мислят, че е напълно нормално да задимяват околните, би било просто невъзможно да се прокара закон против пушенето на обществени места. Не може така да се правят закони без да се промени манталитетът. Това не означава, че всички трябва да бъдат съгласни с един закон, за да бъде прокаран. Но да се мисли, че 2% вегетарианци ще забранят месото, е просто фантасмагория“.
Този коментар предполага и нещо друго: че призивът за добродетелност е по-ефикасен от искането за справедливост, за да се убеди някой да стане вегетарианец. Обаче смятам обратното, предвид последиците на призива за добродетелност (вж. Част 1).

Макар и да е трудно да се правят обобщения от един пример, но случаят с Индия, където повече от една трета от населението са вегетарианци, не изглежда да потвърждава идеята, че едно голямо вегетарианско население автоматично благоприятства или поражда обществен дебат относно легитимността на месото.

2.2.5. Индивидуалистка социологическа концепция

Предвид това, че увеличението на броя на вегетарианците води до намаляване на търсенето на животински продукти и, съответно, намаляване на предлагането, увеличението на броя на вегетарианците се смята за най-ефикасното оръжие за отслабване на месната промишленост.
„Единствената движеща сила за почти абсолютната политическа и икономическа власт, която животновъдната и месната промишленост има над животните, са потребителите, индивидуално и колективно, които одобряват, поръчват, финансират и носят основната отговорност за съществуването им и за цялата им власт.“
Тази концепция ми изглежда, че произтича от заблуждаващи социологически хипотези:

Всички индивиди са социално равни. Това очевидно не е така. Някои хора държат повече власт от други в тази или онази област. Председателят на консултативния съвет за националната програма за здравословно хранене, изпълнителният директор на ЦБА или журналистите имат много по-голямо влияние от един обикновен гражданин.

Търсенето определя предлагането. Разбира се, но обратното е не по-малко вярно. Не намеквам само за рекламите. Редица изследвания в областта на поведенческата икономика сочат, че предлаганите продукти дълбоко въздействат на желанията на потребителите. Самото разположение на ястията върху един бюфет може да повлияе на избора на клиентите. Хората ядат месо, защото това е опцията по подразбиране, защото то се намира навсякъде.

Примерът с австралийското законодателство относно огнестрелните оръжия показва влиянието, което предлагането може да има над търсенето. Лобитата на огнестрелните оръжия твърдят, че смъртните случаи от огнестрелни оръжия не се дължат на тях, а на желанието на някои хора да убиват. Тези, чието желание да убиват е толкова силно, че преминават в действие, не биха се затруднили да си купят оръжия на черния пазар или да използват други оръжия. Следователно законите, които ограничават притежанието на огнестрелно оръжие, не само че не биха предотвратили убийствата, но и биха лишили потенциалните жертви от средство да разубедят нападателите си или да се защитят в случай на нападение, водейки до увеличение на убийствата. Обаче след реформите от 1996 г. (драстично намаляване на продажбите и програми за изкупуване на оръжията в циркулация) масовите стрелби с огнестрелно оръжие спрели. Убийствата намалели до два пъти отпреди реформата. В рамките само на две години убийствата с огнестрелно оръжие намалели с 60%, а самоубийствата с огнестрелно оръжие с 65%. Нямало е статистически откриваем ефект на заместване (в полза на хладните оръжия, например). Следователно изглежда, че наличността на огнестрелни оръжия увеличава желанието за тяхното използване.

Крайният купувач определя търсенето. Нещата са далеч не толкова прости. Също така е вярно, че хората купуват това, което им е предложено в магазина. Нека си припомним, че 4/5 от французите твърдят, че са против клетъчното отглеждане на кокошки носачки, но 4/5 от французите купуват яйца от този вид отглеждане просто защото пазаруват без да обръщат внимание или защото се изкушават от цените или защото няма останали в магазина яйца „на свободно отглеждане“. От друга страна, почти половината от консумираните яйца са консумирани косвено посредством покупките на приготвени храни, на сладкиши, бисквити, посредством ресторантите, хотелите, столовете...

Тези, които са чувствителни към страданията на животните, но все пак ядат животни, го правят поради психически блокажи. Странно, тази идея може да съществува заедно с идеята, че видизмът е вездесъщ. Това е от съществено значение за привържениците на Гари Франсион: те казват, че 99% от хората подкрепят експлоатацията, видисти са до мозъка на костите си, а в същото време обаче немалко от тях се чувстват обезпокоени за експлоатацията. Ето защо Франсион заявява: „Ако сте съгласни с твърдението: "Погрешно е да се причиняват ненужни страдания на животни", дайте ми 15 минути и ще ви направя веган.“

Следователно тези блокажи трябва да се заобиколят по разни начини: чрез смекчаване на посланието, изтъкване на косвените аргументи, използване на маркетингов и психологически подход. Това са тези методи, които ще разгледаме в следващата част.

3. Последствията на стратегията за намаляване на търсенето чрез ограмотяване на потребителя

От тези хипотези произтичат няколко последствия върху поведенията и разсъжденията на активистите:

3.1. Методът „Свидетели на Йехова“

Той се състои в обръщането към всеки индивидуално, за да бъде малко по малко „конвертиран“. Това се базира на идеята, че хората ядат месо по убеждение и не се отчитат социалните предпоставки на консумацията на месо.

Методът „Свидетелите на Йехова“ има едно любопитно последствие: в отговор на „блокажа“ у средностатистическия човек веганите ограмотители смекчават посланието си по разни начини: чрез косвени аргументи, но също така и не наричат нещата с истинските им имена (не се казва, че убийството на животни е неморално, не се говори дори за убийство...). Неприятното е, че, настоявайки да направят посланието си приемливо за ушите на хората, които така или иначе сами няма да станат вегетарианци или най-много да станат флекситарианци, веганите се отчуждават от хората чувствителни към каузата за животните. Защото дори и в рамките на призива за добродетелност следващите тълпи вегетарианци няма да дойдат от запалени ловци или касапи, ами от 14-те % хора, които са разтревожени от убийствата на животни. Ако тръгвате да промотирате вегетарианството, би изглеждало по-смислено да се насочите към тях и да игнорирате писъците и подигравките от останалите 86%. Това ми изглежда като последствие от навика, който имат много вегетарианци, да говорят на стени, дали по причини, независещи от волята им (дискусии с обкръжението, колегите и други познати) или поради някои активистки практики (щандове на улицата).

3.2. Мястото на маркетинга

3.2.1. Плътта е слаба

Поддръжниците на етическата добродетел, които имат лошата идея да базират посланието си на призива за добродетелност, са изправени пред горчивото заключение, че хората не са на висотата на морала, който са създали за себе си. В случая, хората не стават масово вегани. 

Следователно трябва да им се подхвърлят някои егоистични примамки. Религиите обещават спасение (или прераждане при брахманите). Защитниците на биоземеделието – превенция срещу рака, а вегетариаците – здрава ерекция и чисти артерии.

Именно в този дух ПЕТА направи няколко кампании с мотото: „Вегетарианците правят по-добър секс“. Придружаваха се от рекламни клипове, събиращи голи жени и зеленчуци в леглото или представящи улични действия, центрирани върху (отново голи) целуващи се двойки.

Това, което е грешно на тези кампании, е заключението. Това тук вместо нещо като „ние сме здрави“ или нещо подобно е: „станете вегетарианци“. Отбелязването, че вегетарианците са здрави не води до заключението, че експлоатацията на животни е излишна или вредна, или че предразсъдъците срещу вегетарианците са неоснователни, а че е в наш интерес да ядем по-малко животни.

3.2.2. Косвени аргументи

Половата мощ е просто един от косвените аргументи. „Косвени аргументи“ се наричат аргументите, различни от етичните. Идеята е, че, понеже целта е да се увеличи броят на вегетарианците, всички аргументи са добри. Обаче косвените аргументи имат един основен недостатък: те не са принудителни (задължителни), т. е. не предполагат да се спре напълно яденето на месо, още по-малко на животински продукти, а още по-малко пък и да се затворят кланиците и да се премахне месната индустрия. Защото една порция пилешко от местна ферма седмично и резен био бекон няма да разболеят човек или да разрушат планетата, нито малко пармезан в спагетите, нито по малко сьомга от време на време. И впрочем, доброто здраве или духовното израстване зависят от личния избор, няма морално задължение. И така, когато са представени наравно с етичните аргументи, косвените аргументи засилват впечатлението, че вегетарианството е незадължително. Освен това, косвените аргументи размътват донякъде основното послание, както констатира един ръководител на Френската вегетарианска асоциация:

„Възможно е също така този низ от разсъждения – от причини, да обърка част от хората и те да не знаят много добре в коя посока да се насочат, кои аргументи да приемат, кои аргументи трябва да поставят настрана може би за малко по-късно.“

3.2.3. Просто да предложиш

Един активист, който успее да превъзмогне намеците на призива за добродетелност, т. е. успее да убеди хората, че призивът му за добродетелност не е нито пожелателен, нито утопичен, и че алтернативата (да ядат животни) не е легитимна, а престъпна, би изглеждал в същността си агресивен. Всъщност, тъй като призивът за добродетелност тръгва от принципа, че злото идва от сърцата на хората, речта му би намекнала, че хората са негодници. Докато искането за справедливост е обърнато към обществото като цяло, а не към отделни индивиди. 

За да избегнат тази клопка, вегетарианците усилено избягват да изглеждат, че „налагат“ каквото и да е, да изглеждат, че притискат когото и да е (Вж. 2.1.). Те твърдят, че просто предлагат начин на живот. "Не те насилвам, само ти показвам, че е възможно и само ако имаш желание." Вече цитиран пример: 
„Не трябва да се казва на хората да станат вегани, а да им се внуши възможността. Не трябва да им се поставят пред очите кадри с умрели животни без да са поискали, защото, дали го искаме или не, това е агресия, която би довела до вменяване на вина у тях.“ 
Това според мен само засилва незадължителния аспект на вегетарианството и веганството в очите на хората.

3.2.4. Да бъдеш представител

Вегетарианската литература обяснява на активистите, че те са представители на вегетарианците пред обществото и че следователно трябва да карат хората да искат и те да станат такива. Те са съветвани, доколкото е възможно, да са млади и красиви, здрави, атлетични и мускулести, да се усмихват, да имат бели зъби и да са симпатични. Някои от тези съвети са разумни, останалите са добри за търговски представители, не за активисти.

С оглед на това се разправя наляво и надясно, че вегетарианците имат IQ по-високо от средното и че сред тях има известен брой обаятелни звезди (откъдето и афишите като: „Те са прочути [снимки на певци], те са красиви [снимки на топ модели], те са интелигентни [снимки на Леонардо да Винчи, Толстой и Айнщайн], те са атлетични [снимки на спортисти], те са вегани.“) 

В същото време е прието да се разграничиш от противоречиви личности (с право или не) като Питър Сингър, Гари Юрофски или Бриджит Бардо с мотива, че развалят движението за правата на животните в своята цялост.

По този начин вегетарианските дружества приличат повече на благотворителни клубове, отколкото на политически движения или НПО-та...

3.3. Фокусиране върху психологическите причини

Тъй като веганите и вегетарианци активисти работят индивидуално, те имат тенденция да се фокусират върху психологическите причини за консумацията на месо. Защо този човек пред мен отказва за стане веган? Как да го успокоя, да го убедя да отстрани блокажите си? Какво да направя, за да не се чувства нападнат? Как да му докажа, че веганските ястия са вкусни? Откъдето и дегустациите на храна, кулинарните уъркшопове и други приятелски събития. (Очевидно подобни събития сами по себе си не са нещо лошо, но да се залага на това, за да се промени света, ми изглежда абсурдно.)

Съсредоточаването върху психологическите причини води до пренебрегване на социалните причини, определящи консумацията на месо и като цяло на животински продукти, и по-конкретно: законодателството (най-прост пример: хората си купуват яйца от клетъчно отглеждани кокошки, защото тяхната продажба е разрешена), субсидиите за животновъдството, наличните на пазара храни (не е по-трудно да си набавиш месо, отколкото вегетариански храни), менютата в околните ресторанти, наличните ястия в столовете, вегефобията, силната пропаганда на лобитата на животновъдството, семейният натиск, лекарският натиск, разпространение на видизма в учебните заведения – от книгите с животни в яслата до часовете по философия в гимназията през уроците по хранене в прогимназията. 

Често се прави паралел между карнизма и патриархата. Обаче трябва да се отбележи, за теоретиците и разпространителите на тези концепции, патриархатът принадлежи на социологията, а карнизмът – на психологията.

Патриархат: „Форма на обществена и правна уредба, основана на управление от страна на възрастните мъже.“

Карнизъм: „Абстрактна система от вярвания, или идеология, която кара хората да ядат определени животни.“ 

Също така, въпреки че движението за освобождение на животните съществува от четиридесетина години, концепцията за вегефобия – социална бариера на вегетарианството – е развита отскоро.

Много хора твърдят, че да бъдеш вегетарианец е лесно и че консуматорите на месо не си дават сметка до каква степен е лесно (след период на адаптация и на придобиване на знания за храненето и готвенето). Смятам, че, напротив, консуматорите на месо много добре си дават сметка за социалните трудности, до които води вегетарианството, и че тези трудности ги отблъскват. Повечето хора пребледняват само пред мисълта да се аргументират публично, да срещнат противопоставяне, дори и враждебност, от цяла една група хора. Мнозина са непоследователни и не могат да устоят на изкушението от едно месно ястие, каквито са вездесъщи в нашето общество. Мнозина не познават никакви вегетарианци в обкръжението си и се страхуват от изолация. Както казва Мартин Балух хората са повече социални, отколкото рационални животни.

3.4. Фокусиране върху поведението

Един друг перверзен ефект от веганската стратегия е в медиите да представят тези, които се противопоставят на експлоатацията на животни, като вегани (а не като антивидисти, борци за правата на животните, егалитаристи, против тази или онази практика и т. н.). Набляга се повече върху поведението и начина на живот, отколкото върху идеите. От това следват безкрайни списъци от забрани, включително и най-странните, вместо да се изтъкват етичните аргументи.

През 2003 г. Френският всекидневник „Либерасион“ посвети статия за третия Veggie Pride. Около 70% от статията е посветена на трудностите пред веганската диета (описана като вманиачено изпитание), но най-вече на едни безкрайни списъци с позволени и забранени продукти, до най-дребните съставки в латексовите презервативи. 

Двусмислието около майчиното мляко е илюстрация на това как обществото вижда веганството основно като списък със забрани, отколкото като морална позиция. Някои се питат дали веганите са против кърменето с майчино мляко. Съвсем нелепа мисъл, но сочеща, че хората по-скоро са запомнили: „веганите не консумират мляко“ или „веганите не консумират никакъв продукт от животински произход“, отколкото „веганите са против убийството на телета, против начина на отглеждане на млечните крави и тяхното „бракуване“, щом продуктивността им спадне.“

3.5. Свеждане до homo economicus (икономически човек)

Това свеждане представлява човек да бъде възприеман само като потребител, а не като гражданин. Много предавания третират каузата за животните единствено от консуматорска гледна точка.

Във френското предаване „Изборът на редактора“ по France Culture на 20 май 2013 г. темата бе „Премахване на месото“. Всъщност, през петте минути на предаването почти не се говори за политическо искане (сведено до премахване само на промишленото животновъдство) и за аргументите, които го оправдават (сведени до „промишленото животновъдство е вредно за околната среда и жестоко към животните“). Главно в предаването се говори за: класификация на активистите въз основа на потребителските им избори, от по-умерените (флекситарианци или вегетарианци) до по-радикалните (вегани); отварянето на веган ресторант в Париж от една готвачка, която изтъква здравните и екологическите аспекти; реакията на родителите на една вегетарианка, когато тя е била направила вегетарианския си дебют, подигравките на обкръжението й; слабото предлагане на продукти и ястия без месо във Франция; еволюцията на манталитетите. Заключение: „манталитетите трябва още да еволюират, за да приемат тези диети.“

Накратко казано, това е предаване, насочено повече към „тенденция в потреблението“, отколкото към „социален проблем“. Което само по себе си не е проблем (очевидно е основателно и интересно да се говори за тенденциите в потреблението), но е проблем, доколкото се очаква предаването да говори за премахване на месото. Това искане изглежда е било възприето просто като призив към вегетарианството. 

И това е само един от многото примери. 

4. Заключение

Призивът за добродетелност вероятно е ефикасен, за да убеди даден човек, близък, приятел, съсед, да стане вегетарианец. Той обаче не е такъв по отношение на цялото население. Това е като, под претекст, че една бърсалка за под е най-добрият инструмент да изчистиш една локва, да се опиташ да изпразниш плувен басейн с нея.

Една от целите на вегетарианската стратегия е да надвие идеята, че месото и млечните продукти са необходими за балансираното хранене и съответно да информира за възможността за вегетарианство и веганство. Обаче френското вегетарианско движение съществува от 150 години (българското съществува от 1914 г. до началото на 40-те години и от 2009 г. насам) и дълго време е базирало реториката си върху здравните аргументи (подобно на българското вегетарианско движение, както старото, така и новото). С почти никаква ефикасност.

Екологичният аргумент по-ефикасен ли е? Хората са били информирани за екологията от около 40 години и това не е имал забележителен ефект върху начина им на живот. Единствено политически и икономически промени са имали видими резултати (да споменем само случаите в транспорта: достъпност на обществения транспорт, забрана на оловните горива и т. н.).

По-фундаментално, има ли и един морален проблем, който някога да е бил решен единствено чрез призив за добродетелност? Самото съществуване на закони доказва, че призивът за добродетелност не е достатъчен да промени дълбоко поведението на хората.

Пиер Сиглер

Източник: 

Коментари

Популярни публикации