Въпроси за вегетарианството - Илия Енчев (1922 г.)

I.

– Ти си вегетарианец, а? Защо се мъчиш, бре, братле? Ти ли ще оправиш света?

Ето един въпрос, на който всеки вегетарианец, вярвам, е имал най-често случай да отговаря. При това, този въпрос се отправя не само към вегетарианците като такива, но изобщо към „идеалистите“: всички ония, които се стремят да живеят „по Бога“, както казва Л. Толстой, т. е. да живеят праведен живот.

В днешното общество хората, особено интелектуалната маса (не толкова народа), са достигнали до такава обърканост на понятията за живота, че или не разбират думите – праведен живот, – или пък означават с тях нещо старо, отживяло. Всъщност обаче, в тия думи се съдържа възможно най-висшия синтез на философията на живота.

– Ти ли ще оправиш света?

– С този въпрос вие признавате, че има нещо за оправяне „в света“, т. е. в човешкото общество, вие признавате, че обществото е болно. Но болестта на обществото е болест на хората, които го образуват, защото обществото – това са хората: аз, вие, други, трети и пр. Като реалност, нещо усетимо, емпирично обществената болест се проявява в отделните индивиди. Щом е така, тогава аз и вие сме болни. Онова, което вие смятате, че трябва да се оправи, то е в нас. Няма обществена болест, която, строго погледнато, да не е лична болест. Затова всеки себе си трябва да лекува, за да лекува и обществото.

Реална, истинска, а не въображаема борба с обществените болести, със злото изобщо, човек води дотолкова, доколкото той чувства тия болести, злото, като свои лични и води тая борба в себе си, в своята душа. Няма обществено зло.

Злото е лично. От единицата, личността – към цялото, обществото: ето единствения път за оправяне на „света“. Този смисъл имат и думите на Александър Херцен: 
„Ако хората вместо да спасяват целия свят, почнат да спасяват сами себе си, вместо да освобождават цялото човечество, почнеха да освобождават сами себе си – колко много биха сторили за спасението на света и за освобождението на човечеството.“

И доколкото човек води успешно тази борба за спасяване и освобождаване на себе си, за добиване на власт над себе си, дотолкова той добива власт над другите, над обществото – власт единствено позволена, власт да буди борческите, героичните сили у другите за борба със себе си.

„Колкото пъти отида на месарницата да си купя месо – изповядваше един правдив човек на своя приятел, – винаги ти се изпречваш напреде ми и не един път съм се връщал без да си купя месо. А когато сме двама, аз никога не съм имал смелостта да се отбия в месарницата.“ Кой е този „ти“? Това не е някой полицай в униформа. Това „ти“ е неговото „аз“, пробуждано поне за момент от духовната власт на другия.

Пътят на борбата със злото чрез себе си е най-труден. И хората са избрали много по-лесен – разбира се лъжлив: те взаимно се упълномощават за това. И всичко е нагласено като машина! „Не е моя работа да оправям света. За това има депутати, камари, съвети, министри, учени. Аз ще си гледам моята работа и ще живея...“ – казват обикновено.

Въпросите на живота се разрешават от „избраните“. А всъщност всички въпроси на живота са лични въпроси: какво трябва да правим? Как трябва да оправим света? – абсолютно никаква друга разумна мисъл няма освен: какво трябва аз да правя? Как трябва себе си да оправя?

Вегетарианството е не само една смела, но и неизбежна крачка за оправяне на себе си, а посредством това и „света“.

II.

Когато се посочат всички ония доказателства от сравнителната анатомия, от които поразително ясно изпъква, че природата поставя човека в групата на плодоядните животни – висшите маймуни; когато се приведат и ония неизброими лабораторни експериментални изследвания на сравнителната физиология и биохимията, от които се вижда отровността на месото още като неупотребена храна и разрушителната и болестотворната сила на тая отровност по целия храносмилателен апарат и зъбите до правото черво, от трихинелозата – до подаграта и рака; когато се приведат още практическите, историческите и моралните доказателства против месоядството, слушателят обикновено задава въпроса:

– Всичко хубаво, което казвате, съгласни сме, но кажете, като махнем месото, какво ще ядем? Само с фасул живее ли се?

– Като се махне месото, не остава само фасул, а толкова много неща за ядене, че не можем ги изброи.
А при един случай един селянин отговорил така: „Грях е да казвате, че няма какво да се яде!

– Ами маста? Благо, блажнинка – откъде ще вземем?

– Никое животно не приема от природата мазнини в отделен, готов вид, както човек прави. Организмът на всяко животно, включително и човешкият, е нагоден сам да извлича необходимото количество мазнини от приеманата храна. Природата не прави такива разходи – да предвижда специални разкоши за човека в това отношение.

В зависимост от съставните химични вещества на нашия организъм стои съставът на храната, която трябва да приемем.

Тия съставни части са: белтъци (албумини, азотисти вещества), въглехидрати, мазнини,[минерални] соли и вода. Те влизат и като основни елементи на храната. Пропорцията трябва да бъде следната: 60 г белтъци, 350-400 г въглехидрати, 40-50 г мазнини, 20-30 г соли – средна норма за 24 часа. Най-важно място се дава на белтъците, понеже те дават градивния материал на тъканите: растене и възобновяване на похабените клетки.

Месото го ценят най-вече за това, че съдържало много белтъци – средно 19%. Но ако го сравним с яйцата, които съдържат 28% белтъци, сиренето – 27-32%, граха – 22%, лещата – 25%, боба – 24%, соята (македонския боб) – 37,5%, нахута – 22,65% и др. – ще видим колко е неоснователно това, понеже гореизброените продукти съдържат по-голямо количество концентрирани белтъци.


* Посочените числа може да не съвпадат напълно със съвременните изчисления на хранителните стойности за съответните храни - Бел. ред.

Ако разгледаме хлебните растения, ще видим, че в тях се съдържат в идеално съчетание основните хранителни ценности. (Виж: горната таблица из „Нашата ежедневна храна“ от д-р Ив. Тодоров).

Според това в един килограм житен булгур ще има приблизително: 120 г белтъци, 17,5 г мазнини, 679,10 г въглехидрати и 19,70 соли; а в един килограм черен житен хляб 75 г белтъци, 5 г мазнини, 495 г въглехидрати и 14 г соли. Без много сметки: ½ кг булгур, прибавени към него малко орехи или плодове, или един кг хляб със същата добавка е предостатъчна храна в най-чист вид на един човек за 24 часа. В тая храна се включват и ония диференциално най-малки химични придатъци – витамините, – които особено много се намират в люспите на зърното.

Черният (пълнозърнестият, с трици) хляб трябва да влезе като основа в нашия хранителен режим.

Затова прави са думите на д-р А. Хейг: 
„Яж само хляб! Защото хлябът и житните растения са най-добрата и здрава храна.“

Още Епикур е казал: 
„Като се храни човек с хляб и вода, може да съперничи по блаженство и Зевс.“

А хората от нашия народ, когато се хранят, казват: „Хайде да ядем хляб!“ Което значи, че те живеят главно с хляб и него смятат за храна. И въпреки невежеството, непосилния труд и др. израждащи условия, с тая храна работният (особено земеделският) народ е по-здрав и жизнеспособен от най-угоените месояди.

Само чрез вегетарианската храна човек няма да „копае своя гроб със зъбите си.“

А ако става въпрос за „кулинарно изкуство“, и в това отношение вегетарианската кухня стои несравнимо по-високо по разнообразие и чистота от месоядската. Последната отдалеч се познава по миризмата на мърша и рояка мухи, с които човек се напредварва в унищожение на разлагащите се трупове.

III.

– Защо носите обуща от кожа? Вие си противоречите.

– Моят стремеж да съгласувам живота си с изискванията на идеала по тази точка среща препятствие, което аз още не мога да преодолея. Но като нося кожени обувки, аз не смятам това за оправдателно: това, което трябва да бъде. Ние и двамата сме с кожени обувки и въпреки това има голяма разлика между нас. Разликата е в това: аз смятам, че не трябва да се носят, а вие – че трябва. Разликата е в мислите, в убеждението. Има мисли от животоразбирането на човека, които са станали вече дело, постъпка, а има такива, които ще станат дело занапред – в бъдещето. Никога не може да се появи разлика в постъпките на хората, ако тя не дойде по-напред в мислите, т. е. промените и преобразуванията стават по-напред в мислите, че тогава в постъпките; пътят за преобразуване на живота е отвътре навън, а не обратно.

Никога хората няма да се сетят да направят некожени обувки, ако не се появи мисълта, че не трябва да се носят такива обувки.

Кожените обувки могат да бъдат от умряло, а не от убито (заклано) животно. Некожените обувки са били първите обувки на човека.

И днес има отлични некожени обувки: галоши, плетени от трева, с въжен (или дървен) гйон и др.

Ние поддържаме възгледа, че хората трябва не само да не носят кожени обувки, ала, колкото се може, да ходят без обувки – боси. Но ако човек не може без обувки, той е способен да изнамери много по-съвършени, по-здрави и по-евтини от кожените.

Сегашната наука, която още робува на Мамон, на Бакхус и Молох – на „Дявола“, която измисля от дърво спирт да прави, превръща въздуха в течност или пуща в него крилати машини, която е измислила картечници, огнепръскачки и колко още най-изкусни, най-трудно създавани и най-скъпи оръдия за убиване и поробване на хората един друг, тая наука – освободена от „злия дух“ – ще намери хиляди начини за изработване и на некожени обувки.

IV.

– Ако вие сте последователни, не трябва да ядете и растения, защото и те са живот – казват месоядците.

– Ако и вие сте последователни, трябва да ядете човешко месо – отговаряме ние, вегетарианците. Вие не ядете човешко месо – кое ви е основанието? Каквото и да казвате, това ваше основание не може да бъде друго освен нравствено и само нравствено: вие го смятате това за грях. Не защото човешкото месо е вкусно или не (разлика, каквато се прави между свинята и коня или кучето), а защото го смятате за грях. Нравствено е и нашето основание да не ядем месото на животните.

В логическия корен ние не се различаваме – основата е една: нравствена. Разликата е тази, че от един общ център ние описваме окръжност с по-голям радиус, която включва в себе си и животните. Разликата не е по същност, а по степен, също тъй, ако може да съществува разлика между две окръжности, тя е само в дължината на радиусите.

Големината на нашата окръжност напълно се покрива с обема на понятието убиване. Ние казваме: убит човек, убито животно, но никога убито растение. А понятието за постъпките на хората, нравствените понятия, не се измислят и не могат да се прекрояват по наше желание, защото те се изработват в безкрайната върволица на вековете, чрез живота на милиарди човешки същества – чрез цялата общественост. Ние трябва само точно да ги изясняваме за нашето индивидуално съзнание.

Вегетарианецът е по-последователен, той стои на по-високо нравствено стъпало, той иска да яде само оная храна, която не се добива чрез убиване: 
„Доводите – казва Елизе Реклю, – които би могъл да ни приведе човекоядецът в защита на човекоядството, биха били също така основателни, както и доводите на обикновените месоядци. Ние, вегетарианците, противопоставяме сега същите възражения против месоядството, които някога са се привеждали против чудовищния обичай – човекоядството. Ние предпочитаме да гледаме на коня и кравата, на питомния заек и кокошката, на елена и дивия заек, на фазана и чучулигата като на свои другари, а не като на дивеч...“
Но що е последователност и непоследователност (противоречие) в етичен смисъл? Там, където има съзнание за съвършен живот, за идеал, само там може да става дума за последователност и противоречие. От липсата на съзнанието за идеал, от неразбирането същността на това понятие произлизат споровете и привидната увереност на противниците на вегетарианството. А увереност, основана върху невежеството, е достойна само за съжаление.

Съзнанието за идеал е съзнание за един по-съвършен живот, който не е, но който трябва да бъде. В това трябва да бъде се съдържа съзнанието за дълг да се стремим, да се движим към идеала, което намира конкретен израз в усилието да се издигаме към съвършенство. Съзнаваното съвършенство е и задължително за съзнаващия го. Това е психичен факт.Идеалът се съзнава винаги като една върховна цел на живота. Идеалът е възможността в човека да съзнава една постоянна, висша цел, която направлява живота му. А животът е движение към съвършенство и направлението на това движение се насочва от идеала. Движението не може да бъде без направление, т. е. животът, истинският живот, никога не може да остане без цел. А то значи, че идеалът може да бъде само цел, затова именно той е непостижим. Постигнатата цел е унищожена цел; постигнат идеал е обезцелен живот, а обезцелен живот е унищожен живот. Непостижимостта на идеала като постоянна цел на живота е основен негов елемент. Щом целта е непостижима, движението е вечно. Безкрайно много са стъпалата към идеала.

Човек, по вътрешна необходимост, се стреми да съгласува своите постъпки, целия си живот, с изискването на идеала. Обаче това съгласуване никога не може да съвпадне със самия идеал. Тук има само възможно най-голямо приближаване („апроксимация“), но не и пълно сливане, както никога човек не може да реализира видимо една толкова точна, съвършена окръжност, каквато той си я мисли.

Висшият идеал за съвършен живот не се измисля, а се открива постепенно в душата на човека. Човек е създаден да има този идеал също тъй както е създаден да има способността да гледа. В откриването на висшия идеал във всичката негова пълнота и яснота има един процес на избистряне, както планинското езеро, което през своята кристална прозрачност дава да видим всичката негова дълбочина и богатства. Тоя процес на избистряне е различен по степен и бързина в различните индивиди и общества, но като факт той е даден безусловно у всеки човек.

Въпросът на живота е разрешен в своята същност и дълбочина, ако човек съзнателно, активно помага на процеса за откриване пълно изясняване на идеала и ако никога не позволява, до стигнатата степен на яснота, да се потъмнява. Истинската последователност се състои в онова постоянно усилие да поддържаме яснотата на идеала; в нашето единство и равновесие на духовните сили.

Идеалът като върховна цел е компасът в душата на човека. Същинската последователност е никога да не се усъмним в показанията на тоя компас, а винаги да се ръководим само от него.

Същинската последователност е вътрешна последователност. И тя само може да бъде абсолютна.

Ала видимият живот на човека, неговите постъпки, не могат да бъдат абсолютно последователни, също тъй както някой пътник, ръководейки се напълно от показанията на магнитната стрелка, не би могъл да се движи към север по геометрична права линия. Действителната линия на движението и на най-съвършения емпиричен (жив) човек никога не може да бъде права линия. Правата линия е в съзнанието; тя е идеалът.

Цялата тайна и на външната последователност се съдържа в признаването на душевния компас – идеала. И естествено, на оня, който най-строго се придържа в показанията на компаса, пътят на движението най-много ще се приближава до правата линия, той ще бъде най-последователен в своите постъпки.

А най-голямата непоследователност е да отречем идеала, да отхвърлим значението на компаса.

Можете да си представите пътя на оня моряк, който се движи в морето без компас, макар при ясно време. А когато припаднат мъгли, когато бушуват бури?...

А мъгли в житейското море постоянно има и бурите не са малко.

Но и цялата тайна на живота се състои в установяването на идеала, в приковаване на погледа към „пътеводната звезда“.

Вегетарианството е една неизбежна последица от идеалното искане: хармония с природните закони, любов към всичко живо. Този идеал, именно, съдържа оная най-висша цел, движението към която постепенно ще осигурява на хората най-голямото благо. Това не е измислица. Това всеки човек чувства дълбоко в своята душа.

Вегетарианството е една форма на движението към този идеал, при което всеки индивид тръгва от своя посока в пространството и се движи по свой път и със свое особено темпо на усилие и скорост.

Рецепта, програма, план – няма. Има свободно, живо растене под лъчите и топлината на идеала.

V.

– Вие казахте, че не трябва да ядем месо. А д-р "Х" същия ден след вас каза: да ядем месо. Кого да слушаме?

– Аз не зная какви са основанията на тоя доктор, но най-късият отговор на този въпрос е: вас (себе си) да слушате!

Защото човек, който се е пробудил и си зададе вече въпроса – да ям ли месо? (пък и какъвто и да е друг въпрос) – и не слуша себе си, своя разум, не търси истината сам, искрено, непредубедено, той никога няма да я намери. Човек сам открива истината.

Могат по разни способи да накарат човека да гледа и да слуша, но само от него зависи да вижда и да чува.

А особено въпроса: да ядем ли месо? – човек най-лесно може да го реши, когато слуша себе си. Ето как: човек е най-съвършеното творение на природата, поне за нашата планета. Затова у него най-ясно са проявени природните закони за самия него. Тогава внимавай и се вслушай в себе си: когато месото-храна слезе в стомаха, какво ще ти каже той веднага и после; внимавай и се вслушай в сърцето си, когато гледаш убиването (заколването) на животното, което ще ядеш, или когато ти сам убиеш това животно – какво ще ти каже то, сърцето – и ти лесно ще откриеш с разума си, че месото не трябва да се яде не само защото съдържа отрови, но и защото не трябва да се убива.

Чувството на състрадание към убиваното животно, което чувство пред самия акт на убиването взема форма на отвращение, чувство, дадено абсолютно у всички хора, е най-всеобщо, най-силно, непосредствено най-очевидно, най-реално доказателство, че не трябва да се убива. Това чувство не е измислено от някого, резултат на някаква теория, а е реален факт на нашата душа; дадено също тъй, както е дадено окото, ухото или кой да е орган на нашето тяло. И както кой да е орган на нашето тяло не е даден така само за украшение, за лукс (защото природата никога не си играе), а да служи за нещо, също и това чувство на състрадание е дадено да ни служи, да показва нещо. И колко ясно показва то, че не трябва да се убива!...

То показва нещо много важно, дълбоко: то е най-верният израз на един от основните закони на природата, отнасящи се до живота, който гласи: пази живот както в себе си, тъй и в другите твари, защото той е най-висшия дар, най-голямото благо и един във всички.

Затова именно се поражда чувството на състрадание, защото, гледайки убиването, в дълбочината на душата си усещаме, че се унищожава също такова нещо, което е и в нас (чрез което ние съществуваме, сме това, което сме) – живота.

А да не отдаваме значение на показанията на това чувство и да не се ръководим от него е същото, както да не отдаваме значение на окото или да го извадим. Нещо много по-ужасно! Защото оня, който би си извадил окото, ще пострада от това само той, когато пък, ако отхвърлим чувството на състрадание, ще страдат винаги други същества.

Чувството на състрадание е едно око в нашата душа, чрез което виждаме дълбоко в недрата, чак в корена, на великия живот, и чрез това око сме в жива връзка с безкрайните негови форми.

Голяма е слепотата на хората без това око, като не го чистят, и го зацапват или изваждат, затова и страданията им са големи, както на всички слепци.

Чувството на състрадание е първичната основа и единственото доказателство за вегетарианството от стари времена, преди науката да дойде до същия извод по друг път. Пък и днес тъй наречените научни доказателства (за отровността на месото и немесоядски устроената физическа природа на човека) не са достъпни за всички хора и те съвсем не са достатъчни и никой само поради тях не би могъл да стане вегетарианец.

Да слушаме себе си значи да не противоречим на това чувство.

И не само по отношение на въпроса – да ядем ли месо?, – но и по отношение на целия наш живот ние имаме ясни показания в нас.

Най-висшата дързост, до която би се издигнал човек, е да умее да слуша себе си, да разбира и да слуша законите на природата в себе си, чийто висш синтез и най-ясен израз те имат в „гласа на съвестта“ – в нравственото съзнание.

Сократ е бил мъдър и един от най-могъщите човеци, защото е знаел да слуша себе си – гласа на „даймониума“, гласа на Бога със себе си.

Великият учител е в нас.

Толстой в един разговор казва:
„Мойсей е написал: „Не убивай!“, а Наполеон ще напише: „Иди и убивай!“ Не заради туй, че не трябва да правим лошо на себе си или на другите, са забранявали Мойсел и Христос: а затова, че на човека – забележете, на човека, а не на звяра, е несвойствено да върши зло нито на себе си, нито другиму. Всъщност трябва да се опознае Бог, който би ни и заговорил кое е добро и кое е зло, кое е възможно и кое – не. А докато се ръководим от външни авторитети, един от Мойсей или Христос, друг от Мохамед или Маркс, дотогава все ще сме врагове един на друг и не ще има в какво да се съгласим. Един е Бог, а учители... на всекиго по един.“
Нашата вяра в тоя вътрешен учител – Бог трябва от нищо да не бъде разклатима, защото за вярността на неговия глас ние имаме доказателства толкова непосредствени и тъй реални, каквито за нищо друго в света нямаме.

И ако криворазбраната „борба за съществуване“ се изразеше в това, че не само животните, но и човеците биха почнали живи да се гълтат, пак да не се разколебаваме в показанията на тоя върховен съдия в нас. Напротив, тъкмо във време на най-голямо озверяване на хората е най-голямото негово значение както компаса за моряка в мъгливо и бурно време.

Човек може да каже: Аз съм мярката за доброто и злото – "аз със своето сърце!“

Но това „аз“ не е „аз“-ът на софистите, понеже и те казваха: „аз съм мярка на всичко!“ Защото в случая моето „аз“ изразява най-общото в индивидуалните „аз“, а на софистите – противоположното на това „аз“ – най-индивидуалното, най-субективно личното.

Има ли човек без чувство на състрадание? То е общо за всички. А всички знаем, че най-анормалният човек не е лудият, а безсъвестният, който същевременно е убил великия учител в себе си, ослепил е душата си.

В заключение аз искам да посоча факта, че не се среща нито един привърженик на месоядството, който да защитава тази идея с такава пламенност и възторг, както един вегетарианец защитава своята идея. Позицията на месоядците не е научно защитена; нейните основи са: рутината, изродените вкусови усещания, навиците, подражанието, грубата упоритост на невежеството и консерватизма.

Днес не ще срещнете нито една статия за храненето в наше или чуждо списание, в която да се защитава месоядството. Най-многото е: под формата на някакъв неутралитет или умереност се прикрива логическата и морална слабост на писачите. Умереността е най-пакостното средство за укриване на пороците. Има ли съзнание за даден закон, има стремеж да се ръководим от изискванията на тоя закон, има стъпала на съвършенство. За умереността там място няма. Умереността е там, дето спорят: по една или две чаши ракии трябва да се пие за „апетит“; по една или две кутии цигари да се пушат на ден или пък по едно или две кила месо да се ядат на ден или за седмица. Тук няма принцип, а има оправдание на пороците.

А там, където има задълбочаване, искреност и нужната смелост да се дойде до консеквентен логически извод, независимо от практическата страна на въпроса, винаги е утвърждавано вегетарианството с една неизбежна необходимост.

А това е един многозначен факт, който се обяснява с дълбоката и здрава основа, вкоренена в самата природа на човешкото същество, върху която се ражда вегетарианството и изобщо онова животоразбиране, чиято последица се явява то.

Как може да се обясни онят огън, който се запалва в душата на един млад човек, оная радост, оня смел и ясен поглед, оная енергия и повишена жизнерадост, това събуждане към висш живот, когато идеята за хармония и мир в света и любов към всички твари намери място в душата му, или по-правилно, тя е там, но когато се събуди, оживи?

Обяснява се с това, че тази идея съвпада със самото съдържание на живота, с истинския смисъл на живота, че тя, любовта, е животът. Доколкото има обич, любов, дотолкова има живот. Няма ли любов, няма живот. Има унищожение на живота: има касапници и месопродавници за животните, има касапници-войни, смъртни наказания и всякакъв вид убийства за хората.

За нас е аксиома, че идеята за вегетарианството е жива идея, защото нейният живец е в природата на човека, отгдето никой никога не ще изтръгне; затова е и идея сила – безсмъртна е и ще расте.

Дето и когато в живота на хората е имало висш духовен живот, тази идея е бивала винаги необходим елемент на този живот.

Илия Енчев

Из списание "Вегетариански преглед" (година III, 1921-1922 г.)  орган на Българския вегетариански съюз  София

Коментари

Популярни публикации