Философия на правата на животните - Том Рийгън (1989 г.)

"Философия на правата на животните" от Том Рийгън е ключов текст в движението за правата на животните. В него се представят въвъдение в тази философия, философски аргументи в полза на правата на животните и опровержения на чести възражения спрямо правата на животните.

Другите животни, които човек яде, използва в науката, ловува и експлоатира по различни начини, имат свой собствен живот, който за тях има значение, отделно от ползата, която имат за нас. Те не са просто в света, те го осъзнават. Това, което им се случва, има значение за тях. Всяко едно от тях има живот, който се развива добре или зле за самото него.

Този живот включва множество биологични, индивидуални и социални нужди. Задоволяването на тези нужди е източник на удоволствие, а тяхното осуетяване или злоупотреба е източник на болка. По тези фундаментални аспекти нечовешките животни например в лабораториите и във фермите са същите като човешките същества. И затова етиката, която трябва да ръководи взаимоотношенията, които имаме помежду си, и взаимоотношенията, които имаме с тях, трябва да отговаря на същите фундаментални морални принципи. 

На своето най-дълбоко ниво човешката етика се базира на независимата стойност на индивида: моралното значение на един човек не трябва да се измерва според ползата, която то има за интересите на други хора. Третирането на човешки същества по начини, по които се накърнява тяхната независимата стойност е нарушение на това най-фундаментално човешко право – да бъдат третирани с уважение. 

Философията на правата на животните изисква единствено спазването на логиката. Защото всеки основателен аргумент, който обяснява независимата стойност на човешките същества, предполага и че другите животни имат същата стойност и че я имат наравно. 

Вярно е, че жените не съществуват, за да служат на мъжете, нито чернокожите – за да служат на белите, нито слабите – за да служат на силните. Философията на правата на животните не само признава тези истини, но и ги изтъква и оправдава. Обаче тя отива по-надалеч. Наблягайки върху независимата стойност и правата на другите животни, тя дава научно подкрепени и морално безпристрастни основания за отричане на схващането, че другите животни съществуват, за да ни служат. 

Щом се признае тази истина, е лесно да се разбере защо философията на правата на животните е безкомпромисна в отговора си към всяка несправедливост, която изтърпяват другите животни. В случая с животните, използвани за научни цели, справедливостта не изисква по-широки и по-чисти клетки, а изисква клетките да бъдат празни. Не изисква завръщане към „традиционното“ животновъдство, а премахване на всякаква търговия с животински продукт. Не изисква по-“хуманен“ лов, а пълно изкореняване на тази варварска практика. 

Защото, когато една несправедливост е абсолютна, трябва да й се противопоставим абсолютно. Не „реформа“ на робството е изисквала справедливостта, нито „реформа“ на детския труд или „реформа“ на потисничеството над жените. Във всеки един от тези случаи единственият морален отговор е премахването им. Реформирането на несправедливостта, това е нейното удължаване. 

Философията на правата на животните изисква същия този отговор, а именно премахване на несправедливата експлоатация на другите животни. Не детайлите в несправедливата експлоатация са това, което трябва да бъде променено, а трябва да се сложи край на цялата несправедлива експлоатация, била тя във фермите, в лабораториите или в дивата природа например. Философията на правата на животните не изисква нищо повече, но няма и да се задоволи с нищо по-малко.

10 аргумента за правата на животните и техните обяснения

1. Философията на правата на животните е рационална.
Обяснение: Не е рационално да се дискриминира произволно. А дискриминацията спрямо нечовешките животни е произволна. Несправедливо е да се третират по-слаби човешки същества (особено тези, които не притежават нормална човешка интелигентност) като „инструменти“, „възобновяеми ресурси“, „експериментални модели“ или „стоки“. Следователно не може да бъде справедливо да се третират другите животни като „инструменти“, „експериментални модели“ и т. н., ако психологията им е също толкова богата (или по-богата) от тази на споменатите по-горе хора. Да се мисли обратното е нерационално. 
Да се опише едно животно като изключително сложна физико-химична система е без съмнение напълно вярно с изключение на това, че се пропуска „животинското“ на животното.
Е. Ф. Шумахер

******

2. Философията на правата на животните е научна.

Обяснение: Философията на правата на животните е в съгласие с най-доброто от научните ни познания като цяло и с еволюционната биология в частност. Последната ни учи, че, както казва Дарвин, различията между хората и много други животни са „в степента, а не в природата”. Оставяйки настрана въпроса за това къде да се постави границата, очевидно е, че животните, които са например използвани в лабораториите, отглеждани за храна или ловувани за удоволствие или печалба, са наши психологически братовчеди. Това не е фантазия, това е факт, доказан ни от най-добрата ни наука.
Няма фундаментална разлика между хората и висшите бозайници в техните ментални способности.
Чарлз Дарвин

******

3. Философията на правата на животните е недискриминационна.

Обяснение: Расистите са хора, които считат, че членовете на тяхната раса са по-висши от членовете на други раси просто заради принадлежността им към „висшата“ раса. Сексистите вярват, че членовете на техния пол са по-висши от членовете на другия пол просто заради принадлежността им към „висшия“ пол. И расизмът, и сексизмът са модели на нетърпим фанатизъм. Не съществува „висша“ или „нисша“ раса или пол. Расовите и половите разлики са биологични, а не морални.

Същото е и с видизма – възгледа, че членовете на вида Хомо сапиенс превъзхождат членовете на всички останали видове просто защото човешките същества принадлежат към собствения си („висш“) вид. Защото не съществува „висш“ вид. Да се мисли обратното е проява на произволна дискриминация, не по-различна от тази на расистите и сексистите.
Ако можете да оправдаете убийството, за да ядете месо, можете да оправдаете и условията на гетата. Аз не мога да оправдая нито едното, нито другото.
Дик Грегъри

******

4. Философията на правата на животните е справедлива.

Обяснение: Справедливостта е върховният принцип на етиката. Ние не трябва да извършваме или да позволяваме несправедливост, за да се извлече известна полза от нея, нито да се нарушат правата на неколцина за облагата на мнозинството. Робството е позволявало това. Детският труд е позволявал това. Повечето от социалните несправедливости позволяват това. Но философията на правата на животните не позволява това, защото висшият му принцип е този на справедливостта: никой няма право да извлича облага в резултат на нарушението на правата на други, без значение този „друг“ човешко същество ли е или друго животно.
Основанията, които оправдават правна намеса в полза на тези деца, се прилагат с не по-малка сила и в случая на тези нещастни роби – [другите] животни.
Джон Стюарт Мил

******

5. Философията на правата на животните е философия на състраданието.

Обяснение: Един пълноценен човешки живот изисква чувства на емпатия и симпатия – с една дума, състрадание – към жертвите на несправедливости, било хора или други животни. Философията на правата на животните изисква добродетел, базирана на състрадание, и приемането на тази философия развива тази добродетел. Тази философия представлява, според израза на Линкълн, „посоката на пълноценното човешко същество..“
Състраданието в действие може да бъде тази блестяща възможност да съхраним пренаселената ни и замърсена планета...
Виктория Моран

******

6. Философията на правата на животните е неегоистична.

Обяснение: Философията на правата на животните изисква заангажираност да се служи на по-слабите и уязвимите – тези, било хора или други животни, на които липсва способността да говорят за себе си или да се защитават, които се нуждаят от закрила срещу човешката алчност и безсърдечие. Тази философия изисква тази заангажираност не защото тя би била в наш собствен интерес, а защото е справедлива. Следователно тази философия изисква безкористна служба.
Нуждаем се от морална философия, която поставя в центъра концепцията за любовта, толкова рядко споменавана днес от философите.
Айрис Мърдок

******

7. Философията на правата на животните насърчава индивидуалната личностна реализация.

Обяснение: Всички големи морални традиции, както лаически, така и религиозни, поставят акцент върху четири неща: знанието, справедливостта, състраданието и автономията. Същото е и при философията на правата на животните. Тя учи, че изборите ни трябва да се основават на знанието, трябва да изразяват състрадание и справедливост и трябва да бъдат свободни. Не е лесно да се достигнат тези добродетели или да се контролират склонностите на човек към алчност или безразличие. Но без тези добродетели човешкият живот не може да бъде пълноценен. Философията на правата на животните изисква индивидуалната личностна реализация и приемането на тази философия спомага за нея.
Добротата не е застинало външно правило, а жива вътрешна подбуда; не е самопожертвувание, а самореализация.
Хенри Солт

******

8. Философията на правата на животните е социално прогресивна.

Обяснение: Най-голямото препятствие пред развитието на човешкото общество е експлоатацията на другите животни от човека. Това е вярно при вредните диети, при обичайното упование на „животинските модели“ в науката и при множество други форми на експлоатация на животните. И това е не по-малко вярно при образованието и маркетинга например, които допринасят за обезчувстването на човешкия дух към изискванията на разума, обективността, състраданието и справедливостта. По всички тези (и по други) начини нациите остават изключително назадничави, защото не успяват да служат на истинските интереси на своите граждани.
За величието и моралния прогрес на една нация може да се съди по отношението й към животните.
Махатма Ганди

******

9. Философията на правата на животните е екологично проницателна.

Обяснение: Повечето от причините за екологичната деградация, сред които парниковият ефект, замърсяването на водата, загубата на обработваеми земи и ерозията на почвата, в крайна сметка се дължат на експлоатацията на животни. Същата тенденция се намира и сред широката гама екологични проблеми, от киселинните дъждове и изхвърлянето на отпадъци в океаните до замърсяването на въздуха и разрушаването на естествените хабитати. Във всички тези случаи действията в защита на засегнатите животни (които преди всичко са първите, които страдат и умират от тези екологични вреди) са действия в защита на планетата.
Докато не установим чувство на родство между нашия вид и тези други смъртни, които споделят с нас слънцето и сянката на живота върху тази страдаща планета, няма да има надежда нито за другите видове, нито за околната среда, нито за нас самите.
Джон Уайн-Тайсън

******

10. Философията на правата на животните е миролюбива.


Обяснение: Фундаменталното изискване на философията на правата на животните е да се третират хората и другите животни с уважение. Това предполага да не вредим на никого с цел да облагодетелстваме себе си или други. Следователно тази философия се противопоставя напълно на военната агресия. Тя е философия на мира. Но тя разпростира мира отвъд границите на нашия вид. Защото всеки ден се води война спрямо безброй нечовешки животни. Отстояването на мира предполага твърда борба срещу видизма. Вярата, че може да има „мир на земята“ без да има мир с другите животни, е самозалъгване.
Ако по чудо във всичките наши вражди Земята бъде пощадена от ядрен холокост, само справедливостта към всяко живо същество ще спаси човечеството. 

Алис Уокър

10 аргумента против правата на животните и техните отговори

1. Казвате, че животните и хората са равни, докато те са всъщност много различни едни от други.

Отговор: Не казваме, че хората и другите животни са равни по всичките си характерни черти. Например не казваме, че кучетата и котките могат да смятат или че прасетата и кравите обичат поезията. Това, което казваме, е, че много нечовешки животни подобно на хората са психологически същества, които имат свои собствени усещания за благосъстояние. Следователно, въпреки всичките разлики, които съществуват, ние и те сме равни.
Всички аргументи в полза на човешкото превъзходство не могат да разбият този неизбежен факт: в страданието си животните са равни с нас.
Питър Сингър

******

2. Казвате, че всички хора и всички други животни имат същите права, което е абсурдно. Кокошките не могат да имат правото на глас, нито пък прасетата – правото на висше образование.

Отговор: Не казваме, че хората и другите животни имат винаги същите права. Но и всички хора нямат същите права. Например тези, които са засегнати от значително психично увреждане, нямат право на висше образование. Това, което казваме, е, че хората, както и другите животни, имат фундаменталното морално право да бъдат третирани с уважение.
Съдбата на всяка истина е да бъде осмяна, когато се изкаже за първи път.
Алберт Швайцер

******

3. Ако животните имат права, тогава и растенията имат, което е абсурдно.

Отговор: Много животни са като нас: имат свое собствено психологическо състояние. Следователно като нас тези животни имат правото да бъдат третирани с уважение. От друга страна, нямаме никаква причина, и още по-малко научно обоснована такава, да вярваме, че морковите и доматите например носят на света психологическо присъствие. Като всички останали растения морковите и доматите не притежават нищо, което прилича на мозък или на централна нервна система. Тъй като нямат тези неща, няма никакво основание растенията да се считат за психологически същества със способността например да изпитват удоволствие и болка. Поради тези причини може рационално да се потвърдят правата на животните и да се отрекат при растенията.
Тезата на правата на животните се основава на хипотезата за чувствителността.
Андрю Линзи

******

4. Къде трябва да се постави границата? Ако приматите и гризачите имат права, тогава и плужеците и амебите също имат, което е абсурдно.

Отговор: Често е трудно да се узнае къде да се „очертае границата“. Например не можем да кажем с точност каква възраст трябва да има човек, за да бъде стар, нито какъв ръст трябва да има, за да бъде висок. Обаче можем да кажем със сигурност, че човек на 80 години е стар, и че някой, който е висок 2 метра, е висок. Също така не можем да кажем с точност къде да поставим границата, когато става въпрос за това кои животни имат психология и кои нямат. Но можем да кажем с абсолютна сигурност къде да очертаем тази граница на научни основи: че приматите и гризачите се намират от едната страна – тази на психологическите същества – и че плужеците и амебите се намират от другата страна – което не означава, че можем да ги унищожаваме лекомислено.
В отношенията между хората и животните, цветята и всички обекти на сътворението има цяла една голяма етика, която едва се забелязва днес.
Виктор Юго

******

5. Но сигурно има някои животни, които могат да усещат болка, но нямат единна психологическа идентичност. Понеже тези животни нямат право да бъдат третирани с уважение, философията на правата на животните предполага, че можем да ги третираме, както си желаем.

Отговор: Вярно е, че някои животни, като скаридите и мидите, може би имат способността да изпитват болка, но нямат повечето останали психологически качества. Ако това е вярно, тогава ще им липсват някои от правата, които останалите животни притежават. Обаче не може да има морално оправдание за причиняването на болка на когото и да е, ако това не е необходимо. И понеже не е необходимо за хората да ядат скариди, миди и други подобни животни, нито да си служат по други начини с тях, не може да има морално оправдание за причиняването на болка, която неизменно съпровожда тези употреби.
Въпросът не е дали могат да разсъждават или да говорят, а дали могат да страдат.
Джеръми Бентам

******

6. Животните не зачитат нашите права. Следователно хората нямат задължение да зачитат техните.

Отговор: Има многобройни ситуации, в които един индивид, който има права, е неспособен да зачита правата на другите. Такъв е случаят при кърмачетата, невръстните деца и умствено или психично увредените човешки същества. В техните случаи не казваме, че е напълно справедливо да ги третираме без уважение, защото те не зачитат нашите права. Обратно, признаваме, че имаме задължение да ги третираме с уважение, дори и те да нямат задължение да ни третират по същия начин. 

Това, което е вярно за кърмачетата, малките деца и останалите споменати хора, е също толкова вярно за другите животни. Тези животни действително нямат задължение да зачитат нашите права; но това не премахва, нито намалява нашето задължение да зачитаме техните.
Ще дойде ден, когато хората като мен ще гледат на убийството на [другите] животни, както днес гледат на убийството на хора.
Леонардо да Винчи

******

7. Бог ни е дал на нас, хората, доминацията над другите животни. Ето защо можем да правим с тях, каквото си искаме, включително и да ги ядем.

Отговор: Не всички религии твърдят, че хората имат „доминация“ над другите животни, а в тези, които това се твърди, това понятие трябва да се разбира като безкористна опека, а не като егоистична власт. Хората трябва да бъдат също толкова любящи към цялото творение на Бог, както Бог е бил, когато го е създавал. Ако днес обичахме животните, както хората са обичали животните в Райската градина, ние нямаше да ги ядем. Тези, които зачитат правата на животните, са предприели нещо като пътуване назад към Рая – възвръщане към любов, съответстваща на творението на Бог.
И Бог каза: "Ето, давам ви за храна всяко растение по земята, което дава семе, и всяко дърво, което дава плод."
Битие 1:29

******

8. Само хората имат безсмъртна душа. Това ни дава правото да третираме другите животни, както си искаме.

Отговор: Много религии учат, че всички животни, а не само хората, имат безсмъртна душа. Обаче ако допуснем, че само хората са безсмъртни, от това единствено следва, че ще живеем вечно, обратно на другите животни. И този факт – ако изобщо е верен – по-скоро увеличава, отколкото да намалява нашето задължение да гарантираме животът на животните – единственият, който имат – да бъде възможно най-дълъг и добър.
Няма религия без любов, а хората могат да говорят, колкото си искат за своята религия, но ако тя не ги учи да бъдат добри и добронамерени към другите животни така, както и към хората, тя е само една измама.
Ана Сюел

******

9. Ако зачитаме правата на животните и не ги ядем повече, нито ги експлоатираме по никакъв начин, тогава какво ще правим с тях? Не след дълго те ще тичат по улиците ни и ще нахлуват в домовете ни.

Отговор: По десет милиарда животни се отглеждат и колят за храна всяка година само в САЩ. И ако този брой е изумително голям, то причината е проста, а тя е съществуването на консуматорите на животински продукти, които ядат големи количества от тях. Предлагането на животински продукти съответства на търсенето от страна на купувачите. 

Но когато философията на правата на животните надвие и хората станат вегетарианци, няма защо да се страхуваме, че милиарди крави и прасета ще нахлуят в градовете и холовете ни. Когато изчезне финансовият стимул за развъждане на милиардите животни, тези милиарди животни повече няма да съществуват. Същото е и за животните, развъждани за експерименти например. Когато философията на правата на животните се наложи и когато използването на тези животни спре, тогава ще изчезне също и финансовият мотив те да бъдат развъждани по милиони.
Най-големият ни грях към ближния не е ненавистта, а безразличието към съдбата им. Тук се крие същността на безчовечността.
Джордж Бърнард Шоу

******

10. Дори и да е вярно, че другите животни имат морални права и трябва да бъдат закриляни, има по-важни неща, които се нуждаят от вниманието ни – например гладът по света, насилието над деца, наркотиците, насилието над жени и съдбата на бездомните. Когато разрешим тези проблеми, ще можем да се заемем и с правата на животните.

Отговор: Движението за правата на животните е част от движението за правата на човека, а не извън него. Философията, която набляга върху правата на нечовешките животни и която защитава тези права, също така набляга върху правата на човешките същества и ги защитава.

На практика изборът, пред който са изправени добронамерените хора, не е дали да помагат на хората или да помагат на другите животни. Може да се правят и двете. Не сме задължени да ядем животни, за да можем например да помагаме на бездомните хора, нито да използваме козметични средства, тествани върху животни, за да можем да помагаме на деца в беда. Всъщност тези, които зачитат правата на нечовешките животни, като не ги ядат, ще са по-здрави и така ще могат още повече да помагат на другите хора.
Аз съм поддръжник както на правата на животните, така и на правата на човека. Това е посоката на пълноценното човешко същество.
Ейбрахам Линкълн


Tom Regan, "The Philosophy of Animal Rights" (1989) 

Коментари

Популярни публикации