За вегетарианството - Е. О. Димшиц (1911 г.)

„Във всяко убийство е скрита тайна мъст: кръвта на изядените животни ще разбуди алчност, страст, гняв, ненавист. Ще узнае проклетият род пагубната власт на чуждата гореща кръв и „кръвожадните“ ще въстанат брат на брата!“

Поуп

I.

В нашия живот съществуват много дивашки, жестоки и уродливи явления, диващината, жестокостта и уродливостта на които не можем да забележим благодарение на нашите възгледи и разбирания, на привичките ни и особено на личното ни участие в тях.

Такива явления има и в обществения ни живот, и в личния. Ние сме пораснали и растем сред тези явления и ги срещаме на всяка крачка; ние дотолкова сме свикнали с тях, че е много трудно да видим доколко те са противочовешки.

А между това тези явления не могат да не поразяват със своята диващина всеки незатъпен човек, който е свободен от предразсъдъците на обикновения хорски живот. Тези явления обръщат вниманието и на всеки мислещ човек, щом веднъж разбере тяхното значение.

Стига само човек да се спре за малко и сериозно да се замисли над тези явления, стига само да разбере тяхната същност, за да не може вече да ги пренебрегва, да ги замълчава и да не се учудва как е могъл по-рано да не забелязва тяхното ужасно значение и как могат другите хора да не ги забелязват и да бъдат равнодушни към тях.

Едно от тези ужасни явления, на които сме привикнали и не обръщаме внимание, е яденето на месо.

II.

Яденето на месо е дотолкова дивашко и отвратително, дотолкова ужасно и противочовешко, че ние го вършим само защото сме привикнали и се отнасяме равнодушно към него.

– Трябва да заколим кокошка. – Ще отида да купя месо. – Трябва да опека това месо. –Хубаво говеждо месо. – Колко вкусна риба и т. н.

Ние дотолкова сме привикнали да слушаме тези думи, толкова често и просто ги изговаряме и не се замисляме върху тяхното истинско значение; ние така сме привикнали от детство още да виждаме вкъщи месо и кръв, да се слагат на трапезата печени кокошки, гъски, риба и др., че наистина мъчно можем да видим колко ужасно и дивашко е месоядството.

Но стига човек да се позамисли сериозно само един път върху тази практика, да вникне искрено в нейното значение и той ще почувства отвращение към месоядството.

Всъщност какво е това? Вземат животни: крави, волове, телета, свине, гъски, кокошки и ги убиват всеки ден по хиляди и милиони и ги изяждат... За това нещо има наредени кланици с доктори и касапи; има специални магазини, където се продават труповете на убитите животни. Хората купуват тези трупове, варят ги, пекат ги и ги ядат, като дават и на децата.

Може ли да има нещо по-дивашко, по-отвратително от това? И пак на повечето от хората не може и на ум да дойде, че тука има нещо дивашко и гнусно. Не може да им дойде на ум и на диваците, които ядат хора, че те вършат нещо много мръсно и гадно, като ядат телата на хората, както не може да дойде на ум и на робовладелеца, че робството е отвратително.

Една жена, Люси Малори, разказва: Един пътешественик посетил в Африка едни канибали, тъкмо когато яли човешко месо. Те му обяснили, че повече обичат човешкото месо, отколкото животинското, защото животните са мръсни, а негрите се мият по три пъти на ден.

„Това е ужасно“ – извикал пътешественикът, като гледал как ядат човешкото месо.

„Не, това е много вкусно със сол“ – казал главатарят им.

„Това е ужасно“ – казват вегетарианците, като гледат как цивилизованите хора ядат месото на животните.

„Не, това е много вкусно със сол“ – отговарят цивилизованите хора.

Е, има ли някаква разлика между тях и диваците?...

Цивилизованите, образованите и хуманни хора не виждат нищо лошо в месоядството, не се срамуват да купуват месо и говорят за печени прасета, за вкусно готвено говеждо, не се стесняват да ядат труповете на убити животни, както и канибалите не виждат нищо лошо в яденето на хора, не се срамуват да говорят за човешко месо и не се стесняват да ядат човешки тела.

Наистина, къде е разликата?... Канибалите са привикнали към човешкото месо, ние към месото на животните. Канибалите предпочитат човешкото месо пред животинското, защото било по-вкусно и по-чисто, ние така също предпочитаме кравешкото, агнешкото, пилешкото месо пред кучешкото, котешкото, мишковото. Тогава къде е разликата?

Разликата е само в това, че канибалите са просто канибали, нямат дружества да покровителстват животните, не говорят за жалост и милосърдие, за любов и пр., а ние говорим за всичко това. Ние говорим и за жалост към животните, и за любов, и говорим за това на трапезата, когато пред нас е сложено сготвено убито животно. Само в това е разликата; още и в това, че канибалите сами убиват жертвите си, а ние не правим това. Ние даже не виждаме как убиват животните и съграждаме вън от града специални здания – кланици и наемаме специални хора – касапи, които да се занимават само с убиване на любимите наши животни. Да, само с това се различаваме. И както ние се отнасяме сега към канибалите, така ще се отнасят някога и към нас; и както ние говорим сега за зверщината на канибалите, така ще говорят и за нас, за нас диваците, които се наричаме цивилизовани, които вземаме животните, отхранени от нас, убиваме ги, насичаме ги, сготвяме ги и ги изяждаме преспокойно.

„Както сега – казва д-р Цимерман – се счита гнусно и позорно да се изоставят деца, да се устройва гладиаторски бой, да се мъчат пленници и да се вършат разни други зверства, които по-рано за никого не са били осъдителни, несправедливи, така ще дойде време, когато ще се счита безнравствено и позорно да се убиват животните и да се ядат.“

III.

Всяка жива идея, всяка жива истина преживява, както казва Толстой, в своето развитие, от възникването до всеобщото възприемане, три фази: фаза на недоумение, присмех и равнодушие, фаза на борба и гонитба и най-накрая фаза на всеобщо признаване.

Идеята се заражда в ума и сърцата на най-чувствителните, най-мислещите и най-напредналите хора; народът отначало е равнодушен към идеята, тя не се отразява в живота му и той живее по старому, като само се подсмива и я подиграва.

Но идеята не се спира. Тя все повече и повече се разпространява, като започва малко по малко да влиза в живота, да се проявява незабелязано. Тогава започват да нападат поддръжниците й; поддръжниците на старото виждат, че с подигравки нищо не става и вземат други мерки, по-действителни според тях, а именно – започват да гонят и преследват защитниците на идеята.

Но гоненията не могат да заглушат живата идея, даже наопаки: „идеите бързо зреят – казва Мацини, – ако се хранят с кръвта на мъчениците.“

Идеята все повече и повече се разпространява и влиза в съзнанието на хората. Рядко се намират хора да спорят с нея и все повече и повече се съгласяват с нея и се чудят как по-рано не са се съгласявали.

Така бива с всяка жива идея и правда.

Да вземем за пример робството.

Дълго време съществувало робството. Хората дотолкова свикнали с робството, че не забелязвали неговата жестокост и диващина. Даже образованите и хуманни хора не виждали нищо лошо, ужасно и позорно в робството. Това показва доколко навикът може да заслепи хората и да господства над тях.

Хората се раждали, когато робството вече съществувало. Израствали, живеели и умирали като свидетели на робството и не е чудно, че те не забелязвали лошото и ужаса му.

Но това, което не забелязвали образованите, и умните, и народът, го забелязвали онези, които имали чувствително сърце: те почувствали от цялата си душа ужаса и жестокостта на робството. Но като били малцина, гласът им звучал страхливо и към тях се отнасяли с недоумение и присмех. Хората си казвали: „Те казват, че не трябва да има роби, че трябва да се освободят!“ и не си давали труда да помислят върху това. Дотолкова те били уверени, че робството е правилно нещо, че им се струвало, че е глупаво и нелепо да се мисли за освобождаване на робите.

Но идеята, възникнала в душите на най-добрите хора, растяла и укрепвала: защитниците й ставали по-силни и смели, тя си пробивала път в сърцата на по-чувствителните хора, последователите й се умножили. Тогава другите, на които било по-изгодно робството, които не го считали за лошо, захванали да гонят последователите на тази идея.

Поддръжниците на робството казвали със злоба: „Те искат да унищожат благоустройството ни!“, „Те искат да унищожат културата!“, „Какво ще стане с науката и изкуството!, „Кой ще работи!“, „Робите за това са създадени!“ и много други. И въпросът за робството се подел. Мнозинството се опитвало да задържи идеята, но напразно. Истината, изказана веднъж ясно, растяла, влизала в съзнанието на повечето и повечето хора и след дълга борба, след много жертви, дотолкова изпълнила ума и сърцето на хората, че в днешно време е почти невъзможно да се намери сред нас човек, който сериозно да защитава робството. Всички казват в един глас: „На кого не е известно, кой може да се съмнява в това, че робството е най-позорното и отвратително явление в човечеството“, и както по-рано не се съмнявали в неговата законност, така сега не се съмняват в неговите незаконност, безобразие и гадност. Така тази идея завършила развитието си, станала наша плът и кръв и съставлявала сега частица от нашето „аз“; тя е неотделима от нас.

Това, което се е случило с идеята за човешкото робство, се е случвало и се случва и с други живи идеи и въпроси на живота.

Всяка нова и жизнена идея минава неизбежно тези фази на развитието си: първо, равнодушие и насмешка, после гонитба и борба и най-накрая, всеобщо признание. Всяка развиваща се идея трябва отначало да победи инертността на обществото, после да разруши суеверията и заблужденията, които пречат за разпространението й, да издържи всички нападки и гонения и тогава, като разчисти пътя за влизането си в съзнанието и сърцето на хората, тя се възприема от всички.

Идеята за вегетарианството също трябва да премине тези фази. И сега у нас тя преминава още първата фаза на своето развитие. Мнозина не са чували и не знаят още какво нещо е вегетарианството и се надсмиват, като чуят за него. Така се отнася мнозинството от хората към вегетарианството. И именно това леко и насмешливо отношение, което скрива същността на въпроса, трябва да се унищожи.

Трябва да се унищожи инертността и хладината на хората към вегетарианството и да се заразят с мисълта за него. Трябва да се изтъква, че месоядството не е безразлично явление, което може да се отмине равнодушно, че вегетарианството не е смешен и глупав въпрос, не е въпрос само за яденето: едно ли или друго се яде, а е много важен и сериозен въпрос. Трябва толкова ясно и определено да се разчепква въпросът, че като се говори за вегетарианството, да не може човек да се пошегува с него и да седне да яде спокойно месо (говеждо, риба и др.) и да казва: това е твърде вкусно със сол. Трябва вегетарианството да стане вече не само частен въпрос на малцина, а въпрос обществен, въпрос общонароден.

За вегетарианството се е говорило и писало много и e разглеждано от всички страни. Но докато съществува месоядството, докато повечето хора не знаят даже за вегетарианството, докато още може да се гледа леко и насмешливо на него, трябва да се пише за него, както е трябвало да се пише и говори някога и за робството, както трябва сега да се пише още за много и много други ужаси в нашия живот – трябва да се говори и пише дотогава, докато хората осъзнаят ясно ужасите, докато изчезнат заблужденията, насмешките и грешките, които скриват истината и пречат на разпространението й, докато не се прекратят тези ужасни явления.

IV.

Същността на вегетарианството е дотолкова проста и ясна, че почти никой не възразява направо против нея.

Както всяка здрава истина, тя сама се потвърждава. Тя е очевидна. Никой сериозен и здравомислещ човек няма да каже направо, че трябва да се убиват овцете, кравите, рибите и да се ядат. Никой няма да каже това, защото всеки знае в душата си, че това не трябва да се прави.

Възраженията, които обикновено се правят на вегетарианците, не се отнасят до същността на вегетарианството, не са възражения против вегетарианството, а са по-скоро опити да се оправдае така или иначе, от една или друга страна, месоядството; затова вегетарианците нямат нужда да доказват и защитават вегетарианството (няма какво да се защитава и доказва), а трябва да разрушат и унищожат опитите да се оправдава месоядството.

Трябва да се разкрият основите на тези възражения, за да не се обърква и затъмнява същността на вегетарианството.

Главните възражения, които обикновено се правят на вегетарианците, са:

„Ние не убиваме!“ – Да, казват мнозина, да се убиват животните е жестоко, противочовечно, но ние не убиваме.

Излиза, че са виновни за убиването на животните не тези хора, които ги ядат, а касапите, които ги убиват... Но ясно е, че това е нелепост; ясно е, че не може да се отделя убиването на животните от яденето им, че едното е причина за другото, че яденето иска убиването. Като яде някой месо, не може да не знае, че това месо се добива с убийство, че разните месни ястия са от труповете на животни, които преди няколко дни са се движили, чувствали са, живели са – живели са може би у тях. Всеки месоядец трябва да знае истинското значение на месоядството – трябва да знае, че две кила говеждо не значи просто две кила месо, а значи две кила от трупа на убитото говедо – животно. Трябва да знае, ме изяденото през живота му месо е всъщност убиването и изяждането на толкова и толкова крави, свине, овце, птици и др.

Какво от това, че месоядецът не убива сам? Самият факт говори против него.

Ако месоядството е редно и естествено явление, то убивайте сами, сами прерязвайте гърлото на вашата жертва... Защо вие сами не убивате? (вие знаете, че, за да има месо, трябва да се убива) Защо не можете да убивате? Защо не можете даже да гледате как закланото животно се гърчи в смъртта си? Самият този факт говори против вас. Вие не можете да убивате – толкова по-зле за вас. Вие заставяте да правят други това, което на вас е противно и което вие сами не можете да правите. Излиза, че вие не само участвате в убиването на животните, но помагате още и да се създават обособени хора с груби и жестоки нрави – касапи, с постоянно занятие да убиват, които вие сами презирате.

V.

„Но нима – добавят защитниците на месоядството – ще се прекрати убийството на животните, щом само аз се откажа от месото?... Не! Животните не ги убиват именно за мене; убиват ги общо за всички и след моето отказване от месо пак ще ги убиват; и тъй като тях вече ги убиват, защо тогава да не ям месо, когато е все едно: ям ли или не ям месо?“

И това възражение се струва на мнозина твърде основателно, както са се стрували основателни за робовладелците възраженията, които те са отправяли към отрицателите на робството: „Нима ще се прекрати робството само затова, че единствено аз няма да поробвам? Не! Роби все ще има, тях вече ги има, тогава не е ли все едно: владея ли аз роби или не“... Така са казвали робовладелците, така казват сега и месоядците: „Да – казват те, – хубаво ще е, ако всички разберат идеята за вегетарианството! Това е висока идея, но тъй като, ако само аз се откажа от месоядството, животните пак ще бъдат убивани, то...“ – чудно нещо: хора, които в други области на живота разсъждават съвсем правилно, под влиянието на привичката и вкуса, често и на апетита, не виждат нелепостта на своите разсъждения, която нелепост можеха ясно да видят, ако разумът им беше свободен, ако стомахът им не се бъркаше в техните разсъждения.

Да, това е вярно. Ако само аз се откажа от месоядството, убиването на животни няма да престане, както няма да се прекратят и убийствата и насилията между хората, ако само аз не участвам в убийствата и насилията. Но какво от това? Нима от това положение сериозният и искрено мислещ човек, а не оня, който (често без да забелязва това) само оправдава своите привички и слабости – ще смогне да извади онова заключение, до което обикновено достигат защитниците на месоядството: че тъй като убийството на животните няма да престане, ако само аз се откажа от месото, то няма защо да се отказвам от него?

Но защо в такъв случай да се спираме само върху убиването на животните, а да не отиваме и по-нататък? Също така няма да се прекратят и убийствата и насилията между хората, ако само аз се откажа да участвам в тях; също така няма да се премахне и развратът, пиянството и робството, ако само аз се старая да не развратнича, живея трезво и не поробвам... Защо да се спираме само върху убийството на животните? Като отиваме по този път, като разсъждаваме така, ще дойдем до пълното оправдание на себе си от всички мерзости и гадости в живота.

Но честно и сериозно мислещият човек, който истински желае да си изясни въпроса и да има правилно отношение към него, а не да извърта мислите така, че само да оправдават неговите привички, вкусове и слабости, не може да разсъждава така.

Хората, които считат убийството и насилието за нещо лошо и противно, не могат да разсъждават така и да достигнат до заключението, до което достигат онези, които желаят да оправдават себе си и да си затварят очите пред действителността. Ако истински считам убийството за лошо, аз няма да убивам, няма да участвам в убийството по никакъв начин и ако считам, че ще е добре да престанат всички да убиват и насилват, то ще се мъча с всички сили да спомагам за това, ще се мъча да се разпространяват хуманитарни идеи, да проникнат в съзнанието на широките маси народ, ще възпитавам децата си в този дух, като първо самият аз захвана да проявявам духа на хуманността, захвана да се въздържам от убийство и престана да употребявам за храна месо.

Нека „всички!“ Но кои са тези „всички“, на които ние обикновено се опираме? Кой съставлява тези „всички“? Като казвам „всички“, имам предвид Иван, Стоян, Драган. Иван казва „всички“ и има предвид мен, Стоян, Драган. Нали ние влизаме в тези „всички“, значи ние всички сме тези „всички“. И за да се измени животът на хората, на нас не ни остава друго да правим освен да изменим личния си живот и колкото се може повече да разпространяваме истинските идеи; само по такъв начин ще се измени животът на всички. Защото колкото се изменят привичките, вкусовете, разбиранията и идеалите на отделните хора, толкова се изменя и животът на всички. Не могат всички от един път да разберат истината; всяка нова идея среща в развитието си това неизбежно „всички“ и работата на мислещите и стремящите се хора към добър живот е именно тая, да разрушат това инертно, стихийно и сляпо „всички“, да разрушат старото лъжливо обществено мнение и да създават ново. И колкото отделните личности се освобождават от властта на „всички“, толкова ще отслабва и тази власт, докато се унищожи съвсем.

VI.

„Но – казват още – може ли да се живее без месо, може ли да бъде човек съвсем здрав с вегетарианска храна?“ И повечето от хората, не само простите, необразованите, немислилите никога над въпроса за храната и храненето, но често и образованите, поддържат това гледище, че уж е необходимо за силата и здравето да се яде месо. И макар много пъти да е доказвано, че може напълно да се живее без месо, то речите за необходимостта на месото не се прекратяват.

Без месо не може да се живее!...

Най-добър отговор на това, разбира се, може да служи животът на самите вегетарианци. Хората, които са оставили месната храна, не само живеят, но при равни условия чувстват себе си несравнено по-добре, по-бодри, по-живи, отколкото когато са яли месна или смесена храна.

Макар някои да изпитват на първо време неловкост при преминаването във вегетариански режим, то тази неловкост никак не свидетелства за необходимостта на месото. И пияниците, и пушачите изпитват неловкост при опита да не пият и пушат и чувстват нужда от вино и тютюн. Но както неловкостта на пияниците и пушачите не доказва необходимостта на алкохола и тютюна, а е само следствие от привичката, и както пияницата и пушачът при упорито въздържане от пиене и пушене губят най-после неловкостта и започват да се чувстват по-добре и по-живи, така и месоядецът при упорито въздържане от месо започва да не чувства нужда от месо и не само да не чувства нужда, но и да се отвращава. Тази неловкост продължава дотогава, докато свикне стомахът с новата храна.

Месната храна не само не е необходима за живота, но по мнението на много лекари и изследователи тя е много вредна (доктори: Зеленков, Ясиновски, Бургер, Кингсфорд и много други). Но тук ние не се занимаваме с въпроса коя храна, вегетарианската или месната, е по-полезна, не разглеждаме въпроса от хигиенична (здравословна) точка. За нас е достатъчно да докажем, че може да се живее прекрасно без месо. А това ние доказваме, като живеем без месо и не чувстваме нужда от него.

„Но това – казват – е само за отделни личности, мнозинството, работният народ, не може да живее без месо!“

Преди да отговорим на този въпрос нека забележим, че това възражение излиза от неработни хора и е за чудене, че те, като неработни и следователно могат да живеят без месо, все пак продължават да ядат само на това основание, че работните хора не можели без месо.

Да предположим, че е така, че работните не могат без месо; но ние, неработните, ясно е, че можем – защо тогава не се откажем от него?...

Но пък и така ли е? Право ли е, че на работните е необходима месна храна или смесена?

Знае се, че и сега има цели народи, които не употребяват месна храна (повечето индийци и японци). Знае се, че и у нас, наистина не по убеждение, а по необходимост – мнозинството от селяните се хранят повече с вегетарианска храна и никой, разбира се, няма сериозно да твърди, че гражданите, като ядат месо, са по-здрави от селяните, които си хапват месо само няколко пъти в годината.

Дарвин в едно писмо пише така: „Мене всякога ме е учудвало обстоятелството, че най-добрите работници, каквито ми се е падало да видя – чилийските миньори, живеят само с растителна храна, повече с бобови зърна.“

Арабите, които се хранят с фурми и мляко, по думите на пътешествиниците се отличават с дълъг живот, пъргавост и издръжливост. Може, най-накрая, да вземем за пример и руските духоборци, които са вегетарианци и се занимават с тежка земеделска работа.

Няма защо да изчисляваме всички факти и наблюдения, свидетелстващи, че могат не само неработните, но и всички да се хранят с вегетарианска храна. (Стига да има искрено желание!)

Да, може да се живее и да се мине напълно без месо. Това е очевидно и не се искат особени знания, за да се разбере това.

Храната отива за изработване на всички съставни части на нашето тяло; тя става наша плът и кръв. Растителното царство ни дава всичко необходимо за образуването на нашето тяло.

„В растенията – казва Либих – се съдържат елементите на кръвта на всички живи същества; затова, когато месоядните животни ядат кръвта и месото на тревопасните, те само възприемат от тях в себе си растителните начала.“

„А защо – пита Енглин – трябва животните да ядат растения и т. н., а ние после да ядем мъртвите им тела?... Не е ли по-добре за нас да вземаме хранителното вещество от първоизточника?“

VII.

Месната храна, както виждаме, не е необходима и преминаването към вегетарианството не води към смърт и изтощение.

Това, че има лекари (те са даже много), които говорят, че за здравето е необходимо месото, не трябва да ни смущава. Така са говорили и говорят още много лекари (и се облягат на науката) за вредата от половото въздържание; но както в дадения случай, ние твърдо и несъмнено знаем, както казва Толстой, че не може да ни бъде нужно за здравето телата и душите на други да се пренасят в жертва, също така знаем, че не може да бъде нужно всекидневното убиване на милиони животни, за да ги изяждат хората.

Каквото и да казва науката, тя е пак човешко произведение и носи със себе си предубежденията, привичките и вкусовете, инертността и слабостите на човека.

Ето защо във въпросите на живота човек трябва да се ръководи не от науката, т. е. не от външните знания на хората, които са често и противоречиви (както въпросът за вегетарианството: едни лекари, облягайки се на науката, говорят за необходимост от смесена и месна храна, а други, също облягайки се на науката, говорят и доказват и възможността и преимуществото на вегетарианската храна) и всякога можем да се излъжем в тях, а да се ръководи от вътрешното си съзнание, което никога не мами. А ако науката потвърждава онова, което е против съзнанието, което е безнравствено, то ние без колебание можем да бъдем уверени, че тази наука е лъжовна, че в случая тя говори не с устата на историята, а с устата на привичката и назадничавостта, с устата на стомаха и апетита.

Това, че мнозинството е склонно именно към тази наука и я приема, също не трябва да ни плаши, защото мнозинството винаги е предразположено към мнения и мисли, които оправдават неговите вкусове и привички.

Човек, който вярва в себе си, на своето вътрешно знание, не може да се смущава от всички такива многоучени доводи за необходимостта на разврата или месото, защото той вътре в себе си има доказателството за ненужността на това. Той знае, че месоядството не е необходимо, защото е безнравствено. Той знае, че месото не може да се добие без убийство, а убийството – все едно на човек или животно – е най-отвратителното и ужасно дело.

И каквото и да говорят хората, на каквито и науки да се осланят, нравственото чувство не лъжи и на човека не може да бъде лошо, ако той се ръководи в живота от това чувство, от своето вътрешно съзнание и от най-добрите страни на душата си.

VIII.

„Но – казват още – може ли да става дума сега за неубиването на животните, когато наоколо има толкова ужаси, когато на всяка крачка се убиват хора, когато толкова е ужасен нашият живот?... Когато има толкова много други важни въпроси на живота, може ли да се говори за вегетарианство?“

Хората, които говорят така, не разбират или изпускат нарочно същността на вегетарианството.

Вегетарианството, като въстава против убиването на животните за забава и удовлетворяване на прищявките на човека, нима със самото това не въстава изобщо и против всякакви убийства и насилия, против всички ужаси на живота? Нима ще може човек, който се отказва от месоядството поради хуманни, нравствени причини, да участва в някакво убийство?

Пък и на какво основание се отделя убиването на животните от убиването на хора? Нима и в двете убийства не се проявява една и съща сляпа сила? Нима в убиването и изтребването на хората не се проявява същият ужас, същата жестокост и същото лекомислие, каквото и в убиването на животните?... и нима може жестокостта и ужасът в една област на живота да не се отрази в другите области? Нима можем да бъдем хуманни само към хората и в същото време безчовечни към животните?...

Животът е един. В него всичко и всички са свързани помежду си и злото в една сфера на живота не може да не се отрази и в друга.

Може да се гледа на вегетарианството като въпрос за рационалното хранене – както гледат така мнозина... Но може да се разбере вегетарианството не като въпрос само за храненето, а като въпрос за убийството, като опит да се осъществи великата Божа заповед: „не убивай!“, която е запечатана в нашите сърца. И всеки, който чувства в душата си тази заповед, не може да не съчувства на вегетарианството.

„Ужаси на живота!“ „Важни въпроси!“ А нима вегетарианството затваря очи пред тези ужаси на живота, нима то пречи на някого да се занимава с „важните въпроси на живота“? Нима вегетарианството е някаква секта или партия, която не иска да знае друго освен своите догми и правила? Тъкмо наопаки; вегетарианството казва: в нашия живот има много ужаси и един от тях е убиването на животните за ядене. Ти можеш да не участваш в това убиване; това участие зависи само от теб, никой не те заставя да участваш в него: тогава откажи се от него, откажи се от месото!

И ако аз, като зная това, не се отказвам; ако аз, като зная, че месото е парче от убито животно, все пак продължавам да го ям, то някак си диво ще звучи в устата ми всяка дума за любов, за правда, за добро, за висши човешки ценности. Диво и фалшиво ще бъде моето възмущение против хорското зло, онова, което не е в моята власт, което не мога направо да унищожа в дадената минута, когато аз не прекратявам това зло, което е в моя власт и което мога напълно да унищожа.

Можеше да бъдеш чудесен, добър човек и да ядеш месо, но само тогава, когато не знаеш какво нещо е месо, когато не мислиш или забравяш за това; но не можеш да бъдеш човек, когато ядеш месо и ясно знаеш какво е това месо.

Така че не само може сега, сред всички ужаси на живота, да се говори за вегетарианство, не само може, но и трябва да се говори, защото вегетарианството, повтаряме, не е въпрос, както мнозина мислят и говорят, за храната, за това ли или друго да се яде, което е дребнаво и смешно, а е въпрос: да се убиват ли или не животните с цел да се ядат, да се убиват ли изобщо или да не се убиват, т. е. да се прекрати ли това ужасно дело, което нашето съзнание, нашата човечност отрича или да се посмеем и да кажем: Да! Това е твърде вкусно със сол!!!

IX.

Вегетарианство има в основата си великия Божи закон „не убивай!“ и не участвай в убийство. В този закон е вътрешната същност и главната сила на вегетарианството. Но вегетарианството има и други важни за човешкия живот страни.

Въздържането от месо не само унищожава дивашкия обичай да се убиват животните, който обичай се отразява в нашия живот и в отношението между хората, който притъпява нравственото ни чувство и вътрешното съзнание, но то е важно в други отношения.

Много изследователи и лекари намират тясна връзка между месоядството и алкохолизма... „Най-обикновено последствие от месната храна – казва д-р Кингсфорд – е алкохолизмът.“ Един американски реформатор, който повече от четиресет години чел лекции върху този порок и който старателно проучил причините му у всевъзможни лица и класи, в разни страни и климати, твърди най-решително, че месната храна възбужда нервната система и с това отваря път за пиенето на спиртни напитки и че колкото повече човек употребява месото, толкова повече има влечение към пиене на по-силни напитки и толкова по-голям е рискът да стане алкохолик. Много опитни лекари са правили същите наблюдения и са считали за благоразумно да го имат предвид при лекуването от алкохолизъм.

Може, разбира се, човек да се храни с месо и да не бъде алкохолик, но решително невъзможно е да бъде вегетарианец и в същото време да употребява алкохол.

„Опитът с тези – казва Солт, – които се обръщат към вегетарианството, доказва, че умереното употребяване на плодове, зърна и зеленчуци, а който обича и мляко, сирене, масло и яйца, дава здраво и бодро състояние на тялото заедно с растяща яснота и спокойствие на ума. Чуден пример на благодетелно действие на растителната храна служи фактът, че вегетарианците обикновено се въздържат от вино и други спиртни питиета, страстта към които умира с оставянето на месото и преминаването към хранителна невъзбудителна вегетарианска храна. Най-прост и благодетелен начин да се лекува пиянството е вегетарианството.“

Същото казват и други изследователи. И който чувства ужаса на алкохолизма, трябва да възприеме вегетарианството.

Същото отношение, което има между месоядството и алкохолизма, има го и между месоядството и половото невъздържане, между месото и проституцията... „Не е мъчно да се разбере – казва д-р Кингсфорд, че постоянното възбуждане на нервната система със симно азотиста храна (т. е. месна) оказва голямо влияние и на половата сфера и предизвиква неутолима страст“.

Всеки, който цени своята духовна яснота и чистота, който се стреми да се освободи от това, което унищожава човека, което поробва духа му, което поддържа в него грубите животински инстинкти, ще намери безусловно най-благоприятни условия за това във вегетарианското хранене.

Месото възбужда и това възбуждане мнозина погрешно вземат за увеличение на енергията и силата на организма. Но възбуждането от месото, както и от алкохола, е от такова естество, че колкото по-скоро се освободи човечеството от него, толкова по-скоро ще стъпи то в пътя на истинското си развитие и духовен прогрес.

X.

Отрицателното влияние на възбуждането от месоядството трябва също да се прояви, в по-голяма или по-малка степен, в характера на човека. Известно е, че немесоядните животни се различават по наклонностите си от месоядните... 

„Разликата, която се забелязва в наклонностите на тигъра, хиената и вълка, от наклонностите на слона, камилата, коня и други тревопасни – казва Струве, – ясно свидетелства за грамадното влияние на храната върху ядящите я и, разбира се, сравнението не е в полза на месоядните.“

По думите на Либих именно месото поражда в месоядните животни злите и свирепи инстинкти, с които се отличават от тревопасните. Знае се, че когато свинете се хранят с месо, стават зли и често нападат върху хора. Също така хранят с месо и кучето, когато искат да бъде зло и опасно за човека.

Същото твърди и Пресавен и много други, изучили въпроса за влиянието на храната върху характера на животните.

Влиянието, оказвано от рода на храната върху животните, трябва така или иначе да се проявява и над човека. Ако то не бие рязко на очи, както при животните, ако се проявява по-незабелязано при човека, то е навярно затова, че се омекчава от други влияния; но при равни други условия влиянието, оказвано от рода на храната върху човека, трябва да бъде сходно с влиянието, което се забелязва у животните.

И вярно е. Знае се, че народите, които се хранят с растителна храна (като индийците например) се отличават с меки нрави, с нежност и кротост.

За превъзходството на вегетарианството пред месоядството в естетическо отношение няма какво да се говори. Благодарение само на привичката ние можем днес спокойно и без отвращение да влизаме в готварницата и да гледаме кръв, глави, крака, черва. Нима не би се възмутило нашето не вече нравствено, но естетическо чувство, ако не сме привикнали към месото от детство?

„Струва ми се – казва Торо, – че всеки човек, който истински се труди да запази високите си и поетични чувства в най-добро състояние, особено ще бъде склонен да се въздържа от месна храна.“

Вегетарианството изобщо има грамадно обществено и възпитателно значение.

Днес е прието да се говори на децата за любов и жалост към всичко живо; в някои училища понякога се държат беседи за хуманно отнасяне към животните. Но очевидно е, че всички думи и беседи не могат да имат смисъл и значение, докато детето вижда на трапезата парчета от животните, които го учат да обича. Детето се научава от малко да говори едно, а да върши друго, привиква да лъже, да се отнася леко към живота и страданията на живите същества. Говорят му за жалост и любов, а то гледа и чете как хората убиват животните на лов само за забава; то вижда как всекидневно се слагат на трапезата кокошки, патки... то привиква към това зло, както привиква по-късно и към всички други ужаси на живота.

Възпитателното значение на вегетарианството се състои именно в това, че детето се приучава да се отнася сериозно към живота, да го разбира по-дълбоко. Вегетарианството разширява и вдълбочава – и не само на думи – нашите чувства и сферата на нравствените задължения.

С устата на другите проповедници на любовта и мира вегетарианството казва: Хора! Не унищожавайте живота... Обичайте го, уважавайте го и го облагородявайте...

Ние няма тука да зачекваме други, също важни страни на вегетарианството; няма да го разглеждаме обществено и лично – от икономическо значение; няма да говорим и за хигиеническото (здравословното) му значение и за други негови знамения. Интересуващите се от тези страни на вегетарианството могат да ги намерят изложени подробно в цял ред книги и брошури, специално посветени на тези въпроси.

XI.

Има още цял ред възражения против вегетарианството. – „Но кравите, овцете са създадени, за да ги ядем“ – казват едни. – „А какво ще правят жителите на полярните места?“ – „Ами нали и растенията имат живот и вие, като се храните с тях, нали пак унищожавате живота? Нали като гълтаме въздух, ние пак погубваме живи същества“ – казват трети.

Ние няма да се спираме на тези възражения и въпроси. Всички те са от такъв род, че колкото и да ги оборваш, колкото и да им отговаряш, те нямат свършване, защото човешкият ум е твърде изобретателен на възражения, щом целта е да се оправдаят привичките и вкусовете. Само едно можем да кажем на всички такива възразители: щом искате да ядете месо, то убивайте животните сами, сами, с вашите ръце. Сами!

И ние сме уверени, че тогава ще изчезнат всички възражения от само себе си.

XII.

Месото съвсем не е нужно за живота на човека. Човек може напълно да живее без него.

Нека престанем да ядем месо!

Това може да бъде трудно за някои, но то е необходимо. Вегетарианското хранене трябва да стане наша привичка, да бъде обикновено наше хранене.

Помнете, че като не се отказвате от месоядството, вие го поддържате и съблазнявате ближните си, особено децата.

Помнете, че вегетарианството не е безразличен въпрос, не е въпрос за яденето, дребнав и личен въпрос, за който не си струва да се говори, както мислят мнозина.

Вегетарианството съвпада с великата идея, която движи човечеството от неразумието и злото към царството на любовта, разума и правдата и която всякога е живяла и ще живее в сърцата на добрите хора от всички времена и народи.

Вегатарианството трябва да бъде близко на всички ни, защото то спомага за пробуждането в нас на добрите ни духовни качества.

Нека оставим месоядството! Това е напълно в наша власт. Всеки трябва да започне от себе си. Оставете месото и проповядвайте вегетарианството и другите хуманни идеи и учения!

Накарайте хората да се позамислят, разяснявайте, за да се унищожат всички предубеждения, суеверия, които пречат за развитието и разпространението на истинските идеи, и вие с това истински ще помогнете за установяването на царството на мира, братството, любовта и правдата на земята...

Нека оставим най-после този дивашки обичай, нека престанем да се храним с месо...

Е. О. Димшиц

"За вегетарианството"
(София, изд. "Възраждане", III издание, 1924 г.)
Прев. Григор Арнаудов

Оригинален текст онлайн