Вегефобия - Сара Ферже, Ив Бонардел, Давид Оливие (2011 г.)

Отхвърляне на етичното вегетарианство и дискриминация на вегетарианците*

* За краткост в настоящата брошура, под вегетарианци/вегетарианство се включват и веганите/веганството освен при допълнително уточнение.

I. Въведение

Базирайки се единствено на справедливостта и разума, никой не би отрекъл, че животните не искат да страдат или да бъдат убивани и че хората нямат нужда да се хранят с тяхната плът, за да оцелеят. Затова всяка форма на експлоатация на животните за наша консумация – от риболова до животновъдството – логично би трябвало да спре.

Ако тази логика не е отразявана в днешната реалност, нито пък е предмет на обществен дебат, въпреки усилията на растящ брой хора, то това е основно заради съвкупност от социални механизми, които могат да се обединят под името „вегефобия“.

Етичните вегетарианци се опитват да надават глас за онези, които нямат такъв: животните, отглеждани за тяхната плът, кърма или яйца. Обаче този глас не е чут и е дори широко цензуриран. Всичко е нагласено, на всички нива на обществото, така, че веганите да се заглушат и да се попречи на дебата. Още щом става въпрос за съдбата на селскостопанските животни, по който и начин да е, включително и чрез простия факт да се откаже консумацията на месо по време на някое хранене, се появява форма на цензура.

Вегефобията попречва на всякакво подобрение на съдбата на животните, като не позволява разпространението на идеите и изопачава дебата. 

Тази брошура излага различните форми, които приема вегефобията, и последиците, до които това води, не само за вегетарианците, но и особено за животните.

Що е вегефобия?

Терминът „вегефобия“ е използван за пръв път във френския манифест на VeggiePride. Подобно на други съставни думи, съдържащи думата „фобия“, той описва отхвърлянето на поведение, което е от политическо значение. Както хомофобията отхвърля хомосексуалността и съдържа дискриминация на хомосексуалните, така и вегефобията е отхвърлянето на етичното вегетарианство и дискриминацията на вегетарианците. Понякога го придружават емоции на страх, презрение и дори омраза.

Ако вегетарианците са отхвърляни, то е, защото поставят под въпрос консумацията на животинска плът просто чрез поведението си, дори и без да го изразяват вербално. Неконсумирането на месо е поставяне под въпрос на човешката доминация. Да се разклащат привилегиите на доминиращите води до буйни реакции срещу вегетарианците. Това е феноменът, който наричаме „вегефобия“.

От друга страна, вегетарианството заради вкус или лично здраве, заради духовно израстване, опазване на околната среда или солидарност към развиващите се страни, е относително добре обществено прието. Следователно вегефобията не е враждебност към самото вегетарианство като начин на живот, а е предизвикана от факта, че това поведение поставя под въпрос възгледа за човешка доминация, познат също като видизъм.

Защо е нужно сравнение с хомофобията?

Хомофобията произхожда от обществен ред, основан на ясното разграничение на мъжки и женски пол, на мъжката доминация и хетеросексуалността. Състои се в съвкупност от насилствени социални средства, целящи да потъпкват (чрез осмиване, прикриване и т. н.) мъжката и женската хомосексуалности, тъй като те представляват заплаха за доминиращите полови идеали и доминацията на патриархата.

По подобен начин вегефобията произхожда от система, основана на стриктното разграничаване между животни и хора; на отказа да се зачитат интересите на първите за сметка на човешката доминация над животните. Подобно на хомофобията, вегефобията е съставена от различни социални средства, целящи да разубедят всеки, който постави под въпрос консумацията на животинска плът – главната практика и най-ясният символ на видистката доминация.

Затова вегефобията е социална стратегия, съзнателна или не, целяща на всяка цена да предотврати възможността от поставяне под съмнение на текущите видистки вярвания. С други думи, тя предотвратява всяко оспорване на експлоатацията и мястото на животните в нашето общество.

Жертвите на дискриминация и представителите на жертвите на дискриминация

За разлика от жертвите на други социални несправедливости, които лично са се борили за своето освобождение*, животните разчитат единствено на вегетарианците, за да ги защитават и освободят. Обаче заради вегефобията поставянето под въпрос на всемогъществото на човешкия вид в отношенията си с другите същества не бива чуто. Затова атаките към вегетарианците са атаки към защитниците на животните и, в крайна сметка, жертвите на тези атаки са животните.

* Под "освобождение на животните" се има предвид "еманципация на животните". Еманципация - освобождаване от зависимост, ограничения, предразсъдъци.

II. Различни форми на вегефобия

1. Подигравки

Осмиването е водещата вегефобска реакция. Въпреки външния вид, тези безспирни подигравки не са нито леки, нито невинни.

Подигравките често са първата степен на агресията, трудни са за отбиване, защото изглеждат забавни, дружелюбни и шеговити. Критикуването им излага вегетарианците на риска ситуацията да се обърне и самите те да изглеждат неприятни, обидчиви и агресивни. Често повтаряеми, тези подигравки могат да се превърнат в истинско обсебване дотолкова, че много вегетарианци предпочитат да не разкриват своята позиция.

Следва неизчерпателен списък с различните форми на подигравки, които вегетарианците срещат в своето ежедневие:

Тези, които се насочват към чувствителността (прочутата "сантименталност“)

"Не ти ли е жал за моркова, когато го режеш?"

Всяко съчувствие към това, което животните изпитват, изглежда неуместно и нелепо, лесно класифицирано като „сантименталност“. Това предполага, че отказът от месо се базира само на свръхчувствителност. Изборът на вегетарианеца е лишен от всяка следа от рационалност и дори не е считан за достоен да се обсъжда.

Насмешката се умножава чрез добавяне на сексистки предразсъдъци: чувствителността – емоция, лишена от рационалност, традиционно се приписва на жените, докато един „истински мъж“, рационален и господар на емоциите си, трябва да яде месо без угризения. Социалното приемане на женското вегетарианство (което изглежда малко по-лесно от мъжкото вегетарианство) се обяснява вероятно от факта, че жените са омаловажавани и делегитимирани: тъй като са подозирани в ирационалност, гледната им точка почти не би се взела наистина на сериозно.

Тези, които отричат жизнеспособността на вегетарианството

"Но какво ядеш, камъни ли? Ще се разболееш от недохранване. Вегетарианците, които съм познавал, са били кльощави и бледи, и умираха на по 40 години."

Съветите по диетология, раздавани от хора, които си нямат никаква представа в областта, а просто си вярват, че имат, са двойно вредни. От една страна, защото тези хора често са толкова нечестни, че никакво обяснение няма да им повлияе. А от друга страна, защото повеждат разговора към последствията на вегетарианството за хората и така премахват животните от въпроса.

Възможността за вегетарианството също може да бъде отречена по по-конкретен начин: вегетарианците често са изправени пред невъзможността да получат вегетарианско ястие по време на семейни сбирки или в ресторанти, дори и да са уведомили готвача преди това. Понякога дори скришом им се сервира малко количество месо в чинията им като бекон или риба тон в салатата им.  

Невъзможността за изпълняване на безмесна диета също се налага на практика. Отказвайки да ядат това, което е в чинията им, вегетарианците „доказват“, че начинът им на живот е социално неустойчив и че, следователно, едва ли не не може да се живее с вегетарианци.

Тези, които възхваляват вкуса на месото

"Обожавам вкуса на месото. Не знаеш какво изпускаш. Ама че е безвкусно това тофу! Сигурно се пречупваш от време на време."

Тези „размишления“ целят да намалят противоречието между интереса на животните да живеят и интереса на хората да ядат плътта им. Ако яденето на месо е изключително удоволствие, убийството на животни става по-малко осъдимо, щом е за задоволяване на това удоволствие. Интересното в този вид коментари е, че те загатват за известно съзнание за несъответствието между относителното и мимолетно удоволствие от яденето на месо и значението, което животните придават на живота си. Но в същото време препотвърждават абсолютното право да се убиват или да се поръчва убийството на животни за нещо, което се оказва просто една прищявка.

Тези, които омаловажават вегетарианската етика, като я осмиват

„... още не бях седнал, когато започнаха да се шегуват. И четиримата едновременно. И за двайсет минути се превиваха от смях, като размахваха шишчета, печени на барбекюто. Поставяха ги под носа ми, имитирайки животински викове и ми казваха: „Чуваш ли как цвърчи телешкото?..."

Хората лесно се солидаризират срещу вегетарианците, които понякога се озовават притиснати от стена от шеги, които клонят към агресивност. Зад маската от лека и хумористична забележка се крие отричането на това, за което се борят вегетарианците: съдбата на животните става забавна тема, самата загриженост към животните става забавна. Каквато и да е тяхната реакция, вегетарианците винаги излизат губещи от този вид ситуации.

Ако приемат коментарите и се смеят, за да предотвратят конфликт или защото не забелязват никаква злонамереност у събеседниците си, те потвърждават факта, че условията на животните не е сериозна тема. В този случай вегефобията е достигнала целта си: страданията на животните и етичното значение на проблема биват минимизирани.

А ако отбележат коментарите и се опитват да отговорят сериозно, атмосферата се променя. Вегетарианците изглеждат агресивни или твърде сериозни, неуместни и раздразнителни, защото не могат да поемат шегата.

Абсурдните шеги

"Знаеш ли, че Хитлер е бил вегетарианец?"

"Животните се радват да жертват живота си за нас!"

"Ако спрем да ядем месо, градовете ще бъдат завзети от кравите и прасетата!"

Вегетарианците и веганите често се изправят пред абсурдни аргументи, които нито са логични, нито се базират на факти, но все пак са част от компрометирането на вегетарианството и веганството. Използването на всеки случаен довод без никаква грижа за уместността му загатва, че нито вегетарианската кауза, нито защитникът й биват вземани на сериозно. Така съдбата на животните е смятана за тема, която дори не заслужава внимание, камо ли да се обсъжда сериозно.

Освен това всички вегетарианци не са равни пред тези шеги. Начинаещ вегетарианец; дете; срамежлив човек, изолиран в социалната си група или изправен пред някой по-горен в йерархията, т. е. социално уязвим човек – те ще се затруднят да отвърнат. Не можем да кажем, както твърдят много вегетарианци активисти, че тези шеги нямат ефект просто защото сме се научили как да се справяме с тях. Много вегетарианци не знаят как да се справят и се чувстват изолирани и нападнати от безспирните шеги.

2. Отричане

Лесно би се повярвало, че вегетарианците, и в по голяма степен веганите, не съществуват. Няма менюта за тях в училищните и студентските столове, няма съвети за тях в препоръките за здравословно хранене на населението, но пък има всяване на паника от лекарите относно безмесните диети и т. н. Списъкът е дълъг.

Невидимите вегетарианци

"Нямаше да се разболееш/да се изтощиш, ако ядеше месо!"

Това „прикриване“ започва в този вид размишления обикновено насочвани към вегетарианците. Също така и в реакциите спрямо говоренето за страданието на животните при интензивното животновъдство: „Е, нали все пак трябва да се храним!“ Отричането на възможността за безмесна диета (в още по-голяма степен за изцяло растителна диета) означава и отричане на самото съществуването на вегетарианците. Това представлява символично насилие, както е всяко отричане на явна действителност, която е равна на: „Вие не съществувате, вие не можете да съществувате, защото консумацията на месо е наложителна“.

Това отричане на съществуването изглежда неразбираемо: вегетарианците от плът и кръв съществуват пред своите събеседници, които със сигурност вече са чували за племена или народи, които не се хранят с месо (само в Индия са около 400 милиона вегетарианци).

Също така, по време на кризата с болестта „луда крава“ по телевизията можеше да се види унищожаването на цели стада говеда. Хората бяха шокирани и говореха за колективна отговорност, като че ли всички ядат крави (или млякото им), като че ли вегетарианците не съществуват.

Като чуват навсякъде, че не съществуват, вегетарианците се чувстват изолирани, маргинализирани и анормални. Обаче не само те са игнорирани, но също и причините, които ги тласкат към вегетарианството: отричането не е само на тях, нито дори на възможността им да съществуват, а и на самите причини, които ги тласкат към отказа им от месо.

Невидимите етични мотиви

"Досаден си с това твое вегетарианство. Аз не обичам цвеклото, но не забранявам на другите да го ядат!"

Фактът, че вегетарианците следват етични принципи, е отричан по всякакви възможни начини. Дори когато споменават ясно за етични доводи, те биват често отхвърляни и отказът им да ядат месо бива приписван на въпрос на вкус, на изблик на свръхчувствителност, на желание да се хранят здравословно, на нужда да отличат от останалите и т. н.

Това отричане има една цел: да се деполитизира вегетарианството, с други думи, да се игнорират аргументите, които биха могли да го обяснят; да се изопачи протестният отказ, като бъде сведен до личен избор.

Това е подчертано от факта, че вегетарианците често биват представени като чудаци, което ефикасно блокира разпространението на идеите, които защитават. Валидността на етичните им мотиви е отречена, като те биват приписвани на „оригиналността“ им, вследствие на което унивесалността на етичните им мотиви бива отхвърлена.

Относителността или вечният „личен избор“

"Уважавам, че си вегетарианец, но и ти уважавай това, че ям месо."

Универсалните етични доводи, изтъквани от вегетарианците систематично са свеждани просто до „лични избори“. Според относителността всички избори са с равна стойност: да убие или да не убие – всеки според избора си. Последствията нямат никакво значение, това, което е от най-голямо значение, е изборът .

Относителността изглежда, че предполага уважение към избора на вегетарианците: всяко мнение заслужава уважение, тяхното не по-малко от останалите. Вегетарианците може да бъдат изкушени да приемат тази подадена ръка, като предпочетат да бъдат уважавани, отколкото осмивани. Обаче цената за това уважение е да замълчат, за да не обясняват причините за този техен избор и вменяват вина у своя събеседник. Това е още един начин да се игнорират животните.

Вегетарианството като „религия“

Уважаваме вегетарианството, както уважаваме дадена религия, която не се разисква. Обаче напротив, разисква се. А вегетарианците имат много аргументи за всеки, който си направи труда да ги чуе. Но тъй като една религия обхваща частния живот, никой не иска да говори за нея. Онези, които не спазват това неписано правило, веднага са обявявани за прозелити и екстремисти. Обаче не става въпрос за необяснимо откровение свише, което ги кара да отказват да консумират плътта на другите, а логическа последователност на идеи, които са съвсем лесни за споделяне.

Всъщност, да се разглежда вегетарианството като религия, дори секта (или да се обявява за психично заболяване), е част от най-изкусните вегефобски стратегии. Някои все пак изразяват възхищението си към вегетарианците, като признават важността на тяхната кауза. Те са заинтересовани от практичния аспект на вегетарианството и веганството: "Какво ядеш? Откъде си купуваш обувките?" Но при все това, отново политическият/етичният аспект е игнориран. Обяснявайки как да се заместят яйцата в тортата, вегетарианците не говорят за смляните мъжки пилета; обяснявайки откъде си купуват вегетариански шницели, не говорят как животните са заколвани в кланиците или как се задушават върху рибарските кораби. Когато се говори за практичните аспекти на вегетарианството, въпросът за животните още веднъж бива изтрит. А ако вегетарианците не говорят за животните, тогава кой?

3. Институционализирана дискриминация

Медицинска дискриминация

Много вегетарианци се сблъскват с категорични твърдения от страна на лекари. Такива изказвания добавят проблематичен елемент към всекидневния живот на вегетарианците: те не получават грижите, на които имат право.

Всъщност медицинските лица често проявяват неодобрение към този вид диета, като през повечето време не могат да дадат съвети или да предпишат пълни и адаптирани анализи. Нещо, което разкрива сериозен пропуск в обучението им по нутрициология. Изправени пред упоритите и зле информирани лекари, вегетарианците имат два избора:

Първият е да признаят за диетата си, рискувайки всичките си здравословни проблеми да бъдат приписани на вегетарианството. Каквото и да се случи, винаги вегетарианството е причината за болестта. Нещо, което може да доведе до сериозни грешни диагнози.

Вторият избор е да премълчат за диетата си и да не получат адекватни предписания или грижи. Много вегетарианци не говорят за това, че са такива, от страх да не бъдат упрекнати от лекаря. Обаче колкото по-често докторите виждат вегетарианци, толкова повече първите ще поставят под съмнение предразсъдъците и ще действат адекватно.

Вегетарианците са уязвими пред лекарите, защото здравето им зависи от лекарското знание. Лекарят е този, който знае и внася чувство на сигурност. Така вегефобията лесно постига целта си. Немалко са вегетарианците и веганите, които са спрели да бъдат такива вследствие на лекарски съвети.

Родителите вегетарианци – първите жертви на дискриминация

Вегетарианството лесно бива стигматизирано, а вегетарианците – определяни за безотговорни. Че рискували здравето си, имали недостатъчности, говорели небивалици. Най-вече, че били безотговорни към децата си: претекстът със закрила на детето позволява на другите да се месят в семействата, когато това би било разглеждано като незаконно във всеки един друг случай.

Маргинализацията на вегетарианците има значителни последици върху възприятието към родителите вегетарианци. Описваните от медиите портрети на родители вегетарианци създават дистанция между тях и читателите/зрителите/слушателите, които не могат по никакъв начин да се идентифицират с тях, тъй като те изглеждат толкова необикновени. Една от най-често отправяните критики към родителите вегетарианци е, че не се допитват до традиционни лекари, а се обръщат към алтернативна медицина. Обаче повечето традиционни лекари не са способни да дадат правилни съвети на вегетарианец – още по-малко пък на веган – относно тяхната диета.

Вегетарианците и веганите не се поставят сами преднамерено в периферията на обществото. Именно заради техния отказ да се експлоатират животни са маргинализирани от обществото.

Вегетарианските и веганските семейства са най-уязвимите от този вид вегефобия и е важно те да бъдат подкрепяни. В действителност, ако не може възрастен да бъде принуден да се храни с месо, то всичко, което засяга възпитанието на детето, включително и съдържанието на чинията му, може да оправдае намесата на образователен персонал. Много са случаите с подозрения и обвинения за злоупотреба към родители на деца вегетарианци, заедно с драматичните последствия, които могат да настъпят.

Презумцията за принадлежността към секта

През 2009 г. във Франция бе оповестен доклад от Междуведомствената мисия за наблюдение и борба срещу сектантските аберации, в който се цитира вегетарианството като един от показателите за възможна принадлежност към секта. Вегетарианството (и особено веганството) събужда подозрение. То „понижава физическата сила“ и „затруднява социалните отношения с хората извън движението“.

И тук се появява учудващо обръщане на ситуацията. Вегетарианството бива обвинявано за сектантска практика, като вегетарианците биват маргинализирани, не им се позволява да се хранят в обществените заведения поради липса на вегетариански (и особено вегански) опции; после биват упреквани, че нямат социални отношения с „външния свят“. Вегетарианството бива обявявано за непригодна, защото правело хората физически слаби и заплашвало „физическия и интелектуален потенциал“ на децата. Тогава се смята за изненадващо, че вегетарианците не се допитват до алопатичната медицина и изразяват недоверие към системата на здравеопазването. Господстващата идеология е вегефобска, тя гарантира статуквото. Горко на онези, които оспорват човешката доминация над животните. Те могат да научат по трудния начин, че не се борят при равни условия с едно силно изразено видистко общество.

III. Реакция на вегетарианците

срещу вегефобията

Вегефобията постига целите си

"Тъй като разговорите за месото 

имат тенденцията да поставят хората 

в неудобно положение, много вегетарианци 

избягват да говорят за вегетарианството."

Джонатан Сафран Фоер, „Да ядеш животни“

Нека припомним, че целта на вегефобията е да се избяга всяко оспорване на видизма(защото той е неоправдаем, а един честен дебат би подкопал привидното доверие в него) и по-специално централната видистка практика – консумирането на месо.

Вегефобията постига целите си не само като налага на вегетарианците да замълчат, но и като им натяква, че принципите им не са легитимни и по този начин ги обезсърчава да бъдат уверени в убежденията си и да ги изразяват. Това води вегетарианците да се изразяват несигурно, да смекчават или изменят доводите си, за да предотвратят конфликт, накратко, да се откажат от свободата си на убеждение и изразяване. Дори и да успеят да превъзмогнат тези затруднения и говорят решително и недвусмислено, породените подигравки имат автоматичен ефект да убедят околните, че думите им са нелепи и неоснователни.

Вегетарианците, които мълчат пред шегите на колегите, които с неохота дават месо на децата си, които крият пред лекаря за вегетарианството си, които избягват да се наричат борци или активисти (и следователно да говорят открито за своята солидарност към животните) или пък вегетарианците, които твърдят, че са такива заради своето здраве, заради планетата или от погнуса от месото, вегетарианците, които предпочитат да обменят рецепти пред това да говорят за животното в чиниите на другите, дори вегетарианците, които ядат месо под натиск или отказват да го елиминират окончателно (мляко и яйца при веганите) – всички те отстъпват пред обществения натиск и спират да се борят срещу експлоатацията на животни. Губейки тези безбройни гласове, животните губят мощен инструмент за премахване на тяхната експлоатация.

Вегефобията не е възприемана или е отричана

Защо толкова много вегетарианци отричат съществуването на социалните механизми, които целят да ги накарат да млъкнат или да ги дискредитират? Защо толкова често минимизират тяхното влияние?

Вегетарианецът – витрина на вегетарианството

Обзети от желанието си да убеждават, вегетарианците често се опитват да бъдат витрина на вегетарианството. Те имат тенденцията да искат да убеждават хората, че е лесно да бъдат вегетарианци, което е грешно. Всъщност животът е по-лесен за месоядците. Да откажете да опитате тортата на рождения ден на свой колега, да отклоните покана за барбекю с приятели, да не бъдете поканен, защото изглеждате като сдухан, са социални ситуации, които са трудни за справяне. Най-вече, да сте наясно с огромното страдание на животните и да сте покрай поръчителите на убийствата им – родителите ви, приятелите ви, съседите ви – съвсем не е лесно.

Всъщност, със сигурност не само желанието да убеждават е това, което тласка вегетарианците да желаят да създадат добро впечатление. Изглежда, че главната причина зад това поведение е по-скоро това, че вегефобията се е внедрила в живота ми. Те знаят, че събеседниците им ще се възползват и от най-малката им грешна стъпка, било реална или предполагаема. Така че винаги се опитват да се оправдаят, като намират причини, които да убедят другите, и също така се опитват да им се харесат. Кому са нужни толкова усилия? Коя социална борба изисква от представителите й да са безупречни? Никоя. Една кауза не е повече или по-малко справедлива в зависимост от хората, които я подкрепят. Обаче вегетарианците едва ли не трябва да бъдат здрави, атлетични, да бъдат социално интегрирани, да имат добра работа, да бъдат щастливи и любезни при всички обстоятелства.

Вегетарианците са се оставили да бъдат определени посредством един начин на живот, който в крайна сметка е това, което ги обединява; това обяснява ентусиазма в реакция на някакво си изследване, „доказващо“, че вегетарианците имат коефициент на интелигентност по-висок от този на другите, че са по-секси и т. н.

Впоследствие, уви, логично е, че вегетарианството е възприемано сред населението като идентичност, а не като позиция. Не е учудващо, че вегетарианците сe представят често под най-добрата им светлина, за да играят ролята на „витрини“ на вегетарианството, а не толкова да подчертаят политическия характер* на техните искания.

*Под "политически" не се има предвид обичайното значение, свързано с управление на държавата. Под политически характер на вегетарианството (в контраст с личния характер) се има предвид, че то цели да промени цялата обществена система, статуквото, обичаите и общественото поведение – Бел. пр.

Отказ да бъдеш жертва

Друга причина да се отрече съществуването на вегефобията произхожда от факта, че вегетарианците не са особено склонни да претендират за права и уважение към тях. Те казват, че да се сравнява положението им с това на животните е цинично поради факта, че последните са изтезавани и убивани. Въпреки обществения натиск, неуважението и маргинализацията, които търпят, както и всекидневните трудности, пред които се изправят, вегетарианците не са особено склонни да се представят като жертви на дискриминация, още веднъж поради пренебрежителните и подигравателни реакции, които щяха да срещнат, ако го направеха.

Липса на солидарност между вегетарианците

Хората, които не желаят да признаят съществуващия натиск над тях, често се опитват да дискредитират вегетарианците, които не успяват да се изправят пред същия натиск. Вместо да бъдат солидарни в съперничеството, те се разграничават от другарите си, за да се покажат като добри и да избягат от статута на жертви. Все пак е от съществено значение да се установят колективни механизми, за да се даде отпор на тази социална дискриминация. Първата нужда е да се подчертае, че този натиск не е индивидуален, а социално-политически въпрос, свързан с факта, че вегетарианците са опоненти на система на доминация, която е в основата на обществото.

Вегефобията води до подсъзнателни поведения у вегетарианците

- Отричане на факта, че са вегетарианци заради животните

Видяхме, че вегетарианството по етични причини поражда много по-враждебни реакции, отколкото вегетарианството за околната среда, здравето или всяка друга причина. Това обяснява факта, че много вегетарианци слагат на преден план мотиви, различни от етичните, за да направят по-приемливо тяхното мнение и за да си гарантират, че личната им позиция ще им коства по-малко трудности в социален план.

Вероятно всички вегетарианци имат малко или много известен страх от съществуването на нещо като вегефобията, която с право им изглежда като трудно преодолим съперник поради широко разпространения ѝ глобален характер. Така те я определят като нещо, което винаги ще трябва да срещат и затова подсъзнателно си забраняват да заемат социално несъстоятелни позиции. Общественият натиск им пречи да мислят внимателно върху своите идеи и практики. Следващите примери могат да бъдат анализирани в този контекст:

- Фокусиране върху „ефективността“

Много вегетарианци твърдят, че ефективността е техен приоритет: не трябва да говорим за неща, които биха разразили спор; трябва да правим добро впечатление и да бъдем дружелюбни; не бива да говорим за етиката и животните: нe трябва да се изнервяме; не трябва да бъдем нито твърде слаби, нито твърде дебели; нито да бъдем зле облечени и т. н. Приобщаването на вегефобията тук е приобщаване на вегефобската реторика, съгласно която не трябва да пораждаме никакви безпокойства или дискофорт.

Все пак да оценяваме ефективността на начините ни на действие е трудна задача, дори и още повече, когато разграничаваме краткотрайна, средно трайна и дълготрайна ефективност. По-специално трябва да се изясни по отношеие на какво желаем да бъдем ефикасни. Да бъдем приети? Да бъдем разбрани? В какво да убедим хората? За диетата? За етичен проблем? За въпрос върху здравето, вкуса или политиката? Търсим ли веднага да променим поведението на този конкретен човек пред нас или да променим обществото като цяло в дългосрочен план? Например това е разликата между рекламна кампания, която цели да убеди хората с всички средства да купят даден продукт точно сега, и политическа кампания, която цели издълбоко да промени обществото, като оспорва баланса на силите, на който то се крепи, и която действа в дългосрочен план, като създава стратегия, планирана за следващите години, а не месеци.

- Автоцензура на емоциите

Вегетарианците избягват да проявяват някои емоции като възмущение, гняв и поведенията, които следват от тях, реакции, които обаче биха били считани за нормални пред други сцени на страдание и малтретиране. Това поведение на автоцензура вероятно е било развито в реакция на обичайните подигравки и обвинения в свръхемоционалност.

Като се държат в най-добрата си светлина, като спорят приоритетно по банални въпроси като човешкото здраве, вегетарианците сами допринасят за това да се изпраща подсъзнателното послание, според което темата за животните не е чак толкова важна.

- Индивидуализиране на въпроса за правата на животните

Това е много важен аспект на всеобщата вегефобия. Въпросът за животните систематично е свеждан до личен въпрос („аз те уважавам, ти ме уважаваш“). Това се равнява на признаването, че въпросът за консумацията на месо не е по само себе си важен, а е нещо, което трябва да се остави на личната преценка. Точно както не можем да накараме някой да предпочита червеното пред синьото, не можем да го накараме да спре да яде животни. Табуто е много силно, то пречи на въпроса за консумацията на месо да се възприеме като свързан със същите етични правила като при други човешки въпроси: а именно че тези правила трябва да се прилагат универсално. И че практика, която силно вреди на индивиди, трябва да бъде забранена, независимо от въпроса за личната свобода.

- Идентичността на вегетарианеца

Натискът срещу вегетарианците подчертава тенденция, поощрявана от „демократичните“ общества: комунитаризмът. Либералните общества толерират всяка „социална идентичност“ с формална и относителна благосклонност и позволяват да се създадат малки гета леко встрани от останалото обществото, управлявани от малко по-различни закони, практики и ценности – не чак толкова много, защото иначе имат риск да бъдат оприличени със „секта“. Тези общности ни позволяват да се чувстваме по-удобно, отколкото в едно глобално общество немного склонно да приема отклоненията от нормите. И така, да се съберат вегетарианците в гета на базата на тяхната диета или, в по-голяма степен, на техния „начин на живот“, е равно на това да се приеме, че подривната сила на отказа им от човешка доминация е неутрализирана.

Отказът на вегетарианците да участват в експлоатацията на животни не може да бъде чисто личен, в това не би имало смисъл. Ако те отсъждат, че дадено действие е „лошо“ (несправедливо, неетично), това ще рече, че то е „лошо“, не просто когато се извършва от тях, а когато се извършва от когото и да е. Затова не толкова „начинът им на живот“ трябва да ги обединява, а причините, поради които са избрали този начин на живот: политическото основание.

Вегетарианците не са задължени да приемат за себе си категориите, които им налага обществото. За предпочитане би било да се определят чрез исканията си: за друго общество,което не експлоатира, не потиска и не причинява толкова страдания на животните за незначителни причини.

IV. Заключение

Видяхме, че видовете поведения, скрити зад това, което наричаме вегефобия, са изключително разнообразни, било лични или институционализирани. Все пак изглежда основателно те да бъдат събрани под един общ термин, тъй като тези поведения съставят сложен социален механизъм, приет от всеки, който цели да попречи да се разисква въпросът за експлоатацията на животни. Можем да сравним вегефобията с подобен механизъм на реакции, които целят да смълчат или да делегитимират всякакви феминистки идеи, например.

Също така това, което тук наричаме вегефобия, изглежда, че е особено добре развита и вездесъща подкатегория на дори по-широко разпространеното явление, което няма име, но което бихме нарекли „анималофобия“ („animal welfare – phobia”: пренебрежение и отхвърляне на благосъстоянието на животните, бел. пр.). Всъщност, докато въпросът за легитимността на месото е основен в центъра на въпроса, свързан с животните, последният не може да се сведе само до това. И активистите за правата на животните, вегетарианци или не, са в действителност ощетени като такива.

Тази анималофобия и по-конкретно вегефобията, която е главна нейна част, е страшна, защото разубеждава много хора дори да се замислят за статута на животните, като в същото време пречи на идеите за правата на животните да бъдат чути в обществото. В тази връзка анималофобията е подсистема на глобалната видистка идеология.

Ситуацията се е променила значително от четвърт век насам, табуто върху месото отчасти е паднало и поставянето под въпрос на месото е станало все по-възможно. Може да се каже, че повечето социални механизми за защита на човешката доминация са станали все по-малко ефикасни; те повече не могат да възпрепятстват делото на активистите; те се задоволяват единствено да го забавят значително. Все пак не можем да се надяваме да паднат сами и да загинат от естествена смърт. От солидарност към животните, но също и от солидарност към многобройните хора, морално ангажирани и борещи се да станат вегетарианци; или които преживяват трудно каузата си заради обкръжението си, е важно да подчертаем тази вегефобия, за да сме способни да се борим с нея.

Този кратък преглед на вегефобията, разбира се, е ограничен и не обхваща целия въпрос. Тази брошура трябва да бъде считана като въведение в темата, тема, която заслужава да бъде изследвана в дълбочина и развита.

Оригиналният текст на тази брошура е написан от Сара Ферже, Ив Бонардел и Давид Оливие през 2011 г.

Тази версия на текста е съкратено издание, редактирано и публикувано от Александра Бруч, Карен Стайнбак и Жером Дюмарти за Veggie Pride-а в Женева през май 2013 г.