За отмяна на робството, за отмяна на веганството - Анушаван Саруханян (2013 г.)
За необходимата промяна на подхода на движението за правата на животните
1.1. Нечовешките животни са роби
От Дарвин насам знаем ясно, че човешките същества не са единствените животни, които имат интереси и изпитват емоции. Обаче нечовешките индивиди според закона са собственост в нашите видистки общества. Считани за прости ресурси, те са експлоатирани за млякото им, яйцата им, убивани са за кожата им, плътта им или са използвани като биологичен материал за експерименти и т. н.
1.2. 99,8 % от животинското робство за храна
Броят на сухоземните животни, убивани за храна възлиза на 60 милиарда индивиди. Водните животни са измервани в тонове (около 150 000 000 тона годишно) и броят на водните жертви възлиза на поне 1000 милиарда индивиди. Следователно, това прави към 1060 милиарда чувствителни същества, убивани всяка година за храна. За сравнение, кожената индустрия убива 60 милиона индивиди (= 0, 0057 % от броя на жертвите за храна), а експериментите с животни всяка година води до смъртта на 300 милиона чувствителни същества (= 0,028% от броя на жертвите за храна).
2. Какви стратегии да се използват, за да се премахне животинското робство?
Първо ще анализираме стратегията, използвана от социалните движения за създаване на промяна, а след това и тази, използвана от активистите за правата на животните досега.
2.1. Стратегия, използвана от социалните движения (стратегия на обществения дебат)
2.1.1. Машини за предявяване на искания
Социалните движения са машини за предявяване на искания.
1) Те трябва да изразят искане:
„Апартейдът трябва да бъде премахнат!“,
„Искаме право на жените да гласуват!“.
2) След това трябва да направят това искане по-видимо в обществото (шествия, шокови демонстрации, петиции, телевизионни дебати и т. н.).
3) Предявяването на искане създава публичен дебат в обществото, след което въпросът е поставен на дневен ред и става обществен проблем.
Важно е да се забележи, че винаги малцинство започва да предявява дадено искане. И по време на обществения дебат (който може да трае десетилетия), колкото едно искане е по-изразявано и обсъждано, толкова повече малцинството се увеличава и евентуално става мнозинство.
Щом единодушието, касаещо дадена практика, изчезне благодарение на хората, които започват да предявяват искания за промяната й, става по-лесно за другите да поставят под съмнение тази практика. По този повод представяме психологическото проучване на професор Аш.
„Коя от чертите отдясно е със същата дължина като тази отляво?“ Зависи...
В този експеримент на десет човека се показва линия, начертана върху лист хартия, и те са запитвани коя от тези, които се намират отстрани, е със същата дължина. Но всъщност само един от участниците е истински субект на проучването, защото останалите 9 са подставени лица от психолога и имат инструкции да дават неправилен отговор. Когато деветте подставени лица дават грешен отговор, субектът се съобразява с мнозинството. И дори мисли, че мнозинството има право. Но щом се появи поне един човек, който да наруши единодушието, като дава правилния отговор, става по-лесно за субекта да постави под съмнение това, което казва мнозинството, и той става по-склонен да отговори правилно.
Ако общественият натиск, създаден от единодушието, е толкова силен за въпроси, чието решение може да бъде намерено просто като използваме очите си, лесно можем да помислим, че натискът става още по-силен за справедлива кауза, за която трябва поне малко размисъл.
Щом се чуе в обществото някое искане за премахване на дадена практика, консенсусът относно легитимността й се разцепва, тя започва да бъде считана за проблематична и така става по-лесно за други хора да не се съобразят с мнозинството и да подкрепят премахването й.
Впоследствие, можем да разберем, че, като изразяват и правят видими искания, които да създадат обществен дебат, социалните движения се възползват напълно от благотворния ефект, създаден от разцепването на единодушието относно дадена ситуация.
2.2. Стратегия, използвана от активистите за правата на животните (стратегия на индивидуалната промяна)
Видяхме, че експлоатацията на животни за храна представлява около 99,8 % от животинското робство. Обаче, що се касае тази тематика, по света активистите за правата на животните досега използват стратегията на индивидуалната промяна (conversion strategy).
Тази стратегия се състои в това човек да се опита да привлече хората към вегетарианството/веганството без да създаде обществен дебат и без да предявява искания (като например: „Кланиците трябва да бъдат затворени!“).
Вярването зад стратегията на индивидуалната промяна е следното:
„Ние сме просто едно малцинство, така че трябва първо да привлечем много хора към веганството и чак след това ще можем да създадем обществен дебат с искане да се затворят кланиците.“
1) Обаче всички социални движения са били просто едни малцинства, когато са започнали да предявяват искания, дори и движението за премахване на човешкото робство (аболиционисткото движение).
2) Освен това привличането към веганството е много по-трудоемко, ако няма обществен дебат, защото една единодушно приемана практика е много трудно поставяна под въпрос (вж. проучването на Аш).
Социалните движения никога не са използвали единствено този вид тактика. Всъщност, когато се използва бойкот, винаги той е придружаван от предявяване на искания. Примери: Ганди е призовавал към бойкотиране на английските текстили и е предявявал искането Индия да бъде независима; Мартин Лутър Кинг е призовавал към бойкотиране на автобусите „Montgomery“ и е предявявал искането расовата дискриминация да бъде премахната. Също така е проблематичен фактът, че веганството дори не се възприема от обществото като политически бойкот, а просто като личен избор (вж. по-надолу).
Стратегията на индивидуалната промяна не се използва в социалните движения, а в религиозните движения.
Но ефикасността на тази тактика е твърде ограничена: след две хиляди години използване на тази стратегия от християнството (покръстването) мнозинството от хората не са станали християни, докато християнството дори е използвало доста насилствени техники на покръстване, помислете например за кръстоносните походи. Колко хиляди години ще трябва да се чака още с тази стратегия, за да се сложи край на животинското робство?
3. Последствия от стратегията на индивидуалната промяна
3.1. Неефикасност
3.1.1. Исторически поглед
В историята никоя промяна за повече справедливост не е постигната чрез стратегията на индивидуалната промяна. Обратно, стратегията на социалните движения е донесла своите плодове много пъти (движението за премахване на робството, движението за гражданските права, движението за еманципация на жените, ЛГБТ движенията и т. н.) Изглежда много странно, че движението за правата на животните използва стратегия, която никога не е донасяла някаква социална трансформация за повече справедливост - промяната във веганство, - вместо да използва тази, която вече много пъти се е увенчавала с успех - предявяването на искане.
3.1.2. Пропорционална чувствителност
Изследвания показват, че хората привилегироват видовете действия, които осигуряват всеобщо решение, а не толкова частично такова. Например, в проучване от 2006 г. професор Бартелс констатира, че намеса, която би спасила 102 от 115 живота в опасност, се смята за по-ценна от намеса, която би спасила 105 от 700, въпреки че броят на спасените животи е по-голям във втория случай!
Този психологически ефект представлява пропорционална чувствителност. Бартелс е показал, че влиянието ѝ е още по-голямо в контекста на спасяване на естествени ресурси или животински животи. В случая на замърсявания, причинени от два завода, участниците в проучването е трябвало да изберат измежду две взаимно изключващи се намеси. Операцията върху първия завод, предотвратяваща смъртта на 245 от общо 350 риби, е била преценена за много по-важна от тази, предотвратяваща смъртта на 251 от 980 риби.
Нека си представим, че фактът, че сте вегетарианец, спасява живота на 100 животни годишно. Тъй като общият брой на убиваните всяка година животни е поне 1 060 милиарда, да се спасят 100 животни се счита за съвсем незначително от човешкия ни ум заради тази пропорционална чувствителност. Поради това много хора не желаят да променят начина си на хранене: те силно чувстват, че малкото им индивидуално действие няма нищо да промени в гигантския брой на животни, убивани всяка година.
Обаче ако отказът от консумация на животински продукти беше представен като участие в световен бойкот, неразделна част от движение, чиято цел е да елиминира всичките 1 060 милиарда убийства годишно, можем да предполагаме, че хората биха погледнали по-сериозно на въпроса.
3.1.3. Неправилна употреба на време и енергия
Движението за правата на животните не разполага с астрономически брой активисти и ресурсите ни са ограничени. Обаче използваме времето и енергията си, за да променяме един по един 6 милиарда невегани без дори да знаем дали тази стратегия ще успее един ден. Вместо това можем да породим публичен дебат в цялото общество върху легитимността на убиването на животни за храна, нещо, което ще накара всеки един гражданин да се замисли върху въпроса. Тъй като целта ни е да променим положението на животните, трябва да посветим времето си на най-ефикасната стратегия, която да доведе до премахването на експлоатацията на животни възможно най-бързо. В противен случай милиарди животни ще страдат и ще умират за нищо.
Затова, ако искаме идеите ни да бъдат чути в обществото, за да бойкотират все повече хора животинските продукти и един ден експлоатацията на животни да бъде премахната, трябва да породим обществен дебат: един такъв дебат е захранван от искания, а не от стратегията на индивидуалната промяна.
3.2. Въпрос на личен избор
Стратегията на индивидуалната промяна създава у хората впечатлението, че се касае за въпрос на личен избор, а не за въпрос на справедливост:
„Както едни са мюсюлмани, други са вегани, всеки човек има правото да прави, каквото си иска.“
Разбира се, решението да се убие и изяде друг индивид не е въпрос на личен избор, а въпрос на справедливост за експлоатираните животни. Обаче обществото ще разбере това едва когато има хора, които да предявят искането убийствата на животни за храна да бъдат премахнати.
Поради използването на концепцията на „веганството“, ето какво остава в ума на хората:
„Те не ядат животински продукти, защото са вегани.“,
което прилича много на:
„Този човек не яде свинско, защото е мюсюлманин.“
Отново става въпрос за личен избор. За сметка на това, ако започнем да използваме политически искания, ще чуем:
„Те бойкотират животинските продукти, защото искат затварянето на кланиците / защото искат експлоатацията на животни да бъде премахната / защото искат животните да имат законово право на живот.“
По този начин, самоопределянето на човек като веган или вегетарианец кара отказа от дадена практика да изглежда като начин на живот. Ако не искаме този въпрос да бъде възприеман като личен избор, когато някой ни пита защо не ядем животински продукти, вместо просто да казваме:
„аз съм веган“,
трябва да казваме:
„бойкотирам тези продукти, защото съм за затварянето на кланиците“ или „защото съм за премахването на експлоатацията на животни.“
3.3. Психологическо укрепване на видизма
Целта на стратегията на индивидуалната промяна е да се превърнат колкото се може повече хора във вегани, като средствата не са важни. Ето защо се използват много аргументи, които нямат никаква връзка с потискането на животните. Например, екологичните и здравните аргументи присъстват в много флаери, които раздаваме. А понякога дори няма и една дума за видизма.
Ако живеехме в общество, в което се ядат деца, щяхме ли да критикуваме тази практика, като казваме, че може да бъде вредна за здравето на канибалите? Не, бихме я критикували единствено като казваме, че децата имат интерес да живеят възможно най-дълго и най-щастливо и че е абсолютно недопустимо да ги жертваме за вкусовото удоволствие на някои.Също така, говоренето за здравето на канибалите би изпратило подсъзнателно послание, че интересите на децата не са чак толкова важни.
Представете си шествие срещу геноцида в Руанда, по време на което участниците казват:
„Това избиване трябва да спре веднага, защото поражда много кръвопролития, а това замърсява подпочвените води.“
Неморално е да се използват екологични или здравни аргументи, когато се критикува практика, която провокира убийствата на човешки същества. Също така е неморално те да бъдат използвани, когато се критикува ситуация, в която са убивани чувствителни същества от друг вид.
Стратегията на индивидуалната промяна ни подтиква да използваме всеки аргумент, който можем да намерим, за да променим хората във вегани. Но като използваме екологични или здравни аргументи, когато това касае на първо място животните, чиито гърла режат всеки ден, изпращаме подсъзнателновидистко послание, според което животът на тези животни в крайна сметка не е чак толкова важен.
4. Какво да се направи, за да се премахне робството на нечовешките животни?
4.1. Пример от премахването на човешкото робство
Да вземем например аболиционистите от XIX в. Те търсили ли са да променят населението в „хуганизъм“ (начин на живот, изключващ всички продукти, произлизащи от човешко робство)?
Не! Те са предявявали искането човешкото робство да бъде премахнато и са отворили дебат. И активистите за правата на животните би трябвало да направят същото.
4.2. Морално неприемлива стратегия
Нека си представим, че в страната ни има концлагери, в които са използвани човешки роби за производството на разни продукти. Щяхме ли просто да казваме на хората да спрат да си купуват тези продукти или щяхме да предявим искане тези концлагери да бъдат затворени? Лесно е да разберем, че ясно щяхме да настояваме те да бъдат затворени и че щеше да бъде доста неморално от наша страна просто да молим хората да променят потребителските си навици.
По този начин не само че стратегията на индивидуалната промяна е неефикасна, прави експлоатацията на животни да изглежда като въпрос на личен избор и укрепва подсъзнателно видизма, но и не е морално приемлива позиция.
4.3. Стратегия на социалните движения/ на обществения дебат
Ако искаме да премахнем експлоатацията на животни, трябва да предявим искането за нейното премахване, да го изразяваме на висок глас все повече и повече в обществото и така да създадем обществен дебат върху този въпрос.
Например, когато пишем флаери или съобщения до медиите, когато сме интервюирани, когато организираме шествия, вместо индивидуалистката фраза:
„Станете вегани!“
трябва да предявяваме ясни искания за промяна в обществото:
„Убийството на животни за храна трябва да бъде премахнато!“
За да се илюстрира разликата между двете стратегии и за да се разбере по-пълно, може да се анализират следните примери.
Стратегия на индивидуалната промяната:
„Станете вегани!“
„Веганството е полезно за планетата.“
„Веганството е полезно за здравето.“
„Веганите правят по-добър секс.“
„Да станеш веган е рационален избор.“
„Веганската храна е вкусна.“
Стратегия на социалните движения/ на обществения дебат:
„Искаме премахването на статута на собственост на животните.“
„Време е да се затворят кланиците!“
„Убийствата на животни за храна трябва да бъдат премахнати!“
„Животните трябва да имат законово право на живот.“
„Искаме забраната на убийствата на животните за храна.“
„Обществото трябва да осъди видизма така, както се бори с расизма и сексизма.“
„Животновъдството, риболовът и ловът, както и продажбата и консумацията на животински продукти, трябва да бъдат премахнати.“
5. Заключение
Когато практикуваме активизъм или просто говорим в защита на нечовешките животни, трябва да се уверим, че съобщението ни е разбрано като искане за промяна, която касае цялото общество. Вместо да се боим да се затвърдим, трябва да имаме смелостта да говорим за експлоатираните животни и да започнем да настояваме за това, което искаме наистина:
„Искаме край на животинското робство!“
Коментари
Публикуване на коментар