Що е видизъм?

Речникът Мериам-Уебстър определя видизма като „предразсъдък или дискриминация въз основа на вида; по-специално дискриминация на животни“ или „допускането за човешко превъзходство, на което се основава видизмът.“ Иначе казано, както сексизмът е дискриминация на представители на различен пол, а расизмът е дискриминация на представители на различна раса, така видизмът е дискриминация на членове от други видове.

ОБЩЕСТВОТО И ВИДИЗМЪТ

Докато по-голямата част от развития свят днес се бори срещу дискриминацията на групи, включени в човешкия вид (като жените или хората от дадена раса или религия), повечето хора не са наясно, че видизмът съществува като форма на дискриминация. Дискриминираме други видове, като ги използваме в ситуации, в които не бихме замесили човешки същества. Например тестваме върху животни токсични химикали, които се влагат в козметичните продукти, развъждаме животни в промишлени ферми за хранителни продукти, както и използваме животни за забавление в циркове, морски паркове и за спорт в боеве с кучета и петли. Всичко това са примери за видизъм, защото представляват използването на други видове за наша облага по начини, по които никога не бихме използвали човешки същества.

За да разберем по-добре как видизмът е форма на дискриминация, би било от полза да се направи аналогия с друга форма на дискриминация като расизма. В периода преди Гражданската война в САЩ, например, американското общество е дискриминирало чернокожите, като е експлоатирало труда им в полза на белите. Макар и потребителите на тютюневи и памучни изделия да не са смятали себе си за расисти, купувайки продукти, направени от чернокожи роби, са подкрепяли дискриминацията на хора от друга раса.Днес разглеждаме обществото отпреди Гражданската война като расистко, тъй като то не е успяло да гарантира равни права на тъмнокожи и бели. Също така, днес по света използваме животните по начини, по които никога не бихме си помислили да използваме членове на нашия вид, и затова повечето общества са видистки.

ЗАЩО ВИДИЗМЪТ Е ГРЕШЕН?

Макар че в нашия свят днес очевидно се дискриминират другите видове, това не отговаря на въпроса защо не трябва да ги дискриминираме или, от етична гледна точка, защо видизмът е неоправдан. Все пак човешките същества представляват интелигентен вид – имаме напреднали общества, създали сме безброй изобретения, които са ни опростили значително начина на живот, и имаме сложни социални системи. Защо да не използваме другите видове в наша полза? В отговор на това е полезно да погледнем често срещани философски аргументи за поддържането на видизма и техните контрааргументи:

1. Би трябвало да показваме предпочитание към нашия собствен вид.

Разпространен аргумент е, че имаме право на видизъм, защото би трябвало да закриляме и подкрепяме другите от „нашия вид“. Обаче къде слагаме границата при определянето на членовете на нашата група? Някога сме имали предпочитание към белите пред чернокожите, към мъжете пред жените, които просто са други форми на дискриминация на онези, които са „различни“ от нас.

2. Може да бъде грешно да дискриминираме представители на различна раса, пол или религия, защото те са интелигентни, колкото нас. Но хората са по-интелигентни и съзнателни от животните.

Не всички хора притежават същото ниво на интелигентност. Животните като кучетата, прасетата и делфините, например, имат IQ-та (коефициент на интелигентност), равни или по-високи от тези на бебетата или на лицата с психично разстройство. Несъмнено не се възползваме от бебетата или от онези, които са с психично заболяване в обществото ни; тези човешки същества са считани за членове на нашето общество и имат законови права. Въпреки че се появява понякога дискриминация на тези, които са с психично разстройство, като цяло тя не се счита за приемлива. Повечето хора биха се съгласили, че би било грешно да се дискриминира друго човешко същество въз основа на неговото IQ, затова не можем рационално да дискриминираме животни въз основа на тяхната интелигентност.

3. Животните нямат понятие за морал.

Има и много хора, които нямат понятие за морал, сред тях невръстните деца и онези с психично разстройство. Обаче не смятаме, че е правилно те да бъдат дискриминирани.

4. За хората е естествено да ядат други животни и да ги използват за свои цели.

Както философът Питър Сингър отбелязва, нещо, което е естествено, не е по необходимост правилно. Той казва: 

„Без съмнение е „естествено“ за жената да ражда по едно дете на всяка една или две години от пубертета до менопаузата, но това не означава, че е грешно да се възпрепятства този процес… не бива да приемаме, че естественият начин да се върши нещо не може да се подобри.“

Също така, фактът, че нашите предци са консумирали животински продукти и са използвали животните за свои собствени цели не прави поначало това поведение етично или нужно да се продължи.

ЗАЩО ВИДИЗМЪТ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ?

От философска гледна точка видизмът е просто форма на дискриминация, което го прави неетичен да се практикува. Обаче, тъй като обществото ни приема предразсъдъците спрямо другите видове, може да бъде по-лесно да продължи видизма, отколкото съзнателно да му обърне внимание и да му се противопостави. Все пак като морални същества е наш дълг да се опълчим на тази дискриминация и на предразсъдъка, който я крепи, както много от предшествениците ни са се изправяли срещу другите форми на дискриминация. Ако сега попитате непознат на улицата дали хора от различна раса, пол или религия трябва да се дискриминират, най-вероятно ще ви дадат твърдо „Не!“. Но задайте същия този въпрос само няколко века по-рано и може да получите съвсем различен отговор. Тогава хората са можели да ви кажат, че жените не трябва да имат равни права с мъжете или че чернокожите не са равни на белите или че евреите трябва да бъдат третирани различно от християните. Идеята за премахването на дискриминацията на животните може да изглежда революционна – може би дори безумна, – но помнете, че някога хората са мислели, че да се дадат права на чернокожите и жените е било безумно.

Активистът за правата на животните Гари Смит обобщава по хубав начин тази мисъл, като казва: 

„Преди 150 години биха ви помислили за абсурден, ако се борехте за края на робството. Преди 100 години биха ви се смеели, ако предложехте жените да имат право да гласуват. Преди 50 години биха възразили на мисълта афроамериканците да получат равни права съгласно законодателството. Преди 25 години биха ви нарекли извратен, ако се застъпехте за правата на хомосексуалните. Днес ни се смеят на предложението да се сложи край на робството на животни. Някой ден няма да ни се смеят.“

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ, ЗА ДА СЕ ОПЪЛЧИМ НА ВИДИЗМА?

Освен очевидните индивидуални избори, които могат да се направят, за да се ограничи видизмът в личния живот – като избягване на животински продукти, избягване на облекла с естествен косъм, от естествена кожа, коприна или вълна, или намяляване на използването на продукти, тествани върху животни, – е важно да се определи как изглежда едно общество без видизъм. Всички чувствителни същества споделят основни общи интереси: да избягват болката и страданието и да увеличават чувството на щастие и удоволствие. Сингер казва: 

„Ако едно същество страда, не може да има морално оправдание да не се вземе предвид това страдание. Независимо каква е природата на съществото, принципът на равенство изисква страданието му да се счита за равно на подобно нему страдание – доколкото могат да се сравнят приблизително – на което и да е друго същество.“

Така на най-основно ниво премахването на видизма означава да се зачетат равно интересите на не-човешките животни с тези на членовете на нашия собствен вид. Това не означава, че трябва да се отнасяме с животните като с хора и да им даваме право на гласуване и право на образование. Както казва Оскар Орта, да се зачитат интересите на животните наравно с тези на хората, не означава да се третират еднакво хора и животни; просто означава да се третират всички видове по начин, който да не е неблагоприятен за тях. Например, интересите на едно прасе може да са да прекарва следобеда, греейки се на слънцето, или да се въргаля в калта или, тъй като прасетата са социални животни, да намира утеха в компанията на други прасета. Наш дълг като морални същества е да уважаваме и да отговаряме на интересите на всички същества. Леонардо да Винчи, който е бил известен с вегетарианската си диета и любовта си към животните, е казал: 

„Ще дойде времето, когато хората като мен ще гледат на убийството на животни, както гледат сега на убийството на хора.“

Да се надяваме, че това време е близко.

Сара Албонези

Източник: http://www.veganism.com/introduction-speciesism/#fn1

Вж. също Що е видизъм? (допълнение)